Човекът, който върви по вода

Този край на света има детски очи.
Този край на света е жестоко невинен,
но човекът, който върви по вода, на брега му се спира
и го обича невидимо.

И земята омеква в утъпкани улици,
там, където вятър люлееше нивите,
а човекът, който върви по вода, замислен брои
колко смърт им остава на живите.

Той е целият в прах от пътеките кръстни,
той обича открити очи и открити пространства.
Всички нощни момичета и шосета околовръстни
го познават по слух и усещат солените рани.

И това е солта на земята –
и вечеря, където сме тихо поканени –
вино и хляб, за да можем до утре да спорим.

А човекът, който върви по вода, слиза сам на брега
в този край на света
и закрачва след своите кораби.

Този край на света има детски очи.
Този край на света е жестоко невинен.
Но човекът, който върви по вода, във ръце го държи
и прощава – сега и завинаги.
                                          Пламен Сивов

Майко

На Ваня

...къса улица е Султан тепе и да се скъсаш да питаш откъде е дошло наименованието й няма да получиш отговор, паметта ли ни е къса или късаме бързо с миналото, за да запазим сили за днес и видимост за утрето. Кое Е важното ни, което искаме да остане с нас, да ни помага със себе си в живота, да го направи смислен и ....красив, дори и поли красив, ...красивото щяло да спаси света, едва ли някой не го знае, всеки си има свое красиво и дълго си живее с него, толкова дълго, колкото може да помни, дори красивото отдавна да е забравило грижите ни- да събираме буквите му, дума да изпишем с него, да го подредим в изречение на писмо и да го пуснем да си лети, за да радва със себе си света...кое е красиво ли, доброто е красиво... като дете.
...и съм си мислил, ако ревна късно през нощта, хей така, като малко дете, което не може нищо да каже, ни - че е гладно, ни- че е жадно, ни- че каквото се сетите, кой според вас ще дойде да ми се "порадва" и да се помъчи да ме успокои, ще дойде.. любовта, тя Е, която не спи.

..видях го това Е изписано на края на улица Султан тепе, ето го, за да го видите и вие, мисля си, че го знаете,  живели сте го, дори и да не помните нощите, когато са ставали за вас- красивото.

Да повярваш, 

че се раят в ад побира, 

на заблуда да си отдадеш живота и душата, 

то любов Е; 

който Е опитал го разбира. 

                                         Лопе де Вега

...и ако решите да "опитате" да разберете изписаното,  тръгнете по късата улица Султан тепе от Испанската гимназия, от металните букви, от изречените думи на Лопе де Вега, към улица Черковна, където минавам и аз, и също "опитвам":

...и  на края на улицата са "панелките" -  блокове, три етажни, и зад един от прозорците на партерните етажи Е Ваня, живее сама, мъжът й е вече прах, държи го в една урна в  шкафа, и като минавам, попоглеждам прозореца, днес пак, видя ме, и го отвори, каза, майко,ти ли ми остави вчера един бонбон на перваза, ти ще си бил, щото си викам, то друг няма, другите само ме навикват, каква съм, що съм, и аз, нали - свенлив, смрънквам- аз бях, и докато ме пита, ти къде сега, на работа ли, аз бъркам в чантата и вадя един банан, недей, майко, казва ми тя, що сега го даваш, ами давам ти, защото знам, че ти, когато си могла си дала, нали си  майка...и очите й светнаха, видях ги, докато протягаше ръка към думите ми.

...Няма нищо по-свято и безкористно от майчината любов;

 всяка привързаност, 

всяка любов, 

всяка страст е или слаба,

 или користна в сравнение с нея.

                                                                                                            Висарион Белински

Нет ничего святее и бескорыстнее любви матери; 

всякая привязанность,

 всякая любовь,

 всякая страсть или слаба,

 или своекорыстна в сравнении с нею.

Любов-Подарък-Любов'

На Недка

...имаше един стар виц, от преди демокрацията, за един възрастен човек, който решил да види как ще изглежда бъдещото и какви ще бъдат отношенията между хората, когато  щяло да важи:  " от всеки според способностите, на всеки - според потребностите", а и парите, казваха за това бъдеще, щели да изчезнат. Поне за кратко -  да види бъдещото, да чака - нямало вече за кога. Решил да плати една тава банички в една закусвалня и да остави хората да си взимат от нея, кой колкото има потребност. Така и направил. Платил баничките, уговорил с продавача да ги раздава, но да не взима пари за тях, и застанал отстрани. Дошъл един човек - взел една баничка, после втори - две банички,  през това време първият се пресегнал за още, трети грабнал четири, насъбрала се опашка и като разбрали, че баничките са без пари, започнали да грабят, и всеки теглил към себе си тавата, кой - напред, кой - назад, все по-близо да са до него баничките, за да може да слага в торбата си. Настанало суматоха, в нея тавата с баничките се обърнала и те паднали на земята...горе-долу до тук си спомням поучителната история.

...мислил съм си, че е доста пресилен разказ и нереален, възрастен човек  и бъдеще, дори да го види, за какво му е, като няма да го живее,...като ходенето в чужбина, ходиш, за да повтаряш след това дълго, но защо, защо да не може и при нас така.

...от миналото доста помня, нали с възрастта възрастват все повече и повече спомени.
...и сега, понякога, докато гледах как хората си купуваха банички на Красно село, там потокът не секваше, виждах и гладните очи на дрипави деца, които бяха само  в баничките, друго, бъдеще за тях, нямаше, то бе сега - баничка...сега там затвориха за строеж на метрото и не знам какво ще стане с баничките и как ще ги дават в бъдеще, то може да ги дават всякак, но все за пари:
"Ех, лошо,
   ех, лошо
       светът е устроен!
А може, по-иначе може..."
...мислил съм си, като възрастния човек от преди демокрацията, дали ще доживея времето, когато парите ще станат излишни и вместо тях ще плащаме с Любов. Сега ще попитате, ама как така, ами ето така, подслушайте един "разговор" от фейса:



Михаиле,добро утро! Получи ли ми подаръка?

...не, защо подарък, чакам пратка с наложен платеж, нали си я поръчах.

може да чакаш, ама е подарък, така съм решила

....поръчах,защо го правиш, това ме смути

за да си имате с жена ти нещо за спомен от мен

...ще ме разплачеш, малко ми трябва и рева, като... порязан от стъкло.

исках да те зарадвам,но ако плачеш,надявам се да е от радост и аз плача от най-малкото нещо

...взех я, Недке, благодаря ти, и нали е стъкло, питам ги, пише ли, че е чупливо, те казват, не, как, не, учудвам се аз, ама вътре е стъкло, ами такива се те, подателите, казва момчето, ето, вчера  през две пратки минал електрокар, въх, казвам, я, ще отворя пред вас, отварям пратката и картинката грейва..

...и от топлото излезе навън, обхвана всичко, нас, офиса...излезе по Черковна...заедно с мен стигна до вкъщи, отвори компютъра и сега не спира да ти се радва и да ти пише, ехеее, доживяхме вместо с пари да се плаща с... Любов.

Радвам се ,че си получил пратката невредима, защото момичето в офиса на "Еконт" искаше да й направя застраховка, но аз й казах, че няма да има застраховка- знам,че Господ ще я пази.

... ами да, пази, да пази и теб, и цялото ти семейство, Недке.

Кикиш

На Петра

...в книгата на Идрис Шах - Суфиите има специална глава - Хитростите на Настрадин Ходжа. Преди да разкаже за тях, авторът е изписал цитат: "Когато се доближаваш до море, преставаш да говориш за ручейчета."  След това са разказани и обяснени подобаващо доста истории с Настрадин Ходжа. Всяка една от тези "хитрости" носи познание и за един невидим, при първоначален прочит, свят, скрит зад анекдот, описващ незначителна случка. Сякаш безброй малки ручейчета създават едно  море на езотерика.
...ето една от тези описани "незначителни" случки:
   "Киселото мляко се прави, като в бурканче прясно мляко добавяш кисело. След известно време микроорганизмите от добавеното мляко ще превърне цялото мляко в кисело.
   Веднъж приятели видели Настрадин, който бил коленичил до едно езеро. Той сипвал във водата малко кисело мляко. Един от тях го попитал:
- Какво се опитваш да направиш, Настрадине?
- Искам да направя кисело мляко.
- Ама ти не можеш да го направиш така.
- Знам, ама ако все пак вземе, че стане!
   Почти всеки ще се присмее на глупостта на невежия ходжа. Някои смятат, че развлекателната ценност на много хумористични форми е обусловена от знанието, че най-глупав е онзи, на когото всички се присмиват. Милиони хора, на които едва ли ще им хрумне мисълта да правят кисело мляко от вода, все пак ще се опитат да проникнат в тайните на езотеричното мислене чрез такива глупави методи."

...отдавна е живял, отдавана е правил опит да направи кисело мляко от вода Настрадин Ходжа, но и днес тайната на случващото се си остава скрита, както и методите за разкриването й. Понякога само, като в мъгла, слаби проблясъци в белите облаци - едва видими светулки, ще минат с малките си фенери, за да ни посочат поне вярната посока в пътя ни.

...мислих си преди едни великденски дни накъде всъщност  води вече повече от 2000 години благодатният огън, и дали през тези години не сме изгубили сетивност за неговата благодат, заменяйки я с фетиша на фойерверките.
......казват, че преди зазоряване е най-тъмно, а най-светло кога е, кога ти най-силно светиш, знаеш ли.
...има хора, които носят тази благодат със себе си през годините, и не се спират, виждаш я, понякога, в усилията да се върне живот на позабравена хижа.
...ти, като носиш този казан към Кикиш, кажи ми, че си им го оставила безвъзмездно.

....знам, че ще го направиш, и без да ми казваш - Духът ти ми шепне това.

Следствие

На липата

...има една липа на спирката на автобуса до оградата на Следствената служба, за Следствената служба днес разбрах, преди това аз си знаех само липата, спомням си през пролетта, тъкмо се бе  раззеленила, и аз, докато чакам автобус 120, застанах до нея, вдигнах ръка към листата й, почувствах невероятна нежност, копринена нежност, която чака, за да погали, не знаех, че съществува чакаща копринена нежност и то в липа, мъхести, нежни листа, светлозелени, сякаш прозрачни, и през тях може да видиш небето зелено- светлина от светофар по пътя си.

..сега, в настъпилата есен, липата си е все там на спирката, пристъпих днес към нея  и пак протегнах ръка към листата й, вече доста озъбени, плътни, с дупки тук -там,а от цвета - жълти, остри листа с кръгли, като сачми топчета, и само да погледнеш разбираш, че нещо бодливо,грубо и непоносимо грозно е изместило предишната нежност.

...стоях дълго на спирката, очакващ присъда за вина  в този дълъг процес - живот на двама в различни годишни сезони.

...и докато чакам, чувам съвсем тихи, накъсани звуци, вятър шуми в клоните на дървото, тежка присъда - накрая на процеса да чуя как хлипа липата.

Опит

На теб

..във фейса*, а и навън,има доста балони, въобще балони има навсякъде, понякога ни се струва, че са криле, безценни са - нищо не струват, само времето ни докато правим опит да надуваме.

Трябва ли да вярвате на всеки, който казва, че ви обича? Преди да повярвате на думите му, опитайте го. Който люби, топлината му се повишава; същевременно той се разширява. Ако ръката му е по-топла и малко разширена, той, наистина, ви люби. Не казвам да бъде горещ, но топъл. Горещината е страст. В тази Любов човек бързо се запалва и бързо изгасва. (Беинса Дуно)

..точно, като надуто балонче с горещ въздух, бум, и виждаш, че от балончето нищо не остава, всичкото се оказва празна работа, затова e казано, въздух си под налягане, скъп.., от ясно по-ясно, ..само не знам, защо като видя парченце от малко балонче, нещо все ми убива, уж беше за малко, а ме убива, като ремък на акордеон останал без въздух.

*face -лице, страна, физиономия, изражение, чело,... лицева страна

Златното момиче

На По

...о,пак- опаковано

По-високо, по-нагоре, повече по много, 

по-богато, по-голямо, по-добре, по-много.

По-велико, по-красиво, малко по-такова, 

по-дебело, по-широко, опаковано готово.

По-любимо, по-активно, по-необходимо, 

по-напред, по-набързо, по-веднага, по-живо.

По-велико, по-красиво, по-чисто ново,

непременно по-такова, опаковано готово.

По-високо, по-нагоре, повече по много, 

по-богато, по-голямо, по-добре, по-ново.

Поогледай се, послушай, поразпитай, помълчи,

потанцувай си, почакай, наслади се на момента,

забави, забави, по-полека, забави, забави...

...времето лети, Златно момиче, като ...шал 

...полети, полети шалът  и...поспира на раменете ни.

По-полека

На 2016 година

...моите обичайни заподозрени, засега това ми стига:

...Утрото без аларма е като небе без облак

...Тръгвам натам където, няма път или пътека

Бяга светът, но ние ще я караме полека

Сядаме пред вълните и на пясъка с китара

Барът е до морето и морето е до бара

Времето лети все по-далеко, ние го следим, но по-полека

Чорлави глави като пирати, пеем и чакаме зората.

Времето лети все по-далеко, ние го следим, но по-полека

Огънят гори, луната мига и засега това ни стига.

Утрото без аларма е като небе без облак

Някой е спрял Земята, а бедрата ти са топли.

Гледаме към вълните и на пясъка с китара

Барът е до морето и морето е до бара.

Времето лети все по-далеко, ние го следим, но по-полека

Чорлави глави като пирати, пеем и чакаме зората.

Времето лети все по-далеко, ние го следим, но по-полека

Огънят гори, луната мига и засега това ни стига.

По-високо, по-нагоре, повече по много, 

по-богато, по-голямо, по-добре, по-много.

По-велико, по-красиво, малко по-такова, 

по-дебело, по-широко, опаковано готово.

По-любимо, по-активно, по-необходимо, 

по-напред, по-набързо, по-веднага, по-живо.

По-велико, по-красиво, по-чисто ново,

непременно по-такова, опаковано готово.

По-високо, по-нагоре, повече по много, 

по-богато, по-голямо, по-добре, по-ново.

Поогледай се, послушай, поразпитай, помълчи,

потанцувай си, почакай, наслади се на момента,

забави, забави, по-полека, забави, забави...

по-полека, забави, забави, по-полека, забави, забави

Времето лети все по-далеко, ние го следим, но по-полека

Чорлави глави като пирати, пеем и чакаме зората.

Времето лети все по-далеко, ние го следим, но по-полека

Огънят гори, луната мига и засега това ни стига

 ...Барът е до морето и морето е до бара.

... Чорлави глави като пирати, пеем и чакаме зората.

...Поогледай се, послушай, поразпитай, помълчи

...Огънят гори, луната мига и засега това ни стига

...Времето лети все по-далеко, ние го следим, но по-полека

...Бяга светът, но ние ще я караме полека

...забави, забави, по-полека, забави, забави

Празник

На 8-ми декември

...студен..тски празник.
... държиш за връвчица балонче, което съдбата  е докоснала с друго балонче, не виждаш ли, ето как- 8

Днес отново полудях, вървя след теб и викам те, да те прегърна. Безброй жени се казват като теб, докато не се обърнат, но не позна, че ще забравя твоя глас - представа нямаш само как го помня, дори да спреш да съществуваш в този час, аз пак си знам, че ще те чакам .

 Като мъж,

 като стълб, 

като тъжен звяр

 като дом, 

като гроб, 

като светофар

... всеки час чакам теб и в тъмното гледам

 като път,

 като брат,

 като смъртен враг

 като град,

 като стол,

като бащин праг,

 като плът,

 като дух, 

като за последно.

 Пак започвах да не спя, програми сменям, търся нещо като теб, но има само тъжни новини, а лъжи не ми се гледат. Прогнозата е все мъгла и много дъжд, и всички филми свършват много лошо. Чакам те за да намерим нов канал, завръщай се защото... пак съм полудял.

сБогом

На 7-ми декември

...сБогом ❤ тежи, като шепа пръст хвърлена върху човек, който си мисли, че не умира.

Късно е, няма обратен път назад.

Късно е, всеки живее в собствен свят .

Късно е, наша несбъдната мечта,

невъзможен порив се оказа любовта.

Късно е, думите щом сега горчат.

Късно е, щом и сърцата ни мълчат.

Късно е, сякаш изправени на съд,

без вина виновни сме със теб за първи път.

Сбогом, дано си щастлива

утре далече от мен.

Друга любов по-красива,

знам ще те спре някой ден.

Късно е, спомена само в този час

може би мост е нетраен между нас.

Късно е, наша несбъдната мечта,

невъзможен порив се оказа любовта.

Сбогом, дано си щастлива

утре далече от мен.

Друга любов по-красива,

знам ще те спре някой ден.

Сбогом, дано си щастлива

утре далече от мен.

Друга любов по-красива,

знам ще те спре някой ден.

Никулден

На вуйчо Кольо

... в края на годината 6-тият ден от декември е отличе`н с празник- Българската православна църква почита паметта на Свети Николай Мирликийски Чудотворец (Никулден) с голям църковен празник.  Свети Николай, архиепископ Мирликийски е един от най-почитаните християнски светци. Покровител е на моряците и рибарите, и на банкери.

..преди време, на Никулден, грабвахме тавата с шарана и пътувахме към вуйчо ми Кольо, най-малкият брат на майка ми, с най-буйния нрав, но и най-обичаният от нея, накрая на живота си той живееше сам в Копривщица и ние, за да не е сам на празника, пристигахме с много глъч при него на този ден.
...вуйчо ми Кольо излизаше да ни посрещне и винаги се правеше на изненадан, че не е очаквал да дойдем, никога не каза, че ни е чакал, беше по своему горд човек, но знаех, че сърцето му прелива от радост, когато виждаше "кака си Минка".
... како Минке, така се обръщаше той към майка ми и само това да чуе човек, не му е необходимо повече, за да разбере как се отнасяха те помежду си - с добро.... не знам откъде беше това взаимно уважение между брат и сестра, не помня те да си си казали лоша дума и през най-тежките моменти от живота им.
...накрая, когато вуйчо ми си отиваше от този свят, до него бе кака му Минка, както в най-трудните му моменти - пак бе до него, там в болницата, за да му държи ръката при сбогуване, както се държи ръката на най-малко обично братче. Майка ми не каза  кои са били неговите последни думи, но каза друго- за една сълза, насъбрала доста, как се търкулнала тихо по лицето му, но толкова тихо, по -тихо от последната му въздишка и... нищо, друго- нищо.

...винаги на Никулден майка ми ни събира, всеки носи своята приготвена риба, майка ми - също, притуря на масата и все ни казва, ето и за Кольо... мисля си, че той чува и идва, и независимо, че знае как никой не може да го чуе не спира да повтаря, тук съм, тук съм... с вас съм пак на Никулден, како Минке. 

