Мост

на Бубо.

... има филми, които се помнят, но защо се помнят между хиляди други е загадка. Дори и само веднъж да гледаш един филм, и колко, там, час и половина да си с него, но дълго го помниш след това. Помниш, докато можеш да  разказваш, често само на себе си, какво е било. Същото както с човек, срещнеш го за ден -  два и ти си струва, че си го познавал цял живот. И понякога ти става отвътре някак леко и  също толкова  приятно, когато си спомниш какво е било с него.. Все едно кадри от  хубав филм излизат от невидим екран към теб и светлина от минало време осветява, неизвестно как, далечни, безкрайно далечни мигове. И колкото по-хубав човек играе в този филм, толкова по-красив е този спомен, като стар албум с избелели снимки - с отминаващото времето ти става по-скъп, колкото и да избеляват снимките в него.

...добре, ще кажа първо за един филм, който помня - Мостовете на Медисън. И не само мостовете помня, помня и една "мадам Бовари" - загадката Мерил Стрийп. Загадка е защо  най-добрите актриси  не са най-красивите, защо и най-хубавите жени  не са най-красивите. Е, отговор дава Мерил Стрийп, защото тя не играе, а разказва във филма ...за себе си, за това как най-хубавата жена е тази, която  обича, а най-хубавото време  за всеки човек е времето, когато обича...и т.н., но да спра до тук.
...появи се неочаквано Мерил Стрийп във фейса, за да "разказва", че не се страхува от нищо, освен от себе си.  Доста смело твърдение, явно добре се познава, е, не завиждам на приятелите й, които я познават - те не могат да кажат, че не се страхуват от нищо, ако познават хубавата жена.

                         

...последната, сърцераздирателна сцена от филма не се разбира, този език ми е непознат, вратата защо не се отвори, но сигурно жените, които не се страхуват от нищо знаят, ако пък играят и главна роля със сигурност знаят за всяка сцена какъв е сценарият.

...бих играл във филм с Мерил Стрийп в сърцераздирателни сцени, като най-обикновен статист, дори бих се съгласил и като мост.

...имам опит, веднъж участвах във филм, докато чаках да взема парите като статист, трябваше да нося едни празни сандъци, но така, че все едно са пълни с оръжие, а аз се разсейвах и режисьорът се развика, че ще ме изгони и че трябвало да се преструвам и да ги нося бавно, все едно са много тежки.
... ако ме направят на мост с Мерил Стрийп също няма да мога да се справя, защото какъвто съм разсеян, едва ли ще им трябвам като мост, който ходи по петите и занича по глезените й, а и жените с хубавите глезени са доста разглезени, ходил съм по планините, за да се спася от тях, но и там има, единици са, но пък с много хубави глезени...подхлъзваш се и може да се пребиеш, докато викаш, от болка, че си невинен.
...веднъж една жена подхвърляше своята копринена нощница из стаята на хижата, където трябваше да пренощуваме, хубава нощница бе, разбрах го щом дойде моят ред, за да я хвана. Коприната уж мека, но прерязва пръстите  като с нож, а цветът й - като жълтата кожа на задушаващ дишането  питон, направих забележка на жената да не си играе;че ходи по бръснача, то човек все се прави на статист, но понякога не издържа и вземе, че изпълни някоя и друга главна роля.
...но за това няма да направят филм как съм се борил с един огромен питон, но съм успял да изляза жив, ще попитате как ли. Хванах нощницата, но бързо успях да се отърва от нея и да я набутам под възглавницата на един от групата - много добър и разбран мъж,....а той, като разбра накъде отива нощта, веднага се развика, аз съм невинен, но се усещаше как тайно се радва, че все още е във филма.

На другия ден този човек ми спаси живота, помогна ми да сляза от връх Каменица, и тогава не успявах да намеря думи, за да му благодаря и му подадох един шоколад. Той повдигна рамене и каза, по възможно най-невинен начин,е, какво пък толкова, та цял един шоколад.

...защо ви разказвам всичкото това ли, защото нямаше да повярвате, че понякога цял един човек се съдържа в една нищо и никаква дума, изпусната уж случайно от него, докато си оправя възглавницата, малко преди да заспи...Разбрах, че този човек миналата година е починал. Бубо, всички му казваха, но не знам защо...а и няма да научим  какво му бе истинското име, защото за такива хора, невинни като буболечки, не се правят филми с мостове, защото те самите са мостове за хората, за да не литнат към зейнали пропасти.

...сега ще попитате, но какво общо това има с филма "Мостовете на Медисън", има, нима ще спорите, че мост е всъщност подадена ръка към човек, ако не за цял живот, то поне за един миг в който той разбира, че Любовта съществува.
...а какво общо има това с Бубо, вместо да питате, прочетете книгата на Петра "Опити за преодоляване на земното притегляне", за да разберете повече как тя се катери с Бубо към  Злия зъб. Петра е една  хубава жена, която също като Мерил Стрийп не се страхува от нищо. Дори катери без осигуровки, но не забравяйте, че е била с Бубо, вижте в 3:04 ето тук.

П.П....и още един кадър: катерим от х.Демяница - Тевното езеро, все по-нагоре, а около нас и заедно с нас  всичко ликува, прекрасно време и колкото по-нагоре, толкова повече хоризонтът се отваря и очите не могат да стигнат докрай, а вътре в мене - позната мелодия, безумно позната, валс, но без име, въртя се, въртя се с него, но не успявам да го изкажа, спираме за момент за почивка на равно място, "реката  Валявица бълбука със същата мелодия от валса", и тогава попитах Петра, като нескопосано запявам, как се казваше този валс, а тя, блажено изтегната между треви и цветя каза, питай Бубо, той веднага ще познае, а Бубо стои и се усмихва, знам, че и сега, като чуе този валс пак ще се засмее, но веднага ще познае - валс №2 Шостакович, защото и аз няма да се опитвам да припявам, а ще ликувам ...заедно с вас.