Майко

На Ваня

...къса улица е Султан тепе и да се скъсаш да питаш откъде е дошло наименованието й няма да получиш отговор, паметта ли ни е къса или късаме бързо с миналото, за да запазим сили за днес и видимост за утрето. Кое Е важното ни, което искаме да остане с нас, да ни помага със себе си в живота, да го направи смислен и ....красив, дори и поли красив, ...красивото щяло да спаси света, едва ли някой не го знае, всеки си има свое красиво и дълго си живее с него, толкова дълго, колкото може да помни, дори красивото отдавна да е забравило грижите ни- да събираме буквите му, дума да изпишем с него, да го подредим в изречение на писмо и да го пуснем да си лети, за да радва със себе си света...кое е красиво ли, доброто е красиво... като дете.
...и съм си мислил, ако ревна късно през нощта, хей така, като малко дете, което не може нищо да каже, ни - че е гладно, ни- че е жадно, ни- че каквото се сетите, кой според вас ще дойде да ми се "порадва" и да се помъчи да ме успокои, ще дойде.. любовта, тя Е, която не спи.

..видях го това Е изписано на края на улица Султан тепе, ето го, за да го видите и вие, мисля си, че го знаете,  живели сте го, дори и да не помните нощите, когато са ставали за вас- красивото.

Да повярваш, 

че се раят в ад побира, 

на заблуда да си отдадеш живота и душата, 

то любов Е; 

който Е опитал го разбира. 

                                         Лопе де Вега

...и ако решите да "опитате" да разберете изписаното,  тръгнете по късата улица Султан тепе от Испанската гимназия, от металните букви, от изречените думи на Лопе де Вега, към улица Черковна, където минавам и аз, и също "опитвам":

...и  на края на улицата са "панелките" -  блокове, три етажни, и зад един от прозорците на партерните етажи Е Ваня, живее сама, мъжът й е вече прах, държи го в една урна в  шкафа, и като минавам, попоглеждам прозореца, днес пак, видя ме, и го отвори, каза, майко,ти ли ми остави вчера един бонбон на перваза, ти ще си бил, щото си викам, то друг няма, другите само ме навикват, каква съм, що съм, и аз, нали - свенлив, смрънквам- аз бях, и докато ме пита, ти къде сега, на работа ли, аз бъркам в чантата и вадя един банан, недей, майко, казва ми тя, що сега го даваш, ами давам ти, защото знам, че ти, когато си могла си дала, нали си  майка...и очите й светнаха, видях ги, докато протягаше ръка към думите ми.

...Няма нищо по-свято и безкористно от майчината любов;

 всяка привързаност, 

всяка любов, 

всяка страст е или слаба,

 или користна в сравнение с нея.

                                                                                                            Висарион Белински

Нет ничего святее и бескорыстнее любви матери; 

всякая привязанность,

 всякая любовь,

 всякая страсть или слаба,

 или своекорыстна в сравнении с нею.