...и днес, когато разказвам за всичко това, за срещите, които стават между видимия и невидимия свят на 6-ти декември, очите ни се пълнят със сълзи, казват ми- страхотно звучи - мечта за свят, който се върти около здрав център от обич .

...мислил съм си, че когато сълзите издайнически тръгнат, нищо не може да се скрие, и то без да се изкаже и една единствена дума, а тя, напълно излишна, спира до гърлото и оставя на сълзите- те разказват винаги най-добре, дори и само с една своя капка в която се е събрал цял живот споделяна обич.

...нямам представа какви чудотворства са необходими, за да може чрез тях да се припознаят светците, но знам  друго, че между хората съществува невидима връзка, и колкото по-силна, толкова  по-невидима е, тя не се афишира, необяснима, като всяко чудно светещо чудо, видимо само за тях си, като добро, което си живее между двама - брат и сестра.

...как хубаво е казано, какво  е доброто в Словото, беседа - Първото място, Утринно слово 1937г.:

                    " И тъй, доброто е връзка между Бога и човешката душа."

...отличено, на първо място - Доброто.

Фотон

На светлината

...за осем минути светлината, идваща от Слънцето, достига до нас, но дълги години пътувал един фотон, тръгнал към нас от най-дълбокото в Слънцето.
...затова си мисля, че когато светят очите, както се казва от радост, то е фотон, който говори, стигнах човече, ето ме:

В последната минута на Ноември,

изпращам есента. И съм щастлива.

Въобще не доразбрах докрая времето.

Понякога съм тиха. И мъглива...

Оттук нататък всичко ми е ясно.

И също точно толкова не е.

Съвсем сама обричам се на щастие.

А само с теб съм равна на небе...

Оттук нататък вече ще съм зима,

ще бъда сняг, и кротко ще валя.

Но само във сърцето ти ме има.

И знаеш, че с целувка се топя...

А цялото ми пухкаво безвремие

се слива с тишината и остава.

В последната минута на ноември

светът ми е Любов. И продължава... 

                                                Мира Дойчинова

Букет

НаЕсен

...бързам да разкажа,  ако мине мигът след него е късно, ако натрупа сняг и да искаме вече няма да може да пишем за листа, защото няма да ни/ги има, ще трябва да затворим очи, а къде ще остане топлината от листата на есента, в есе за есента ще остане.

... стоя на пътека, Стара планина, бях избързал напред и чаках групата да ме настигне, тихо е, толкова тихо, но все пак усещам присъствие, поглеждам ръката си и там, без да усетя как, до пръстите на дланта на лявата ръка кацнало едно малко, много малко листо, жълто-червено и малко кафяво, сякаш залепнало и не помръдва, с малко спряло сърце, калинчица -цяло,като... охлювче Калинко - навито да си стои докато го има топлото.

...когато дойде зимата сухото листо е по-малко от нищо, но наесен е есе за любовна песен.

...за постановката на "Любовна песен" в Младежки театър през есента искам да разкажа.

... посещението ни на театъра бе по повод рожден ден, поръчах букет  при вездесъща цветарка Лили и малко преди 18 часа, според уговорката, влизам в магазинчето за цветя, вътре- сама жена, почти като Лили, височка, черна коса, лице - меко, красиво... с очи, които играят, ръцете, по-късно, докато подавах един орех, усетих - меки и нежни, поздравявам и питам за Лили, тя излезе за малко, ми отговарят, но каза, че това е... букетът за вас, и посочва пред мен на масата огромен букет безумно красив.
... преди време вездесъщата художничка Ани нарисува спонтанно подобен "букет от заря" на цветовете.

  

 ...и аз гледам и не мога да повярвам, не, това не може да бъде за мен, тази красота е за някой друг и т.н. подобни страхове смутено изказвам.
....след минути дойде и Лили, благодарих й кратко: ти  с този красив букет  надмина себе си.
...не букет от цветя, а букет от звезди...смутено питам за цената на зарята, смутено, но не за парите, а все още не мога да повярвам, че тази красота мога да я взема, дори не забелязвам, че това е красота на отрязан цвят.
..писах преди време за красотата на рязан цвят, но тогава не виждах красотата, виждах думата отрязан, тя съответстваше на мое отсъствие.

...защо ти  разказвам ли, човече, за да подготвя сцената - как ревнах на театъра, и то от само от една реплика:

                              мислих си, че този свят е за другите

... едно самотно момче на сцената я каза, малко след като Любовта го озари, и знаеш ли, сякаш се бях подготвил преди тази реплика, момчето много приличаше на Лили,  а и на Люба, жената, която настояваше в магазина, че... има ...и за мен/за всички има/ от красотата ... навън.
.. бавен огън има в есента, има, макар и позакъснял пристига след лятото, а може би нарочно, за да му се радват повече, когато  малко е светло и още по-малко топлото.

Фадо

...две стихосбирки стоят пред мен и ме питат защо ми са, Г.Г. - "Там, където не сме" и Цочо Бояджиев- "Книга на ирониите и опрощенията", нашумели  с дискусията за тях, породена от номинацията за поезия на клуб "Перото", много се изписа по нея, ето част как точно се изписа от блог на Гергина Дворецка:

"Литературна дискусия или футболен мач
В интернет продължават едни литературни дискусии, които могат да бъдат коментирани и като футболен мач. Изказването на Милен Русков по повод наградата на Георги Господинов, присъдена му за поезия от клуб „Перото“, даде началния шут. Топката пое веднага Деян Енев, който пренесе играта на военния плац, припомни си собствения войниклък, размаха фелдфебелски пръст на Русков и го накара да се извини на Господинов, защото иначе… и пр. Енев използва случая, за да се похвали мимоходом, че неговата награда „Перото“ за проза не е била оспорена от никого, както и да вмъкне ни в клин ни в ръкав дълъг хвалебствен отзив за собственото си творчество. Да използваш някаква свада, за да се самоизтъкнеш, не е особено елегантен пиар, т.е. не е голям мурафет, и саркастичните коментари в интернет по повод Еневото гръмовержеско изявление го доказаха. Някои сайтове, очевидно подкрепящи Господинов, обаче тиражираха словесния изблик на Енев като много достойна позиция и така подкрепиха атаката му към вратата на Русков. Победен гол обаче не беше отбелязан, защото симпатизантите на Русков веднага контраатакуваха във виртуалните форуми, разобличиха комичността на Еневата намеса в играта, върнаха отново топката в полето на Господинов... Стигна се, за съжаление, и до неспортсменски прояви: попаднах на инсинуации за Господинов, които отиваха отвъд литературните и публичните му изяви и навлизаха в личното му пространство. Също толкова неспортсменска проява беше колажът в един сайт за култура, където една до друга са поставени снимките на двамата опоненти: Русков с мрачен поглед, а Господинов с ангелско изражение. Ха сети се сега кой е добрият и кой лошият! Елементарно, Уотсън, но имаше и интелигентни хора, които се бяха хванали на това първосигнално послание и реагираха във Фейсбук колко страшно изглеждал Русков. Всеки човек, дори и най-красивият, може да бъде уловен от фотообектива в неподходящ момент, въпросът е дали някой ще пожелае да злоупотреби с подобна снимка, за да го злепостави. Е, намериха се такива хора и вероятно са много доволни от себе си, защото тенденциозният колаж все още „краси“ сайта за култура (Впрочем, така беше, когато написах този текст, сега откривам, че са махнали колажа от началната страница на сайта, затова пък фелдфебелско-самохвалното писание на Деян Енев срещу Русков продължава да е на видно място). Така че започналият малко стихийно, но безспорно полезен разговор за литературната среда у нас, на моменти взе да се изражда. Това ме отблъсна от дискусиите, породени от тазгодишната награда за поезия на „Перото“, и вече престанах да ги следя. Останаха ми обаче много поводи за размисъл и сред тях на първо място е темата за литературните пристрастия.
През последните дни вниманието твърде много се фокусира върху Русков, Господинов и Енев. Напълно съм съгласна с коментара на Силвия Недкова, че българската литература не се изчерпва с тези три имена. Когато става дума за литература, не мога да степенувам кой автор е по-добър от друг, но определено съвременният български писател, когото винаги чета и препрочитам с удоволствие, е Алек Попов. И това че той не намери за нужно да се вклини в тази дискусия, в никакъв случай не го прави по-незабележим за мен. Държа да добавя, че моето мнение споделят мъжът ми и синът ни. В нашето семейство от години следим книгите на Алек Попов, обичаме да си цитираме забавни реплики на негови герои, те са станали част от духовната ни среда…
Друг български автор, когото открих преди години, беше Емил Андреев. Първо ме заинтригува романът му „Стъклената река“, после издирих и прочетох разказите му… Затова, говорейки за „големите“ в съвременната българска литература, към нашумелите напоследък три имена бих добавила още и още… Всеки читател може да го направи, според своите предпочитания. Сигурна съм също така, че всеки творец си има своята публика – кой по-голяма, кой по-малка. Проблемът е, че невинаги най-талантливите се радват на най-голямо публично внимание. Но това също е субективна оценка, а теренът на личните предпочитания е доста хлъзгав.
 В разразилите се през това лято литературни дебати откроих поета Владимир Сабоурин. Отчитам като свой пропуск, че не познавам творчеството му, но със сигурност и той не ме познава като автор, така че в това отношение сме равнопоставени. Стана ми симпатичен със своя пламенен латиноамерикански темперамент, с който изразява откровено позицията си, независимо че не съм съгласна с всичко, написано от него по форумите. По повод наградата за поезия на „Перото“ той изпрати открито писмо до Георги Господинов и го призова да се откаже от отличието си в полза на поетесата Надежда Радулова, защото нейната поетична книга е по-качествена като поезия от неговата.
Е, да, но аз пък имам друго предпочитание! Според мен, този, който най-заслужено трябваше да получи въпросната награда, беше третият от шортлистата, професор Цочо Бояджиев, за когото никой не спомена в коментарите. Познавам го като поет още от средношколското издание „Родна реч“, после от Кабинета на младите писатели студенти „Д.Дебелянов“. Тогава той беше един от най-ярките млади автори. После се посвети на науката. През последните години се занимава успешно и с фотография. Преди време гледах много хубав документален филм за него по телевизията и тогава разбрах, че продължава да пише стихове. Когато ги прочетох, се възхитих от съчетанието на оригиналната образност с натрупаната през годините мъдрост. Ще цитирам само едно стихотворение от „Книга на ирониите и опрощенията“, за която беше номиниран през тази година от „Перото“:

ЕЛЕГИЯ
шатрите на светлината в мъгливата вечер
разпънати равномерно от двете страни на булеварда
помня пустинята
безкрайна и монотонна като песен на бедуини
суха като устните ми когато трябваше да говоря
а думите бяха пясък и се разсипваха преди още
да ги помисля
и това чак до тази вечер когато в мъглата
лампите по булеварда разпънаха своите шатри
когато в самия край на декември тук на север
пред прага на зимата мярнах кервана
на всички тези години без теб и за пръв път сглобих
фраза която всъщност няма никакъв смисъл и която
започва с все още 


Ето така пише Цочо Бояджиев! Как такава поезия да не заслужава отличие? Само че аз няма да призова публично Георги Господинов да се откаже от наградата си в негова полза. Дори на спортния терен не е редно да печели този, чиито фенове са най-гръмогласни. В литературата също. И без да е призьор, Цочо си тежи на мястото и в поезията, и в науката. Както е тръгнало у нас, най-добре е наградите да отиват у онези, които обичат да ги колекционират.
А от литературни дискусии, наподобяващи футболни мачове, в които вниманието ще се съсредоточава само върху овладелите топката на терена, не виждам полза. Особено, ако в тях се прилагат неспортсменски финтове." 


...в "продължението" на мача да прочетем само две стихотворения от въпросните автори, включени в стихосбирките, те са много близки по звучене и описват мястото където ни се иска да останем повече, но изразяват диаметрално противоположно светоусещане, и ако при Г.Г. душата ми се вцепенява от безнадежност, наречена Другаде - друг АД е, то във Фадо  на Цочо Бояджиев,"в АДо", е изразена жажда на душата да понесе в ад или рай, но да понесе, дори и самота.



