Бели ружи, нежни ружи
цъфнали са на прозорец,
аз случайно оттам минах,
разболях се кат ги видох.
Не ще мина вече от тамо,
ще цъфтят ли аз не питам,
сън сънувам тези ружи,
по-добре да ги не виждам.
Тъжен ден, камбани бият –
днес се жени мойта мила,
дали от очи й черни
ще да блеснат две сълзици.
Само веднъж ружи цъфтят,
само веднъж сърце страда,
кажете й, до кат умра
само нея аз ще любя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар