На Сийка
...есента се разбърза, знае, че малко хора я очакват с нетърпение, спусна се с мрачни и студени утрини, за да заличи бързо спомените от топлото лято.
... бавно развиделява, не ми си иска да изляза навън, стоя като камък, безучастен към света.
... безучастен, така изглежда, но само на пръв поглед, че е без участ камъкът, но то е привидно, ако преди това е оставена следа, дори само едва, едва да се забелязва, че някой е оставил топлина от себе си, това ще го разруши, видях такава снимка, един охлюв, който преминава през камък, това ще го превърне в пясък- участ на един докоснат камък от тъга.
... първо идва мъхът, после лишеи разни, малки тревички, семенце на дърво пуска корени, които ден след ден през малки дупчици, търсещи влагата, разпукват скалата.
.. а в началото как идва мъхът ли, по следата от един охлюв.
...мисля си, че и с човек е така, събраната тъга от житейските раздели и несгоди превръща вярата му в песъчинка, а самият живот - без смисъл - празна черупка от охлюв през есента.
...но това си мисля през есента, през лятото съм виждал нещо съвсем друго.
..в ранното утро на Рила през лятото видях подобен камък, той бе "преседнал" до едно момиче, което стаено чакаше изгрева, виждал съм тези първи слънчеви лъчи, искрят като следите от охлюв, те разрушават мъката на човека, лицето му засиява по един особен начин, съпричастен към магията на изгрева, мигът е толкова красив и устремен към живота, че тъгата се разсипва като пясък...не мога да опиша как, но го видях изписано по лицето на момичето.
...остави следа в мене това момиче, почти без да каже нищо, има такива хора със силна вяра, нежни и внимателни, като ме видя, стискайки сърдечно ръката ми, каза, много се радвам да те видя, а аз попитах, ама вярно ли се радваш, а то само се усмихна съвсем леко и не ми каза нищо.
...и понякога, когато мъката притиска като камък, си мисля за изгревите на Рила и сияещо лице на Сийка, отразяващо първите слънчеви лъчи, и тогава мъката на есента се смалява до една песъчинка, мълчаливо се смалява и не смее да ми каже нищо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар