...затова си мисля, че когато светят очите, както се казва от радост, то е фотон, който говори, стигнах човече, ето ме:
В последната минута на Ноември,
изпращам есента. И съм щастлива.
Въобще не доразбрах докрая времето.
Понякога съм тиха. И мъглива...
Оттук нататък всичко ми е ясно.
И също точно толкова не е.
Съвсем сама обричам се на щастие.
А само с теб съм равна на небе...
Оттук нататък вече ще съм зима,
ще бъда сняг, и кротко ще валя.
Но само във сърцето ти ме има.
И знаеш, че с целувка се топя...
А цялото ми пухкаво безвремие
се слива с тишината и остава.
В последната минута на ноември
светът ми е Любов. И продължава...
Мира Дойчинова
Няма коментари:
Публикуване на коментар