...в книгата на Идрис Шах - Суфиите има специална глава - Хитростите на Настрадин Ходжа. Преди да разкаже за тях, авторът е изписал цитат: "Когато се доближаваш до море, преставаш да говориш за ручейчета." След това са разказани и обяснени подобаващо доста истории с Настрадин Ходжа. Всяка една от тези "хитрости" носи познание и за един невидим, при първоначален прочит, свят, скрит зад анекдот, описващ незначителна случка. Сякаш безброй малки ручейчета създават едно море на езотерика.
...ето една от тези описани "незначителни" случки:
"Киселото мляко се прави, като в бурканче прясно мляко добавяш кисело. След известно време микроорганизмите от добавеното мляко ще превърне цялото мляко в кисело.
Веднъж приятели видели Настрадин, който бил коленичил до едно езеро. Той сипвал във водата малко кисело мляко. Един от тях го попитал:
- Какво се опитваш да направиш, Настрадине?
- Искам да направя кисело мляко.
- Ама ти не можеш да го направиш така.
- Знам, ама ако все пак вземе, че стане!
Почти всеки ще се присмее на глупостта на невежия ходжа. Някои смятат, че развлекателната ценност на много хумористични форми е обусловена от знанието, че най-глупав е онзи, на когото всички се присмиват. Милиони хора, на които едва ли ще им хрумне мисълта да правят кисело мляко от вода, все пак ще се опитат да проникнат в тайните на езотеричното мислене чрез такива глупави методи."
...отдавна е живял, отдавана е правил опит да направи кисело мляко от вода Настрадин Ходжа, но и днес тайната на случващото се си остава скрита, както и методите за разкриването й. Понякога само, като в мъгла, слаби проблясъци в белите облаци - едва видими светулки, ще минат с малките си фенери, за да ни посочат поне вярната посока в пътя ни.
...мислих си преди едни великденски дни накъде всъщност води вече повече от 2000 години благодатният огън, и дали през тези години не сме изгубили сетивност за неговата благодат, заменяйки я с фетиша на фойерверките.
......казват, че преди зазоряване е най-тъмно, а най-светло кога е, кога ти най-силно светиш, знаеш ли.
...има хора, които носят тази благодат със себе си през годините, и не се спират, виждаш я, понякога, в усилията да се върне живот на позабравена хижа.
...ти, като носиш този казан към Кикиш, кажи ми, че си им го оставила безвъзмездно.
....знам, че ще го направиш, и без да ми казваш - Духът ти ми шепне това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар