Ина

3 март, концерт в зала България, Музикалното творчество на Петър Дънов - Учителя.
...залата - пълна, на сцената - също.
...в предварителната програма имаше записани доста песни, малка част от тях знаех.
...мислех си, последния път тук бях с Малер и Камджалов и останах смаян. Йордан успя да ме въвлече в невероятен грохот от хиляди звуци, сякаш гейзери от най-дълбоките места на душата ми заляха залата. Бях съвсем близо до оркестъра и въздействието беше зашеметяващо. Та с две думи, Йордан Камджалов успя да ми покаже, какво точно означава неговият " тотален сблъсък" между индиферентно и съпреживяващо слушане на дирижирано от него музикално произведение. Какво повече можеше да ми се случи днес в тази зала, не знаех.

...от сцената ни гледаше портрет -картина на Учителя нарисуван от  Лили Димкова, един от най-добре изразяващи, според мен, вътрешната същност на Петър Дънов.

Има нещо в това леко завоалирано лице, в очите има едно недоизказано изречение, което ти самият трябва да продължиш. Как точно може да стане това ще си остане загадка. Както е загадка Словото на Учителя, а също и неговата музика. Четеш или слушаш, винаги ти се струва, че научаваш нещо ново, което си пропуснал предния път, но същевременно си остава загадката на недоизказаното изречение.
...тези, недоизказани изречения ни съпътстват през целия живот, понякога искаме, но не намираме смелост да ги изречем или пък отдавна са свикнали с това, че ние никога няма да ги изречем, защото са ни определили като такива - неспособни да изразим своята същност.

...слушах песните на Учителя в залата, изпълнителите се сменяха бързо, като на филмова лента, гледах филм, но не можех да си определя кой е главният герой и дали аз ще успея да чуя неговото недоизказано изречение. Всичко започна за мен с изпълнението на Ина на песента Там далече...и как тя иска да ни разказва за своя "чуден край".

..после с любимата си песен Цветята цъфтяха изпя за Божиите  дарове- децата си.

...Ина запя в Слънчеви лъчи ...Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля, добре да любя, туй живота е на рая ... в един момент всичко замря, само нейният глас и сълзите ми - кап, кап, кап..., а до мене - майка й, бутнах я с ръка и казах, Ина пее за теб,... и накрая не се ръкопляска, а се плаче, а тя само поклаща глава, то думите, понякога, само пречат, затова ги няма и в недоизказаните изречения.

...за Химна на великата душа всички станаха, за да си поплачат прави.

...а в ръцете ми едно малко българско знаме потрепваше ту- в такт, ту - леко поспираше, сякаш сричаше с разплакани очи изречение.