Розово

На ангелите 

..преди време, и тогава пак си летях в облаците, гледах дълго една висока, стройна и самотна топола. Върхът на тополата стигаше небето и много ми заприлича на четка, с която ветровете рисуват облаци. Те оцветяват и небето с нашите мисли. Днес в небето видях мисли в розово и небесносиньо.

.. Васил Настев има стихотворение Богоявление, което съответства на снимката,

 която днес направих, тя илюстрира мислите ни привечер.

Господ слезе

до сами тополите

и целуна

на дърветата

ръцете...

После неговото

бледо-розово,

стана бледо

стана розово,

Господ си отиде...

  ...ето ги тополите, и при Васил са.. Когато  Господ е с нас, рисуваме в розово. Виждаме света в розово. Хората, повярвали, че Господ ги обича, обичат и като Господ. Те обичат света, виждат света в розово. Познават се по това, че са смирени и тихи, а пеят така, че все едно са от ангелския хор на Бога. Така и живеят, като ангели.

...аз познавам такива хора, а ти?