...веднъж се "мъчих" да съединя двете части на една скъсана бележка - "нищо хартийка". На едната хартийка бе написана буквата "о", а на другата -"бич". Така и не успях, ако бях успял щях да повярвам, че младостта се завръща...Остана само опитът ми за стихотворение.
С годините започваме да харесваме кратките форми. Малко кафенце с мъничко захар, бирата –малко, малко солчица с малко мезе, слънце също по-малко, сънища може - там се чувстваме май най - добре. Сънища в минало време.
Време
В началото на пролетта написах „ обичам” с цветя,
към края на лятото пишех с дъха си „обичам”,
дойде есента ,
с пясък от сухи листа
опитах да пиша на срички
о
би
ч..
... студът на зимата до дървото е спрял, за да посвири на арфа от сняг.
...мое нежно пиле, малко поизмръзна, малко заледено, вятърът донесе сняг и те затрупа под листа на двора, бързащите хора това не видяха, само аз те зърнах и с шепа те обгърнах, сърчице си мое с нежност оживяло.
...цяла торба с ябълки ми дадоха днес и то току- що набрани от дървото, поблагодарих подобаващо и тъжествуващ тръгнах вечерта към вкъщи, ябълката е радост и където и да се появи си е тържество, светло става и някак усмихнато, дори след груби думи и закани една ябълка може да изчисти средата и да я промени - от пълна със закани и думи груби в усмихната някак, светла, тържествена и в радост, появила се сякаш от нищото - от най-обикновена торба с ябълки.
...как става ли, ами ето как:
...и тръгнах с ябълките към вкъщи -пътувам с автобус 120 вечерта , торбата с ябълките поставих до прозореца, аз зяпам в телефона , а ябълките броят спирките и гледат вечерния град, бях им оставил малка дупка в торбата, за да дишат и те от там гледаха, към Румънското на предната врата се чуха груби думи, закани, сипеще ги бледолик младеж, видях го, като слезе на спирката понадигаше стъклено шише и продължаваше войнствено да нарежда, стана някак тягостно в салона, всичко, и ябълките, се смълча, водачът подкара автобуса към Султан тепе, станах и отидох при него, той гледаше напред, начумерен - вежди свити, устните - стиснати, раменете - повдигнати - напрегнат, стана ми жал, изглеждаще сякаш бе смачкан, както при силна обида и нямаш възможност да се защитиш. Бръкнах в торбата, извадих една от смълчаните ябълки и я подадох на водача, като казах:
вземи една ябълка, за да се успокоиш, днес са брани от дървото, вземи я, имаш още да въртиш дълго,
...водачът ме погледна, взе ябълката, постави я на прозореца и смотолеви:
а, благодаря,аз съм спокоен, като този, който сипе закани, вечер са постоянно.
...слязох на спирката и тръгнах по тротоара, след малко автобусът ни настигна и за миг зърнах човека зад волана как вдига ръка за поздрав ето така,
...беше заедно с ябълката на предното стъкло, която, сигурен съм, също ни махаше - на мен и на торбата със смълчаните, току-що набрани ябълки.
...и в сивото на утрото, сякаш от сивото небе, докато вървях по улицата и си мислех за теб, падна от дърветата кестен и се търкулва към мен, наведох се и го взех в ръката си заедно с още един, който също чакаше тази среща, чувах сякаш, вземи ме, вземи..
...и в дланта ми кестените изглеждаха някак сгушени, стоплени от допир, както хората се докосват, допрели глави.
... винаги е така, когато си мисля за теб, вътре в мен ... нещо е сгушено и ми шепти.
..м..да, във виното е истината, там се спотайва и любовта, но го разбираш късно, когато вече ти е противопоказно да пиеш вино, е, остава ти утеха, само да му се радваш, като погалваш с очи етикета на бутилка с хубаво вино.
..подсказват тези етикети от Австралия, че и там има хубаво вино, но е твърде далече и като към всяко хубаво нещо трябва дълго да се пътува към него.
... най-хубаво е никога да не пристигнеш и все да си мислиш, ех, само веднъж да стигна,.... за да не разбереш, че само веднъж не ти стига да пристигаш, както не стига едната глътка от хубаво вино.
...и ..малко преди да завали пак през октомври, преди да заплаче пак вечерта, открих в мрежата, по точно хванах с мрежата картини от fluid.bg, които ме смаяха със своя "ребус" - пъстра палитра от цветове преплетени като спомени, като сънища наяве, и ако не се попиташ, какво ли означава всичко това, със сигурност ще знаеш какво ни казват боите , докато пътуват с мислите на художника.
...дълго мислих и аз, как ли не въртях тази картина,
дори опитах да я обърна и погледна отзад, но не разбирах нито боите накъде са пътували, нито художникът къде е бил през това време, и чак когато се върнах много назад във времето и усетих болката му, разбрах какво е изобразено... видях малко под средата, вдясно , един... нос и се сетих:
.... бях най - добър по лека атлетика 6-7 клас, скачах и висок скок, и тогава, казах вече - беше отдавна, тъкмо навлизаше стилът на Фосбъри, и аз се опитвах да скачам като него, не е много трудно, но приземяването е опасно, защото падаш на главата и раменете с цялата си тежест, като се свиваш на кравай, е, аз така се свих, че разбих с дясното коляно носа си и шурна една кръв, ужас, викам си, край, ще се мре, е, този момент на болка и безнадеждност видях нарисувани днес.
...и щом болката се появи, мислите ме върнаха още назад, когато веднъж само, за повече не посмях, като малък бръкнах в един мангал / метален съд с въглени, покрити с пепел/, е, в тази картина на fluid.bg
е ръката ми - тя, милата, извадила болката от мангала, хей там, вляво, горе е червеният й палец.
...та от тогава та.. до днес все си знам какво е силна болка, а ти знаеш ли, знаеш ли как изглежда какво е "с теб и без теб", ето виж пак с картините на fluid.bg:
..преди време, и тогава пак си летях в облаците, гледах дълго една висока, стройна и самотна топола. Върхът на тополата стигаше небето и много ми заприлича на четка, с която ветровете рисуват облаци. Те оцветяват и небето с нашите мисли. Днес в небето видях мисли в розово и небесносиньо.
.. Васил Настев има стихотворение Богоявление, което съответства на снимката,
която днес направих, тя илюстрира мислите ни привечер.
Господ слезе
до сами тополите
и целуна
на дърветата
ръцете...
После неговото
бледо-розово,
стана бледо
стана розово,
Господ си отиде...
...ето ги тополите, и при Васил са.. Когато Господ е с нас, рисуваме в розово. Виждаме света в розово. Хората, повярвали, че Господ ги обича, обичат и като Господ. Те обичат света, виждат света в розово. Познават се по това, че са смирени и тихи, а пеят така, че все едно са от ангелския хор на Бога. Така и живеят, като ангели.
...има на Рила, на 7-те езера един извор, казва се "Ръцете, които дават", и съм си мислил, че радостта живее в ръцете, които дават...на жадните - вода, на гладните - хляб, за болката - лек. Затова казват, човек се познава "колко е голям" по ръцете, по топлината на дланите му, която те раздават на другите.
...преди време видях в Копривщица как изглежда тази топлина на живо, видях как излизаше от ръката на бате Владко, който беше дошъл да види сестрата на своя баща, леля си, моята майка - Мария,
тогава разбрах, че между хората, които са с една кръв, които живеят заедно и споделят живота си един с друг се създава невидима връзка, за която разстоянията нямат значение,
и си мисля, че тази връзка е вечна, тя не се прекъсва, живее, докато сме си в мислите, както в мислите ми ще остане бате Владко, един голям братовчед, колкото вуйчо Станьо голям, един сърдечен човек, който носи радост, че го има в живота ми.
...."Тази вечер Калоян пирува" бе любимата песен на най-големия син на Кунка и Владимир Маврудиеви - вуйчо Станьо, ето...чувам го как пееше песента, басово, приглушено, като тътен от подземна река, и ме подхваща тази песен, хваща и сълзите ми и ме понася в един невидим свят, затварям очи и ги виждам - всичките мои ...заминали любими хора.
...Георги Томов в разказ "Бадири" от книгата си " Не беше тук и си отиде"разказва как минава през Столипиново, а многоликата тълпа го гледа с враждебно любопитство и качва в джипа си случайно един стар циганин, брадат и раздърпан, за да го закара до центъра, пресяга се да му сложи колана и усеща миризмата на " гнило, прокиснало и пушек".
...Познавам я тази миризма, в края на лятото качих един клошар на автостоп, млад мъж, който каза, че Бога се грижи за него, тръгнал за манастир към Калофер, не вярваше, че съм го качил, каза, никой не качва клошар, той също силно мирише, така преживявал, къде работа - малко, къде- нищо, но все поминувал...не го возих дълго, слезе след водопада на разклона за Копривищица и ми каза, моли се за мене, не се бях сетил досега да се помоля за него. Бадири на Томов ме подсети....
...ето как е описана към края на разказа "случайната" причина, поради която циганинът се качва в джипа:
"- Мое те тука да ме остаиш, излезохме от ма`алата.
- Не си ли за центъра?
- Не, ш`са върна да си допия бирата..
- Защо се качи при мен?
- Усетих, дето се притисняаш."
..бях забравил да се помоля за " моя клошар", случайно този стар циганин Бадири се "качи" при мене, за да ми го напомни.
"...мирисът и вкусът остават неизменни като душата....жизнерадостно носещи в крехката си - почти неосъзната - същност великото явление памет..." Марсел Пруст
Кристален дъх и тишина Бързат топлите дни Стръмен път повява хлад Умират летни мечти Безкрай сами, безсмислени Разцъфват чудни цветя Само миг живеят те С изкреща самота Есенни цветя разхвърлени в тревата Капчици роса сред сух пустинен вятър Есенни цветя звезди в тъмнината Слънчеви петна играещи с листата Виновен поглед, неясен взов Закъсняла любов Разцъфва тя сред тишина И последни цветя Есенни цветя изгарящи тревата Капчици роса сред сух пустинен вятър Есенни цветя звезди в тъмнината Слънчеви петна играещи с листата (2) Есенни цветя забравени в тревата Капчици роса сред сух пустинен вятър Есенни цветя звезди в тъмнината Слънчеви петна играещи с листата.
... отражението на изгрева в съненото водно огледало е фигурка на искрящо слънчево човече, прилича на ключалка и , както в човек, иска ти се да надзърнеш вътре.
... грешка е да разпитваш с " какво ти е", защото човекът не знае как да го разкаже, той не го вижда, а само го усеща това какво, както една ключалка, тя сама не може да се види, но усеща ключето, което, без да пита нищо, си "пасва" с нея.
...и ако си „спец” ще ти отворят и усещането е както сутрин при изгрев, сякаш всичко в един миг замира и в изобилна светлина от безброй лъчи слепееш.
...навремето, когато още коленете ми не бяха виждали морето, препусках като изоглавен кон, както е прието да се казва за наволята, не само когато бе топло, но и като захладнееше продължавах да тичам и то, за да не ми пречка нищо, без горна дреха, с една бяла ушанка, с рубашка, сатенена, поспирах в клас, правех се на възпитан - дресиран още от малък, ръцете прибрани- отзад, и не ми беше трудно за малко в час, после пак тичах.
...верига или въже - щастливата дилема - кое да взема.
...в събота, 2 септември 2017 год., над Eзерото на съзерцанието в скалите ясно се виждаха очертани два профила - на Учителя и на верния Аверуни.
...казват, парейдолия е това, което се вижда на скалите, а езеро на съзерцание какво е, някой знае ли как езеро се пълни със съзерцание.
...и преди години пак си бяха тук заедно, верните са винаги заедно, времето не ги разделя, времето е за тези, които са си до време заедно.
*Парейдолия (парейдолическа илюзия) (от гръцки: para – „лъжлив“, и eidolon, умалително на eidos – „изображение, форма“) е психично явление, породено от неясно, неопределено и лошо разпознаване на обект (предимно образ). Уикипедия
"Няма по-велико нещо за човек от това, да срещне една душа в света, с която да разговаря и от която да получи нещо ново, светло, което тя носи в себе си." Петър Дънов - Учителя
..и още от днес, беседа "Вътрешна връзка", УС 1936, "... Какво ще кажете за младата мома и за младия момък, които се обичат? В първо време те са щастливи, радват се на живота, обичат се. Един ден единият от тях изменя на любовта, влюбил се другаде и връща писмата. Страшно е положението на онзи, на когото възлюбеният изменя. Той е разпнат на кръста, изоставен от всички. Това се отнася до онези възлюбени, които се отличават с неустойчивост в чувствата. На тях не може да се разчита. Днес ви говорят за любов, а на другия ден са далеч от вас. Следователно, като страдате, ще знаете, че истинският ви възлюбен не е дошъл още. Когато дойде той, скръбта ви ще се превърне на радост. Това е смисълът на живота. Да намериш възлюбения на своята душа, това е задача на всеки човек. Това е великата цел, към която всеки се стреми. Който постигне целта си, той живее в истинското доволство. Радвайте се, че ви очаква нещо велико и добро, но не се обезсърчавайте, когато дойдат горчивините. Първо ще минете през горчивата опитност, а после ще дойдете до радостта и благото в живота. Това е неизбежно."
"Не спирай този, който си тръгва от теб, иначе няма дойде този, който е тръгнал към теб” с розово балонче и ... .
..не е мое, само го съшивам с бели конци, Юнг го твърди, мисля, че греши, не може да си тръгне този, който е бил наистина с теб, за другите - времето ще се погрижи .....е, сигурно е - не може да ги забравим, защото преди това трябва да сме ги запомнили.
