На младостта
Море
На Йордан Радичков
Морето е старостта на реките. То лежи върху каменното си ложе и жадува пак да поскита, както някога...А не може. И притихва. И започва да си припомня всички срещи по тоя свят - как е тичало главоломно, улавяйки всеки звук и цвят. Слушало е веселите капчуци, стъпките на отминаващите години...И е запомнило всички звуци със седефените си раковини. А изплуват ли спомените за цветовете на нивите и горите - то цяло започва да свети с багрите на неповторима палитра. И в паметта му,бездни разкрила, светът повторно се ражда, разтърсвайки го с такава сила, че пробужда скитнишката му жажда. И вечер, от лунното вино опито, то съвсем забравя за старостта си и се втурва към планините изворите си да потърси. Но разбира, че с прилива си не може да се върне две стъпки даже, и ляга в каменното си ложе и се загръща с вятъра влажен. Но само до утре! Тогава нов спомен ще го разтърси. И пак ще се втурне да завладява пътищата на младостта си.
Първан Стефанов
Няма коментари:
Публикуване на коментар