Г.Г. - "Там, където не сме"
Другаде
райят е винаги другаде
в рай са винаги другите
другаде раят е другаде
друг
         ад
               е


Цочо Бояджиев- "Книга на ирониите и опрощенията"
ФАДО
фадо е звън на струна в мига преди да се скъса
последно махване с ръка от завоя на пътя
тръпчив мирис на водорасли заплетени в котвата
която се вдига за да отпътуваш завинаги
от този бряг до който се е опирал животът ти досега
и на който оставяш всичко скъпо без да знаеш
какво те очаква отвъд
фадо е жажда на душата да понесе непоносимото
и невъзможност да остане повече у дома
фадо е непреводимо на никой друг език
на никое друго чувство на никоя друга самота
saudade

...има "превод" през самотата, още от средновековието има, а за неговата "философия" кой по-добре може да напише от проф. Цочо Бояджиев:

Средновековие

дяволите танцуват на върха на иглата но това е възможно

само защото нямат твоето тяло с възвишенията му

с тайнствените му долини с чувствените потоци с екота

на пропастта между стръмнините му твоето тяло

прекалено прекрасно за да ми хрумне да спазвам

заповедта "не пожелавай" 

...................................................................................................................................................................

П.П....в "Там, където не сме" на Г.Г.  Вместо предисловие завършва с думите: "За онова, ДРУГАДЕ ( ДРУГ АД Е), където ще пристигнем някой ден." И го подписва с Г.Г.

...излиза, използвайки фриволността на буквите в една дума, че онова, което ще ни чака там, ще е ДРУГ ГАД ,тамошен посрещач, но гад е.

...не, това не е вяра за утре, това е поквара на вяра.

 Не бих изписвал тези редове, ако  от Словото, беседа Устойчиви величини, Утринно слово 1936 г., не дойдоха при мен думите на Учителя за "онова другаде", не си позволявам да го коментирам, искам само да го изпиша тук: 

"Съвременните хора живеят на земята, но искат да бъдат щастливи. На земята не съществува щастие. Друг е въпросът, когато се говори за небето. Който иска да бъде щастлив, трябва да отиде на небето.

Къде е небето? – В душата на човека.

Достатъчно е да отворите душата си, да й дадете възможност да се прояви, за да влезете в небето, т. е. в Царството Божие. Когато Павел се обърна към Бога, влезе в третото небе, дето видя и чу неща, които нито око е видяло, нито ухо е чуло. Той изпита живота на радостта и блаженството, но после мина през големи страдания и каза: „С големи страдания ще влезем в Царството Божие.“ Христос проповядваше любовта, но каза, че за да влезе в Царството Божие, човек трябва да мине през големи страдания."

ДНК

На НДК


..."ЛЕГЕНДАТА ЗА ХРАМА НА ВЕЧНАТА ЛЮБОВ

категория: Вдъхновение
Шах Джахан е бил наследник на видните монголски завоеватели Тимур хан и Чингиз хан. Легендата разказва, че докато се разхождал по пазара срещнал непозната продавачка на коприна и стъклени огърлици. Тя се оказва неговата единствена голяма и истинска любов. Името й е Аджурманд Бано Бегум, но след коронацията им той я кръщава Мумтаз Махал – Избраницата на двореца.

Двамата се влюбили безумно, но заради ранната възраст на принцесата, трябвало да чакат 4 години, докато сватбата се осъществи по всички правила и предписания на свещената книга. Бракът им предизвикал бурни дебати, тъй като след церемонията Шах Джахан загърбил полагащия му се харем и се отдал изцяло и предано на жена си. Мумтаз Махал от своя страна също била много силно привързана към съпруга си. Тя пътувала с него навсякъде, и била неговия най-доверен съветник, както и най-верният му поддръжник във всички начинания. Благодарение на нейната проницателност и гъвкави реакции принцът успял да избегне и превъзмогне много политически интриги , дори спадове, а в същото време изживял и много възходи. Мумтаз Махал била единственият човек, на когото можел да разчита в сложната атмосфера на конспирации в императорския двор и тя никога не го подвела. Всъщност и днес името на Мумтаз Махал в Индия се свързва с респект, възхищение и признателност за абсолютно безрезервната й обич и подкрепа към съпруга си. Двамата живели заедно 19 години. През това време тя родила на съпруга си 14 деца, от които само 7 оцеляват. От друга жена той нямал, а и не искал да има деца, което било абсолютна революция за времето си.

Принцът поел властта след смъртта на баща си и поредица битки между претендентите за трона. Но три години по-късно щастието му било помрачено, тъй като заради тежкото раждане на 14-тото им дете Мумтаз Махал починала.

Смъртта й напълно съкрушила Шах Джахан, а в легендата дори се говори, че само за една нощ той побелял. Цели две години императорът бил в траур. Той престанал дори да се храни и се лишил от всички удоволствия, които му напомняли за любимата жена. И единственото, което имал желание да направи, е да увековечи любовта си към Мумтаз Махал завинаги. Точно тази била причината за построяването на гробницата Тадж Махал.

Императорът искал да построи гробница, която да зашемети целия свят. Искал тя да е точно толкова великолепна и красива, колкото съпругата му и тяхната любов. Построява я на място, което се вижда в цялата си прелест от прозореца на собствените му покои. Строежът, който продължил 22 години, бил единственото нещо, което поддържало духа му жив след смъртта на съпругата му.

Правоъгълната основа на Тадж Махал само по себе си е символ на различните ъгли, от които може да бъде видяна красивата жена. Главният вход е като воала, който закрива женското лице и който трябва да бъде деликатно повдигнат при първата брачна нощ. Кубето е направено от бял мрамор, но гробницата е разположена на фона на реката и отраженията във водата създават уникланата визия на Тадж Махал. Цветовете се променят през различните часове на деня и през различните сезони. Подобно на истински брилянт, сияе на лунната светлина, която се отразява в инкрустираните скъпоценни камъни. Розовее рано сутрин, следобед е млечнобял, а когато изгрее луната - златист. Тези промени отразявали различните настроения на жената.

Шах Джахан е погребан до Мумтаз Махал. Осем години преди смъртта му той е свален от трона от един от синовете си. Наследникът затворил баща си в кралския му апартамент. От там през реката шах Джахан от сутрин до вечер съзерцавал Тадж Махал, където било останало сърцето му.
В Индия от край време вярват, че преди сватбата младоженците е задължително да посетят храма, защото има положително влияние и носи късмет на брака.

източник: polejerno.blogspot.bg"

...мисля си, че водните огледала пред НДК приличат на тези пред Тадж Махал, донякъде - и самата сграда, попитах веднъж участник в проекта, дали идеята е от Индия, той се позачуди, но не можа да каже.

Днес дълго гледах възстановените фонтани пред НДК и фигурите на падащата вода - всяка бе различна, най-горе, над фонтана, водата, описваща чудата форма, сякаш спира за миг, за да можем да я съзрем и изчезва погълната от мощната струя на фонтана, уж всичко е само вода, но всеки път картината бе различна, можеш да стоиш безкрайно дълго, но водните форми над фонтана не се повтарят.

