Кестени

 На шепота

...и в сивото на утрото, сякаш от сивото небе, докато вървях по улицата и си мислех за теб,  падна от дърветата кестен и се търкулва към мен, наведох се и го взех в ръката си заедно с още един, който също чакаше  тази среща, чувах сякаш, вземи ме, вземи..

...и в дланта ми кестените изглеждаха някак сгушени, стоплени от допир, както хората се докосват, допрели глави.

 

... винаги е така, когато си мисля за теб, вътре в мен ... нещо е сгушено и ми шепти.