Слепи

На едно пътуване

...автомобилът след водопада тръгва надолу по инерция, отклонява се от Подбалканския път и се устремява към Козница, знае си пътя и бърза да стигне малкия градец, почти не се чува как работи или по-точно слушаше с нас, та кой жив не иска да чуе понякога стихове за душата си.
...наближавахме  Копривщица, притихнали в колата слушахме стихове от Димчо Дебелянов, как се завръща в бащината къща, как го чака старата на прага...стаено очакване, по-скоро спотаено някъде вътре във всеки, правещо поезията му близка, като всяка нежност - желана и споделена.
...слушал съм доста този диск, почти го знам наизуст, но незнайно как чувам, сякаш за първи път:

Аз умирам и светло се раждам -

разнолика, нестройна душа,

през деня неуморно изграждам,

през нощта без пощада руша.

Призова ли дни светло-смирени,

гръмват бури над тъмно море,

а подиря ли буря - край мене

всеки вопъл и ропот замре.

За зора огнеструйна копнея,

а слепи ме с лъчите си тя,

в пролетта като в есен аз крея,

в есента като в пролет цъфтя.

На безстрастното време в неспира

гасне мълком живот неживян

и плачът ми за пристан умира,

низ велика пустиня развян.

..."слепи"  понася навътре, дълбоко и все по-дълбоко се е свивала душата, станала е на точка, като в последно писмо, усещане, че нещо безкрайно скъпо, безкрайно неизразимо си е отишло от живота, бил си сляп, не си го виждал, че си отива и изведнъж, проглеждайки, виждаш неговата невъзможност да са върне.

..."слепи"  видях в къщата на Любен Каравелов,  направих снимка - дъските на един стар обор и вейките на лозница.

...дълго гледах тази снимка, има в нея тъга, която прелива от "побелелите" дъски и в невидими капки се отронва по керемидите, пада  и ..все по-дълбоко. И не само тъгата от "Хубава си моя горо" е тук, за която пише Л.К.:

 миришеш на младост,

но вселяваш в сърцата ни

    само скръб и жалост

...но и нещо, което "спира въртенето на земята", казано е от Станка Пенчева, тя умееше да изказва преживяно, знаела е, че за да е истинско, което пишеш, трябва да е преживяно.

Когато през лица и гласове, 

очите ти внезапно ме намират –

и ослепявам, и сама слепя, 

и земното въртене спира... 

...и видях как нежна, игрива лозница гали с вейки, а  пък оборът проскърцва и някак унесен стои, но чува, не си стаар, не сии
... и  топлина нежна стар обор с лозница слепи.

...кога се вижда ли?...къдрица, като вейка, ако докосне лицето отстрани, там където са слепите ни очи и не може нищо да я отстрани.