...така е и с Любовта, толкова много жени е имало около Шах Джахан, сигурно повече от капките вода във водното огледало пред двореца, но само в една жена той е съзрял чудата форма на Любовта, която никога повече не се е повторила.

..всяка човешка Любов е със своя  форма на живот - нейно неповторимо ДНК.

Пътеводна звезда

На Полярната звезда

...понякога преди да напиша тук се връщам назад и препрочитам предишни "предавания" на радио Любов, все едно разлиствам "стар албум със снимки черно бели, доста пожълтели, надписани дори" и сякаш запяват "щурците".

...не знаем още колко ще слушаме песента на щурците, с настъпването на есента песента им бавно затихва под жълтите листа,  чрез "предаванията" се връщам назад,  харесва ми времето когато  съм имал шанс да опиша случки с добри хора, и независимо колко съм бил с тях / всъщност може би сме си заедно вечно/, тази дълго чакана среща е като миг с проблеснал лъч от светлината.

 ...доброто чрез тях се проявява, а и смисълът на живота  се долавя, смътно, за кратко, но прозира, понякога не е необходимо дори  да казват нещо, истината не е  в изказаното, а над него, но "трябва" будност за очите, за да се види.
   Преди време разказах за една такава среща с едно добро дете - за  Райна  и синята краска, даваща понятие за Истината. Припомних си за "предаването"  от една  снимка, която видях в нета:

... Петра е успяла да "хване" в обектива на апарата си синята краска, тя винаги е обект с "предимство по пътя", погледнем ли към небето, там където търсим и истината, накъдето и очите отправяме при молитвата си към Бога. Отдясно, за да е всичко олрайт, си има и знак, че сме на главния път и устремени, стъпили здраво на "стремената", препускаме напред. Преди време, плавайки с коравите на запад към новите земи, все гледали Полярната звезда да им е все отдясно, за да им олрайт начинанието.

...през лятото ме запознаха с едно младо семейство, поздравих ги за решението да продължат заедно по пътя и пожелах пътеводната звезда да им е...и тук направих пауза, като погледнах въпросително младите, а и техните родители, които бяха до нас, кажете, попитах ги, кое трябва да е вашата Полярна звезда и денем и нощем, и никой - нищо, явно не бяха "настроени" на вълните на радио Любов и отговорът ги затрудни, само бащата на момичето успа да каже - светлината. Донякъде приех отговора за верен.
...а отговорът, негов символ, бе изписан в ранната привечер на синьото небе на Копривщица, трябваше само да вдигнат очи нагоре и щяха да го видят:

..."както на небето" е изписан, "така и на земята", видях пентаграм "кацнал" и на едно дърво:

...и под водата - също, като Морска звезда, която Любовтасити е успяла да хване в обектива:

...мисля си, че е ХУбаво  Пътеводната звезда да е с нас и през деня и през нощта, затова го пожелах на младите, да не забравят, че това което ги е събрало и което и ще ги води да си е все светлина - Любовта.

Следа

На Сийка

...есента се разбърза, знае, че малко хора я очакват с нетърпение, спусна се с мрачни и студени утрини, за да заличи бързо спомените от топлото лято.
... бавно развиделява, не ми си иска да изляза навън, стоя като камък, безучастен към света.
... безучастен, така изглежда, но само на пръв поглед, че е без участ камъкът,  но то е привидно, ако преди това е оставена следа, дори само едва, едва да се забелязва, че някой е оставил топлина от себе си, това ще го разруши, видях такава снимка, един охлюв, който преминава през камък, това ще го превърне в пясък- участ на един докоснат камък от тъга.
... първо идва мъхът, после лишеи разни, малки тревички, семенце на дърво пуска корени, които ден след ден през малки дупчици, търсещи влагата, разпукват скалата.
.. а  в началото как идва мъхът ли, по следата от един охлюв.

...мисля си, че и с човек е така, събраната тъга от житейските  раздели  и несгоди превръща вярата му в  песъчинка, а самият живот - без смисъл - празна черупка от охлюв през есента.

...но това си мисля през есента, през лятото съм виждал нещо съвсем друго.

..в ранното утро на Рила през лятото видях подобен камък, той бе "преседнал" до едно момиче, което стаено чакаше изгрева, виждал съм тези първи слънчеви лъчи, искрят като следите от охлюв, те разрушават мъката на човека, лицето му засиява по един особен начин, съпричастен към магията на изгрева, мигът е толкова красив и устремен към живота, че тъгата се разсипва като пясък...не мога да опиша как, но го видях изписано по лицето на момичето.

...остави следа в мене това момиче, почти без да каже нищо, има такива хора със силна вяра, нежни и внимателни,  като ме видя,  стискайки сърдечно ръката ми, каза, много се радвам да те  видя, а аз попитах, ама вярно ли се радваш, а то само се усмихна съвсем леко и не ми каза нищо.

...и понякога, когато мъката притиска като камък, си мисля за изгревите на Рила и сияещо лице на Сийка, отразяващо първите слънчеви лъчи, и тогава мъката на есента се смалява до една песъчинка, мълчаливо се смалява и не смее да ми каже нищо.

Слепи

На едно пътуване

...автомобилът след водопада тръгва надолу по инерция, отклонява се от Подбалканския път и се устремява към Козница, знае си пътя и бърза да стигне малкия градец, почти не се чува как работи или по-точно слушаше с нас, та кой жив не иска да чуе понякога стихове за душата си.
...наближавахме  Копривщица, притихнали в колата слушахме стихове от Димчо Дебелянов, как се завръща в бащината къща, как го чака старата на прага...стаено очакване, по-скоро спотаено някъде вътре във всеки, правещо поезията му близка, като всяка нежност - желана и споделена.
...слушал съм доста този диск, почти го знам наизуст, но незнайно как чувам, сякаш за първи път:

Аз умирам и светло се раждам -

разнолика, нестройна душа,

през деня неуморно изграждам,

през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,

гръмват бури над тъмно море,

а подиря ли буря - край мене

всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,

а слепи ме с лъчите си тя,

в пролетта като в есен аз крея,

в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира

гасне мълком живот неживян

и плачът ми за пристан умира,

низ велика пустиня развян.

