Циганско лято

 На Езерото на съзерцанието

...а един стрък трева углъбен, по-точно съзерцаващ, стоеше  тихо над Езерото на съзерцанието,

наклонил главица, за да чува по-добре думите на поета за циганското ни лято:

И светлината някак си по тон

се промени, към жълто се избистри.

И в нея, като семчици в лимон,

лежат успокоените ни мисли.

Отмина веселият карнавал

на шумата -

                  стоим пред голотата 

на жълъда, закръглено узрял…

Остана истината за нещата.

Земята тъкмо в тези часове 

замисля чудото на плодовете.

В дървото някъде кълвач кълве -

и той е углъбен, забележете!

Денят стои смълчан от сутринта

над някакво прозрение надвесен.

…Да можеше най-важните неща

да ми се случват винаги наесен.

  Първан Стефанов, Циганско лято