На болката
...и ..малко преди да завали пак през октомври, преди да заплаче пак вечерта, открих в мрежата, по точно хванах с мрежата картини от fluid.bg, които ме смаяха със своя "ребус" - пъстра палитра от цветове преплетени като спомени, като сънища наяве, и ако не се попиташ, какво ли означава всичко това, със сигурност ще знаеш какво ни казват боите , докато пътуват с мислите на художника.
...дълго мислих и аз, как ли не въртях тази картина,
дори опитах да я обърна и погледна отзад, но не разбирах нито боите накъде са пътували, нито художникът къде е бил през това време, и чак когато се върнах много назад във времето и усетих болката му, разбрах какво е изобразено... видях малко под средата, вдясно , един... нос и се сетих:
.... бях най - добър по лека атлетика 6-7 клас, скачах и висок скок, и тогава, казах вече - беше отдавна, тъкмо навлизаше стилът на Фосбъри, и аз се опитвах да скачам като него, не е много трудно, но приземяването е опасно, защото падаш на главата и раменете с цялата си тежест, като се свиваш на кравай, е, аз така се свих, че разбих с дясното коляно носа си и шурна една кръв, ужас, викам си, край, ще се мре, е, този момент на болка и безнадеждност видях нарисувани днес.
...и щом болката се появи, мислите ме върнаха още назад, когато веднъж само, за повече не посмях, като малък бръкнах в един мангал / метален съд с въглени, покрити с пепел/, е, в тази картина на fluid.bg
е ръката ми - тя, милата, извадила болката от мангала, хей там, вляво, горе е червеният й палец.
...та от тогава та.. до днес все си знам какво е силна болка, а ти знаеш ли, знаеш ли как изглежда какво е "с теб и без теб", ето виж пак с картините на fluid.bg:
с теб без теб
Няма коментари:
Публикуване на коментар