Радио номер първи

...връщахме се от планината, високо горе е пълно със странни звуци, странни за нас, които отдавна сме слезли ниско, живеем в свят  по-нисък от тревата и не само защото рядко поглеждаме към високите и чисти места сме забравили звученето им, а защото разчитаме на ефирна медия да внесе мелодията на деня ни, а тя ни затрупва с невидимата си огромна лавина от чуждите вибрации, и понеже е всеки ден, ставаме зависими от този брътвеж, забравяйки шепота на тишината, песента на вятъра и планината.

...бях в гората на Родопа броени дни, но те успяха да ме откъснат от звученето на всевъзможните  радиа и превъзбудени техни ментори, за да забравя помагаше вятърът и неговата могъща  симфония, той се спускаше от снежното небе, увличаше огромните клони на опитващите се да го спрат високи борове, снегът се пръсваше в безброй прашинки и всичко потъваше в необозрим вихър,... затваряш очи и не помръдваш, усещаш как нещо те удря по рамото, блъска те и пълни със сняг, после бързо отминава със забравеното от детството ти фииуу в неизвестно висока октава...след няколко крачки пак, после пак, докато се почувстваш и ти сам една прашинка, чиста от всичко, което не е свързано с детството.
...затова късно вечерта си мислех за радиото на планината, когато магистралата откри светлините на столицата пред автомобила и той пак се изпълни с позабравените за няколко дни звуци на рок радио номер едно, прозвуча ми някак далечно и чуждо.
...странни звуци има в ефира, вихър от всевъзможни гласове от видим и невидим свят, но кои са значимите за нас, кои действително могат да ни помогнат да се изправим по-високо от тревата..., това че не разбираме почти нищо, често обезсърчава.

...в Съборни беседи 1943 год. беседа"Номер първи" Учителя казва:

"Сега всеки трябва да се запита, кой е номерът на неговото радио. Бог говори винаги на радио номер първи. Следователно, щом станеш сутрин от сън, ще знаеш, че първата мисъл, която мине през ума ти, е Божествена. Ако се намираш в опасност, и дойдат някакви мисли в ума ти, слушай първата мисъл, тя е Божествена.

Един офицер разказваше една своя опитност от миналата война. – Излизам рано сутринта на една височина, да разгледам положението. Нещо отвътре ми казва: Махни се от това място, иди настрана. Оглеждам се, не виждам никакъв неприятел, всичко е тихо и спокойно. Мисля си: Защо трябва да се отстраня? Докато разсъждавах, нещо ме удари по пръста. Пак ми се казва: Иди настрана. Този път послушах гласа. Отместих се, и след малко на това място се изсипа град от куршуми. Казах си: Трябваше веднага да се вслушам в първия глас. Аз не виждах никаква опасност, но Божественото в мене вижда и разбира положението на нещата."

...радио номер първи, казва Учителя, и вярвайте на Любовта- тя всякога си служи с Истината.



"Едно време Кортеза се проявяваше като голяма ясновидка. Най-главната черта на характера ѝ беше справедливостта. Благодарение на това, тя всякога казваше истината. Ако не можеше да каже нещо на човека, тя го съветваше да дойде друг път. Най-важното, което се искаше от нея, беше да насочи хората към Бога. На първо място да проявят любов към Бога и да разберат, че любовта е единствената сила, която може да спаси човека. Любовта повдига и облагородява човека. Всичко, което желае да постигне, става с помощта на любовта. Сам човек нищо не може да постигне. Хиляди същества работят чрез неговия ум и неговото сърце. Те му нашепват, какво трябва да направи и как да го направи. Да остане на него, сам да направи нещо, ще излезе цяла каша. Следователно, слушайте, какво ви се говори отвън, но разчитайте на онова, което отвътре ви се тълкува. Ако не разбираш всичко, не трябва да се обезсърчаваш. Павел прие Христовото учение, без да го разбираше напълно. Когато гонеше християните, Христос го срещна възседнал на кон и му каза: „Савле, защо ме гониш? Ако мислиш, че с коня, който си възседнал, т. е. с човешкия ум можеш да оправиш света, ти си на крив път”. Павел видя голяма светлина и падна от коня си, след което стана ревностен последовател на Христа. Той отиде да проповядва любовта даже между езичниците. Той написа най-хубавото послание за любовта в 13 глава от I Послание към Коринтяните. Никой друг не е писал толкова хубаво за любовта, както Павел. В това отношение, той имаше голямо прозрение."

...мисля си, че апостол Павел е слушал радио номер първи и така е успял да напише своето послание, да го послушаме и ние:

13 глава от I Послание към Коринтяните.

1. Да говоря всички езици човешки и дори ангелски, щом любов нямам, ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.
2. Да имам пророчески дар и да зная всички тайни, да имам пълно знание за всички неща и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, - щом любов нямам, нищо не съм.
3. И да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, - щом любов нямам, нищо ме не ползува.
4. Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее,
5. не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли,
6. на неправда се не радва, а се радва на истина;
7. всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.
8. Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици, ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат.
9. Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
10. но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.
11. Когато бях младенец, като младенец говорех, като младенец мислех и като младенец разсъждавах; а като станах мъж, оставих младенческото.
12. Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава - лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат.
13. А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта.