Копнеж

...във филма  “Мъжки времена”  Григор Вачков -Гришата  /Николай Хайтов/ казва: “Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш..” Има и друго значение за случващото се. Едно е да ти разкажат, друго е да видиш, трето е да напишеш, а четвърто и пето е да разбереш какво действително е станало. Така че невинаги разбираме какво се е случило и дали това, че циганите крадат е лошо. Ето  една  действителна история: Циганин открадва въдица.

                                                     Въдица

            Ние не знаем. Докато се учим и умираме. Учим се да умираме, да умираме по различни начини - в своите очи, в очите на близките хора до нас. Агресията ни заслепява, тя е ярка светлина, която не свети, а пали и изгаря. Тя ни води защото не знаем, че около нас нещата говорят, но ние нямаме сетива за тях и не вярваме, ако не видим, не чуем, не усетим като мирис, като допир, като нещо с вкус на истина, но по нататък какво е, ние не знаем. Сетивата са като пръстите на една ръка - пет. Но това, което кара ръката да гали или да удря то къде е?

Те бяха петима мъже и ритаха. Ритаха с големи рибарски ботуши. Риташе и той, риташе падналия циганин и повтаряше:"На ти, на ти..." Яростта му пречеше да остане на ти със себе си. Циганите крадат, това което е извън нас и което често ни е излишно. Този циганин бе откраднал една въдица от мъжете с гумените ботуши и това бе начин да си плати. Но ако само за миг тази светлина, тази ярост се изключи и се попита простичко, хей така на ти: "А синът ти, този дето е в къщи сам и очаква твоята ръка да го погали, колко дълго да те чака, всяка събота, неделя и през седмицата сам..."

Той не знае, аз също не знам.

..но знам, че нищо не може да замени копнеж на една душа към топлината за общуване с друга, и той е от вечни времена.