..."слепи"  понася навътре, дълбоко и все по-дълбоко се е свивала душата, станала е на точка, като в последно писмо, усещане, че нещо безкрайно скъпо, безкрайно неизразимо си е отишло от живота, бил си сляп, не си го виждал, че си отива и изведнъж, проглеждайки, виждаш неговата невъзможност да са върне.

..."слепи"  видях в къщата на Любен Каравелов,  направих снимка - дъските на един стар обор и вейките на лозница.

...дълго гледах тази снимка, има в нея тъга, която прелива от "побелелите" дъски и в невидими капки се отронва по керемидите, пада  и ..все по-дълбоко. И не само тъгата от "Хубава си моя горо" е тук, за която пише Л.К.:

 миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

    само скръб и жалост

...но и нещо, което "спира въртенето на земята", казано е от Станка Пенчева, тя умееше да изказва преживяно, знаела е, че за да е истинско, което пишеш, трябва да е преживяно.

Когато през лица и гласове, 

очите ти внезапно ме намират –

и ослепявам, и сама слепя, 

и земното въртене спира... 

...и видях как нежна, игрива лозница гали с вейки, а  пък оборът проскърцва и някак унесен стои, но чува, не си стаар, не сии
... и  топлина нежна стар обор с лозница слепи.

...кога се вижда ли?...къдрица, като вейка, ако докосне лицето отстрани, там където са слепите ни очи и не може нищо да я отстрани.

Ще

На Тамара

...стоях и чаках, трябваше отдавна да сме тръгнали, исках да се върнем в столицата в късния следобед, но спътничките ми не бързаха, сякаш искаха да останат повече време в малкия градец и все си намираха някоя работа по доизчистване, подреждане на къщата и багажа, накрая решиха да си сварят турско кафе, за да могат да гадаят по чашите какво е било досега и какво ще бъде напред в живота. Скептичен съм към подобни парейдойлии и тактично бях отстранен от самия процес по гледането в бъдещето.
.. чувах съвсем слабо от съседната стая сподавените гласове с неизменното "ще"-  ще видиш, ще разбереш и т.н. бъдещни форми на нечий живот... стоях и чаках да дойде бъдещето, за да тръгнем най сетне.
...ЩЕ е в бъдеЩЕ, но си мисля, че повече бъдеще има в Е. Изписвано е, че най-боли от нямането на "ще", но си мисля, че повече боли от нямането на "е", "ще" никога не идва, всичко което се случва е в "е".
...и минало, настояще и бъдеще са в "е", изписано е във всеки миг, светът около нас е огромна чаша, гледаща към небето, но "парейдолията ни" гледа чашата и разделя времето - все очакваме нещо да ни се случи, и по възможност от хубаво - по-хубаво, забравяйки, че всъщност хубавото е, че ни е дадена чаша, горчива-сладка чаша живот,... като кафе, което  обичаме.

..като доказателство, че  "ще" е около нас, но не го забелязваме, бе  утрото от предните дни, рано сутрин, слънцето бавно с прилив на виделина възвестяваше новия ден.

...в очакването на изгрева има една особена тишина, която бавно отстъпва на събудените звуци, всеки ден е тази игра с виделината, а ние видели на утрето утрото, видели изгрева, лицата ни светят.

..мисля си, че в този един миг, когато  лъчите на слънцето докосват ръката ни, душата се възнася като птица...напред и нагоре.

..и не само душите ни, и един кълвач се понесе пред нас, първо почука няколко пъти по ствола на съседния бор, за да обърне внимание на момента, въпреки че и ние виждахме изгряващото слънце, после се шмугна в гората по свои задачи.
..и не само той, до нас един стар каптаж с позапушени "щерни" случайно изграден във форма на буквата Т, стоеше търпеливо и въпреки че не помръдваше, участваше във важността на момента.
...недалеч, върху строящия се покрив, парейдолията изписа думата "ще".

...е, скоро съмна, а аз все още съм на... земята, добре че поне душата ми се върна.

...и тогава, и сега, като гледам снимката от посрещането на слънцето знаех, че има връзка между всичко това, което виждах, знам, че то никога не е случайно, но не мога в същността си да я изразя.
..отдавна чета Словото и съм забелязал, че щом го отворя, и то сякаш е живо, започва да ми разказва какво точно виждам, Словото Е възможност да разбера случващото се.
...тези редове изглеждат като нагласени и аз щях да си мисля в "заслепление" същото, ако не го бях преживял.
...ето и текстът, който "дойде", за да ни разкаже за един бъдещ изгрев, който видяхме днес- Беседа на Учителя "Той създава", Утринно слово 1936 год.:

"Ново, правилно разбиране е нужно на хората. Докато дойдете до това разбиране, ще стоите във вашия Ерусалим, ще търпите и ще чакате. Ще дойде ден, когато ще отидете на гората, където ще се възнесете и ще се облечете в мощ и сила. Само при това положение ще работите, както ви учат отвътре. Много работа ви предстои: ще черпите знание от щерната и ще го връщате назад. Работата, която ви предстои, е подобна на щерна, която постоянно тече: пълни се и се празни. Като тече един–два дена, тя се изпразва и трябва отново да се напълни. Обаче Божественото знание е извор, който никога не пресъхва. Помнете: Днес Бог работи усилено върху човешките души, върху всички живи същества. Той оправя света. Няма да остане непробуден човек на земята. Всички хора ще се пробудят. Разликата между тях ще бъде само в това, че едни ще знаят защо са пробудени, а други няма да знаят и ще кажат: „Отиде ни сънят!“ Един ден, когато минат през големи страдания и мъчнотии, и те ще съзнаят защо са пробудени и ще почнат да работят. И те трябва да се събудят от дълбокия сън на миналото. Който се е пробудил и осъзнал, той вижда присъствието на Бога навсякъде. Той вижда неговото величие и красотата на природата. Той разбира смисъла на живота. Той живее с отворени очи. Който е станал, но не се е пробудил, той е сляп за всичко. Каквото и да му говориш, нищо не вижда. Пророкът казва: „Ослепил си ги, да не виждат, да не би да се обърнат към Тебе и се спасят“.

Сега на вас казвам: Пазете се от вътрешно ослепяване. Няма по-страшно нещо от това. За да не дойдете до вътрешното ослепяване, радвайте се на страданията. Който се е пробудил и осъзнал, той се радва на страданията и ги осмисля. Който се е събудил от сън, но още не се е осъзнал, той не е разбрал смисъла на страданията и се озлобява от тях."