...има една липа на спирката на автобуса до оградата на Следствената служба, за Следствената служба днес разбрах, преди това аз си знаех само липата, спомням си през пролетта, тъкмо се бе раззеленила, и аз, докато чакам автобус 120, застанах до нея, вдигнах ръка към листата й, почувствах невероятна нежност, копринена нежност, която чака, за да погали, не знаех, че съществува чакаща копринена нежност и то в липа, мъхести, нежни листа, светлозелени, сякаш прозрачни, и през тях може да видиш небето зелено- светлина от светофар по пътя си.
..сега, в настъпилата есен, липата си е все там на спирката, пристъпих днес към нея и пак протегнах ръка към листата й, вече доста озъбени, плътни, с дупки тук -там,а от цвета - жълти, остри листа с кръгли, като сачми топчета, и само да погледнеш разбираш, че нещо бодливо,грубо и непоносимо грозно е изместило предишната нежност.
...стоях дълго на спирката, очакващ присъда за вина в този дълъг процес - живот на двама в различни годишни сезони.
...и докато чакам, чувам съвсем тихи, накъсани звуци, вятър шуми в клоните на дървото, тежка присъда - накрая на процеса да чуя как хлипа липата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар