Дума с буквата Л

...толкова силно се вика, че не мога да си събера мислите в редовете на екрана, дори и думите се накъсват, остават само букви, които нищо не значат. Живеят до нас -  младо семейство, което има вече второ дете, то непрекъснато плаче, скоро ще стане на една година, но все продължава да плаче. Чува се ясно, дори викането на майка му не го заглушава, не знам защо плаче това дете, както не знам защо и толкова силно му викат. Какво точно викат ли, ми и това не знам, само откъслечни думи, като букви - звуци, неразбрани, като рев на едно дете.

...видях го наскоро това дете, по-точно едно любопитно око, което надничаше под ниско нахлупена шапка, гледаше ме, но нищо не можеше да ми каже, само нещо дълбоко стаено имаше в неговия поглед, което  кара душата ти да се смалява, да се свива все по-навътре, и колкото по-навътре, толкова по-силно да те боли - като плач на дете, чуваш неизразима болка, която навлиза до непоносимост. Разменихме няколко думи на улицата, казах, как гледа това дете, все едно всичко разбира, да, каза майка му, всичко разбира, но не може да го изкаже. Мисля си, че то го изказва със своя плач, бедата е, че ние не можем да разберем този изказ.
Какво вижда едно дете от нашия свят, което го кара непрекъснато да плаче, всъщност прекъсва понякога, за да поразгледа, но дори и  прихлупената шапка над очите не му пречи, за да види света, в който живее. И после, дори и сега, докато пиша то плаче.

...разбира това дете, нещо не е наред, но какво точно е то. Какво не му харесва, та вместо познатото детско гукане се чуват откосите на сърцераздирателния му рев. Не знам.

..знам, че този детски рев ми разкрива  черен свят, толкова  безнадеждно грозен и изкривен,  съчетал в себе си всичките сезони - хаос от безброй звуци, всеки стремящ се да надвика другия и да запълни пространството със своята значимост. Усещам една увиснала във въздуха опасност, реализираща се непрекъснато в различни варианти - агресия да си над другия, от крясъците над едно малко дете до крясъците, ще те убия, във всякакви варианти.

...кое кара човек да живее така, кое кара ръката, която  учи да  изписва думи с буквата Л да спира и да накъсва всичко със ... звуците на детския рев, и защо животът не е най-красивата дума с тази буква. И това не знам.

...знам, че мислите формират света около мен, често уж случайно пред мен се появява потвърждение, че това е в сила, дали то е като човек, който е в мислите ми, дали като нещо по-малко съществено, за да "дописва" или то е само част от текст от книга, която чета,.. но то се появява. В такива моменти все едно небето се отваря и ми се струва, че някой разговаря с мен, чува мислите ми и се опитва да ми покаже накъде ...е пътят. Не твърдя, че разбирам тези знаци, претенция е да твърдя, че ясно разбирам този език, но той съществува.

...така попадна, като "лист" върху мен, есето на Георги Томалевски - "Нещо за Атлантида" от книгата му "Развигор и листопад". Едно листо, всесезонно, пролетно-есенно, изписан лист от него преди доста време, дойде, за да се опита да ми отговори защо е в мен това усещане, че не учим децата си как се изписва  и живее с най-красивата дума с буквата Л.
..ето какво пише на това "листо" за причината за бавното потъване на континента Атлантида:
"...от всичко най-лошо било това, че като принцип в живота си хората на тази уж напреднала цивилизация поставили Лъжата. Тя нахлула във всички кътчета на обществения, семейния и личния им бит. Користта, гордостта и измамата станали господари на целия тогавашен живот.
   Така след няколко конкретни предупреждения от хора, които имали дарбата да проумеят върховната воля на свръхинтелигентните същества, движещи събитията в Космоса, континентът Атлантида бавно започнал да потъва заедно със своята цивилизация, със своята лъжа и с греха  да се употребяват висши сили за собствена изгода. Изчезнали и онези способности и сили, които били дадени на човека за доброто и еволюцията на всяка жива твар; сили, които атлантите посветили на тъмното начало.
   Като разглеждам положението, в което светът се намира днес, неволно задавам въпроса:
не сме ли се устремили и ние към подобна катастрофа?
   Останало ли е поне едничко местенце, неотровено от огромните и задушаващи лъжи в обществения и личния живот на хората? Лъжата едва ли не се е превърнала в някаква необходимост за оцеляването ни в този свят!
Лъже радиото,
лъже телевизията
и с невидими крила тази лъжа шества над нас и каца там, където й е угодно. 
Говори се за 
мир и 
щастие,
а народите се въоръжават, когато има толкова хора умиращи от глад. Алчните интереси се прикриват зад примамливата фасада на хуманни цели. Заседават конференции, в които се лъже със средствата на изтънчената дипломатическа лъжа, правят се неща с привидно благородни намерения, зад които дебне коварство и злина."

...не знам точно кога и колко бързо ще потънем. Не знам дали някой след време ще остане да напише как е станало това, но знам, че потъването ни е започнало. Започнало е от колебанието на една детска ръка как да изпише дума с буквата Л, не чувате ли как детето се скъсва от рев, че не иска да изписва най-обсебилата дума нашия свят - Лъжа, а иска да може да рисува най-красивата дума - Любов. И къде го чух ли, ми от едно едногодишно дете, което все още не може да пише, но си мисля, че когато дойде време да пише, ние и нашият свят отдавна вече ще сме потънали.