... ето вчера, бе толкова тихо, сняг вали,вали, сякаш се чува притури се... душата ми, притури се.
...а песните нямат нужда да ги пращаме в космоса, те са изпратени от там за нас, самите песни са извънземни пришълци, които ни разказват какво се крие в душата - наш невидим космос.
...днес четях книгата на Петър Вангелов - " Тайните на отвъдния свят" и там той пише за песните на всемира, като цитира беседа на Учителя от 1933 год. - Духът дава живот:
"...По някой път аз се съмнявам дали има Господ, или не. Тъй от вашето гледище. Възможно е аз да съм се излъгал дали има Господ, или не. Минава ми мисъл. Пак изнасям един свой възглед. Турям го. Нашият спор нищо не разрешава. Дойде друг и казва: „Има Господ, аз видях Господа.“ „Кой си ти?“ Казва: „Аз съм истината.“
Тогава аз слушам една песен от Слънцето, толкоз красива. Онези небесните хора, жителите на Слънцето пеят.
Слушам жителите на Венера, те пеят.
Слушам жителите на Юпитер да пеят.
Слушам жителите на Сатурн да пеят.
Слушам жителите на Сириус да пеят.
Слушам жителите на Алфа Центаурус да пеят.
Казвам, чудно нещо. Учени хора. Казват – дали има живот, или не. Всички пеят на един език много разбрано.
Какво може да кажа на съвременните хора? Аз зная какво ще ми кажат, пък и нищо не искам да ми кажат. Считат го – това е моя халюцинация. Зад тази халюцинация аз виждам мъртвите, че са живи. "
...хареса ми това случайно съвпадение, между песните от невидимия космос в нашите души и песните на вселената, чудно ХУбаво нещо, има ли живот или - не, се разбира по песните. Казват, че красотата ще спаси света, красотата на песента ще го спаси, песента не се нуждае от превод, нейният език е един за всички, езикът на жителите на всемира е красива вибрация, която е обща за всички нас и тя се нарича любов - Божия любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар