Ябълка

 На Любовта, без която не можем

...цяла торба с ябълки ми дадоха днес и то току- що набрани от дървото, поблагодарих подобаващо и тъжествуващ тръгнах вечерта към вкъщи, ябълката е радост и където и да се появи си е тържество, светло става и някак усмихнато, дори след груби думи и закани една ябълка може да изчисти средата и да я промени - от пълна със закани и думи груби в усмихната някак, светла, тържествена и в радост, появила се сякаш от нищото - от най-обикновена торба с ябълки.

...как става ли, ами ето как:

...и тръгнах с ябълките към вкъщи -пътувам с автобус 120 вечерта , торбата с ябълките поставих до прозореца, аз зяпам в телефона , а ябълките броят спирките и гледат вечерния град, бях им оставил малка дупка в торбата, за да дишат и те от там гледаха, към Румънското на предната врата  се чуха груби думи, закани, сипеще ги бледолик младеж, видях го, като слезе на спирката понадигаше стъклено шише и продължаваше войнствено да нарежда, стана някак тягостно в салона, всичко, и ябълките, се смълча, водачът подкара автобуса към Султан тепе, станах и отидох при него, той гледаше напред, начумерен - вежди свити, устните - стиснати, раменете - повдигнати - напрегнат, стана ми жал, изглеждаще сякаш бе смачкан, както при силна обида и нямаш възможност да се защитиш. Бръкнах в торбата, извадих една от смълчаните ябълки и я подадох на водача, като казах:

 вземи една ябълка, за да се успокоиш, днес са брани от дървото, вземи я, имаш още да въртиш дълго, 

...водачът ме погледна, взе ябълката, постави я на прозореца и смотолеви:

 а, благодаря,аз съм спокоен, като този, който сипе закани, вечер са постоянно.

...слязох на спирката и тръгнах по тротоара, след малко автобусът ни настигна и за миг зърнах  човека зад волана как вдига ръка за поздрав ето така,

...беше  заедно с ябълката на предното стъкло, която, сигурен съм, също ни махаше - на мен и на торбата със смълчаните, току-що набрани ябълки.