Морето е старостта на реките. То лежи върху каменното си ложе и жадува пак да поскита, както някога...А не може. И притихва. И започва да си припомня всички срещи по тоя свят - как е тичало главоломно, улавяйки всеки звук и цвят. Слушало е веселите капчуци, стъпките на отминаващите години...И е запомнило всички звуци със седефените си раковини. А изплуват ли спомените за цветовете на нивите и горите - то цяло започва да свети с багрите на неповторима палитра. И в паметта му,бездни разкрила, светът повторно се ражда, разтърсвайки го с такава сила, че пробужда скитнишката му жажда. И вечер, от лунното вино опито, то съвсем забравя за старостта си и се втурва към планините изворите си да потърси. Но разбира, че с прилива си не може да се върне две стъпки даже, и ляга в каменното си ложе и се загръща с вятъра влажен. Но само до утре! Тогава нов спомен ще го разтърси. И пак ще се втурне да завладява пътищата на младостта си.
...спасих малка книжка "Годеница" от А.П.Чехов от удавяне, при станала авария в наводнено мазе тя губеше дъх и почти бе потънала, наведох се и я взех в ръце, беше подгизнала от вода и капки, тежки като огорчение от забрава, като от пробит капчук, една през друга заразказваха, че книгата заслужава друга съдба, своеобразен протест, че и малките заслужават да живеят достойно...не знам какво означава книга да живее достойно, освен търсещи ръце да прелистват страниците и те да спират дъха на четящия, а, и да ги препрочитат пак и пак, неприкъснато пак, като на капчук. Ето как изглежда книжката, натъкмена, като за снимка:
..на последната страница има и снимка на Антон Павлович Чехов, признат класик на световната литература, майстор на разказа и драмата с над 900 произведения.
..книжката има и съдържание, съдържа 13 разказа, които са една незначителна част от творчеството на писателя, но достатъчно на брой, за да се разбере, какво е да си майстор на късия разказ.
...оставих малката книжка да си почине от преживяното в наводненото мазе и отворих томовете с разкази, които имам от Чехов, сякаш малката книжка беше само повод да " потъна" в тях и да открия колко неизречена тъга има в руската бреза, тя се разказва в безброй листи, изписани от Чехов А.П. - трептящи листа от руската бяла бреза.
...и този трепет, който има в разказите на Чехов към човека, колкото и нескромно да звучи, се усеща и в есетата на Радио Любов, започнах да съпоставям разкази и есета и една тиха радост ме обзе, както когато разговарям с руснаци, то е същото, когато гледам листата на бялата бреза, щом ги погледна и листата трепват, усещам една близост, която е неизразима, мисля, поне до сега, тя не е успяла да се изрази в дълбочината, която е заложена в нея, но бъдещето , както казва и Учителя, й пренадлежи. И такива съвпадения на сходство в темите на есетата и разказите, естествено, защото исках да ги има, насъбрах доста, ето сега, ще си позволя, любими слушателю, да те запозная с разказите от малката книжка "Годеница" и "съвпадащите" с тях есета от "емисиите" на Радио Любов:
...днес изпратихме Гавраил, нашия Гаро, и преди да взема цветята от малкото магазинче на Лили, два тъмносиньосиви гълъба кацнаха на тротоара пред мен, от онези гълъби - дивите, които уж сами се гледат или по - точно гледат ни да не останем сами и все се навъртат около хората, единият гълъб взе с човка една клечка от земята, Гаро, който гледаше и знаеше всичко за гълъбите, казваше, че сега, пролетно време, гълъбите правят гнезда, и той също по това време за своите птици събираше суха трева, сено и също тъкмеше гнездата им, а другият гълъб се завъртя пред краката ми, сякаш искаше да ми каже за Гаро какво се е случило, а аз вече знаех, че си е заминал един човек, който правеше с любов, освен безброй други работи, и гнезда за гълъби.
... мисля си, че всеки човек прилича малко на гълъб, не само защото все му се иска да полети като птица, а защото, когато остане сам като птица, нищо не му се прави сам, а другото - само за себе си да прави нещо, няма смисъл, като гнездо за сам гълъб.
...помниш ли, миналата година имаше рожден ден в началото на април, в този април пак май имаш, и аз все си те поздравявам, но тази година забравих, сигурно защото вече не ми е важно, както е въздухът и слънцето за всяко същество, живо, всъщност преди днес се сетих, после пак забравих, и сега си викам край, повече няма да забравям, поне една година ще помня, после може пак да забравя кога се пише едно или друго,
... знаеш ли, светлозелено, как се пише "резида" или "резеда", аз го пиша "резида" и моя приятелка от фейса за втори път ме поправя/ признавам, втория път внимавах, да не излезе, че тя е права/, че се пише "резЕда!!!", само че напролет, когато видя как плахо тръгва зеленото и а,а, да заплаче, струва ми се, че някой ридае...за времето, което отминава и не може да е с него, усеща се напролет като
.jpg)
.jpg)
