...имаше един стар виц, от преди демокрацията, за един възрастен човек, който решил да види как ще изглежда бъдещото и какви ще бъдат отношенията между хората, когато щяло да важи: " от всеки според способностите, на всеки - според потребностите", а и парите, казваха за това бъдеще, щели да изчезнат. Поне за кратко - да види бъдещото, да чака - нямало вече за кога. Решил да плати една тава банички в една закусвалня и да остави хората да си взимат от нея, кой колкото има потребност. Така и направил. Платил баничките, уговорил с продавача да ги раздава, но да не взима пари за тях, и застанал отстрани. Дошъл един човек - взел една баничка, после втори - две банички, през това време първият се пресегнал за още, трети грабнал четири, насъбрала се опашка и като разбрали, че баничките са без пари, започнали да грабят, и всеки теглил към себе си тавата, кой - напред, кой - назад, все по-близо да са до него баничките, за да може да слага в торбата си. Настанало суматоха, в нея тавата с баничките се обърнала и те паднали на земята...горе-долу до тук си спомням поучителната история.
...мислил съм си, че е доста пресилен разказ и нереален, възрастен човек и бъдеще, дори да го види, за какво му е, като няма да го живее,...като ходенето в чужбина, ходиш, за да повтаряш след това дълго, но защо, защо да не може и при нас така.
...от миналото доста помня, нали с възрастта възрастват все повече и повече спомени.
...и сега, понякога, докато гледах как хората си купуваха банички на Красно село, там потокът не секваше, виждах и гладните очи на дрипави деца, които бяха само в баничките, друго, бъдеще за тях, нямаше, то бе сега - баничка...сега там затвориха за строеж на метрото и не знам какво ще стане с баничките и как ще ги дават в бъдеще, то може да ги дават всякак, но все за пари:
"Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може..."
...мислил съм си, като възрастния човек от преди демокрацията, дали ще доживея времето, когато парите ще станат излишни и вместо тях ще плащаме с Любов. Сега ще попитате, ама как така, ами ето така, подслушайте един "разговор" от фейса:
Михаиле,добро утро! Получи ли ми подаръка?
...не, защо подарък, чакам пратка с наложен платеж, нали си я поръчах.
може да чакаш, ама е подарък, така съм решила
....поръчах,защо го правиш, това ме смути
за да си имате с жена ти нещо за спомен от мен
...ще ме разплачеш, малко ми трябва и рева, като... порязан от стъкло.
исках да те зарадвам,но ако плачеш,надявам се да е от радост и аз плача от най-малкото нещо
...взех я, Недке, благодаря ти, и нали е стъкло, питам ги, пише ли, че е чупливо, те казват, не, как, не, учудвам се аз, ама вътре е стъкло, ами такива се те, подателите, казва момчето, ето, вчера през две пратки минал електрокар, въх, казвам, я, ще отворя пред вас, отварям пратката и картинката грейва..
...и от топлото излезе навън, обхвана всичко, нас, офиса...излезе по Черковна...заедно с мен стигна до вкъщи, отвори компютъра и сега не спира да ти се радва и да ти пише, ехеее, доживяхме вместо с пари да се плаща с... Любов.
Радвам се ,че си получил пратката невредима, защото момичето в офиса на "Еконт" искаше да й направя застраховка, но аз й казах, че няма да има застраховка- знам,че Господ ще я пази.
... ами да, пази, да пази и теб, и цялото ти семейство, Недке.
Няма коментари:
Публикуване на коментар