вторник, 18 октомври 2016 г.

Пътеводна звезда

На Полярната звезда

...понякога преди да напиша тук се връщам назад и препрочитам предишни "предавания" на радио Любов, все едно разлиствам "стар албум със снимки черно бели, доста пожълтели, надписани дори" и сякаш запяват "щурците".

...не знаем още колко ще слушаме песента на щурците, с настъпването на есента песента им бавно затихва под жълтите листа,  чрез "предаванията" се връщам назад,  харесва ми времето когато  съм имал шанс да опиша случки с добри хора, и независимо колко съм бил с тях / всъщност може би сме си заедно вечно/, тази дълго чакана среща е като миг с проблеснал лъч от светлината.




 ...доброто чрез тях се проявява, а и смисълът на живота  се долавя, смътно, за кратко, но прозира, понякога не е необходимо дори  да казват нещо, истината не е  в изказаното, а над него, но "трябва" будност за очите, за да се види.
   Преди време разказах за една такава среща с едно добро дете - за  Райна  и синята краска, даваща понятие за Истината. Припомних си за "предаването"  от една  снимка, която видях в нета:




... Петра е успяла да "хване" в обектива на апарата си синята краска, тя винаги е обект с "предимство по пътя", погледнем ли към небето, там където търсим и истината, накъдето и очите отправяме при молитвата си към Бога. Отдясно, за да е всичко олрайт, си има и знак, че сме на главния път и устремени, стъпили здраво на "стремената", препускаме напред. Преди време, плавайки с коравите на запад към новите земи, все гледали Полярната звезда да им е все отдясно, за да им олрайт начинанието.




...през лятото ме запознаха с едно младо семейство, поздравих ги за решението да продължат заедно по пътя и пожелах пътеводната звезда да им е...и тук направих пауза, като погледнах въпросително младите, а и техните родители, които бяха до нас, кажете, попитах ги, кое трябва да е вашата Полярна звезда и денем и нощем, и никой - нищо, явно не бяха "настроени" на вълните на радио Любов и отговорът ги затрудни, само бащата на момичето успа да каже - светлината. Донякъде приех отговора за верен.
...а отговорът, негов символ, бе изписан в ранната привечер на синьото небе на Копривщица, трябваше само да вдигнат очи нагоре и щяха да го видят:


..."както на небето" е изписан, "така и на земята", видях пентаграм "кацнал" и на едно дърво:


...и под водата - също, като Морска звезда, която Любовтасити е успяла да хване в обектива:


...мисля си, че е ХУбаво  Пътеводната звезда да е с нас и през деня и през нощта, затова го пожелах на младите, да не забравят, че това което ги е събрало и което и ще ги води да си е все светлина - Любовта.
















Няма коментари:

Публикуване на коментар