Полети

...на Терминал 2 сутрин рано е пълно с хора, които заминават,  дали заради ранния час или поради нещо друго, те не бързат, сънени, едва събудени след неспокоен сън за предстоящо пътуване...бавно ескалаторът ги понася нагоре и изчезват от погледа ми, непрекъснато той се върти и загребва още и още ....накрая не остава нищо за загребване, но той продължава да се върти и така до безкрай...загребва от въздуха ти, въпреки че  вижда как не ти стига.
...мисля си за заминаването от Терминал 2, но е доста объркано, прилича ми с нещо на  охлювче, то почти се е скрило, почти се е цялото свило в своя прозрачна спирала, толкова крехко е всичко. Стоиш тихо, нищо почти не се казва, нещо е толкова свито, като пружинка - до скъсване, а ...за довиждане, охлювче, въздухът стига само за сричката ох.

...изпращаш, после си в същите стъпки, но те сякаш са други - грозни и груби, както звучи - назад и вкъщи.
... но без хора вкъщи са само къщи... с тъмни прозорци от черни рапани.
...назад - връщаш се сам, а сърцето ти бие едва, съвсем леко и бавно - пълзиш, но при всяка твоя стъпка в снега, чува се ясно - чети, че ти си ... стъп-кан-стъп-кан-раа-пан.

...а напред е сънят... и ...сънуваш, ... някак - без да разбереш как, в лявата ти ръка се напъхва една птица- птичка, колкото-толкова, да, де, като дланта ти, силно се притиска и се върти в леко присвитите ти пръсти измръзналасветлокафяваптичка...отваряш очи и дълго гледаш ръката си, няма нищо, останало е само от съня на ранното изпращане - измръзнала.


...и когато преди обед се обажда, че  е кацнала...стоиш като замаян, защото рано преди съмване на летището изпрати едно охлювче, а се оказва, че е кацнала светлокафявата птичка от съня ти.
...винаги е така, стоиш като замаян, когато ти се струва, че всичко е доста объркано, а всъщност е ХУбаво: в ранно зимно утро станало е най-доброто - някой  е успял с топлина да полети.