Густав Малер:
Очерк за живота и творчеството
„Аз съм човек без родина по три причини: като бохемец сред австрийците, като австриец сред немците и като евреин по целия свят. Навсякъде си натрапник, никъде не си желан.” Тази характеристика, която прави за себе си Густав Малер, достигнала до нас чрез Алма Малер, съпругата на Густав Малер, изглежда е ключът за разбирането на този изключителен творец.
Малер е роден през 1860 г. в Калище край Иглау, Моравия, един своеобразен немскоезичен остров - 95 % от населението говорят немски език. Произхожда от еврейско дребнобуржоазно семейство, завършва там основно и гимназиално образование, развива много интензивно отношение към изкуството, по-специално към литературата и музиката. Съществена роля за него играе немската култура, в лицето на Шилер и Гьоте, духовните титани, оказали му силно влияние. В музиката това е традицията на Виенския класицизъм, Бетовен, Моцарт и новаторът, революционерът, „създаващият нови тонове” Рихард Вагнер.
Макар че е роден в Моравия, Малер никога не е говорил чешки език, макар че е израсъл в еврейско семейство, не спазва еврейски религиозни обичаи. Въпреки всичко той се оформя като личност под влиянието на еврейските традиции, тъй като посещава часове по религия. Важно е да се отбележи, че Иглау се характеризира с безконфликтен, почти приятелски съвместен живот между евреи и католици. С тази нагласа от младежките си години Малер заминава през 1875 г. за Виена, следва музика в консерваторията, а в университета история на музиката и философия. Неговият учител по философия Роберт Цимерман го запознава с идеите на Гьоте, Ницше, Шопенхауер, които се превръщат в „домашни богове” на Малер.
През втората половина на 19-ти век Виена е съществено повлияна от преселването в града на представители на всички етноси, живеещи в монархията. Градът в най-добрия смисъл на думата е пресечна точка на култури, езици, религии и манталитети. Виена като столица и център на монархията традиционно е един конгломерат, представляващ духовния свят на цялата Дунавска монархия. Във Виена всички течения се спояват с типичното виенско усещане за живота. По такъв начин във Виена възниква специфична духовна нагласа, която трябва да се различава както от немската, така и от общо австрийската култура. Накратко виенското отношение към живота може да се характеризира по следния начин: изпълнено с копнеж обръщане към фантазията, противопоставено на строгия прагматизъм на немската философия, обусловена от етническото многообразие липса на родина и като резултат от тези два момента едно особено отношение към смъртта.
Когато по-късно Малер пише „Аз съм заклет виенчанин”, в това признание намират израз всички моменти на тази духовна нагласа. Той е евреин без родина, представляващ в най-голяма степен присъщото за времето си усещане за живота на романтизма да не се чувстваш у дома никъде по света.
В музикално отношение Малер продължава духа на Шуберт, отразявайки описаната по-горе атмосфера. „Като чужденец пристигнах, като чужденец си тръгвам” –защото „съм се изгубил от света”. Отчаянието на Малер от живота със сигурност се корени в липсата корени в липсата на родина, в липсата на покой, от които се поражда копнежът му по смъртта.
Малер започва много млад световна кариера като диригент, която го отвежда и до най-високия пост на диригент на Кралската опера. За времето си това е голямата сензация - 36-годишен евреин заема този пост. За да може да стане директор на операта, Малер обаче е трябвало да приеме католическо вероизповедание. Кариерата му на диригент го отвежда в Касел, Хамбург, Будапеща, Любляна, а към края на живота му в Ню Йорк и по този начин се утвърждава самостоятелен период в историята на музиката, доколкото с него се свързват различни промени в изпълнителската практика и дори налагането на специфичен нов стил за изпълнение на Моцарт.
В наши дни Малер се възприема като представител на симфонизма на късния романтизъм, който заедно с Брукнер и Брамс поставя края на развитието на симфонията, която се корени в неаполитанската, манхаймската и виенската класика.
С изключение на едно ранно произведение (квартет), Малер композира само произведения за оркестър и песни със съпровод на пиано. Той олицетворява индивидуалния, изразяващ своята „вътрешна програма” композитор, който се нуждае от големия оркестров апарат, т.е. от многообразието на цялата палитра на различните инструменти, за да представи своята музика. Не критикуваната толкова често грандомания - да си спомним за 8-та му симфония - е причината за почти само оркестровите му композициите, а колоритността. Никога не е поставенa под въпрос неговата оркестрация. В нея се обединяват, естествено, големият опит с всички шедьоври на музикалната традиция на диригента с желаещия да изрази новото композитор Малер.
Продължавайки линията на специфичното виенско светоусещане на Шуберт, Малер олицетворява първообраза на виенчанина - макар и да не е роден във Виена, той е повлиян от духа на Виена. От народната песен, през еврейската музика до военния траурен марш - всички музикални форми се преливат в творчеството на Малер. Така той става предвестник на една епоха (2-та половина на 19-и век) и с това и визионер на упадъка не само на Дунавската монархия, но още по-важно и на катастрофата на Холокоста - 31 години след смъртта му. Пророчески звучат думите на Ницше в 3-та симфония на Малер: „О човеко, бъди внимателен!” Отчаянието му от живота намира израз в „невъзможността да завърши” в 9-та симфония и в „Песен за земята”, това „вечно, вечно, вечно…”, което Малер действително мутира в един вечен вътрешно музикален проблем на излизане от времето. Това е духовният израз на копнежа по смъртта като илюзия за вечен живот. Копнеж, който съществува във всеки човек. Това, че въплъщава тези мисли в музика, прави Малер един от най-значимите композитори, защото е един от най-човечните.
Проф. д-р Райнер Бишоф,
Президент на Международното дружество Густав Малер (от 1991 г.),
Няма коментари:
Публикуване на коментар