сряда, 12 март 2014 г.

Живот

...животът бил театър, написан сценарий, който се изпълнява, а ние актьори - хора под прикритие, а душите ни - в разпятие, дали да следват ролята или да търсят висините. И все се колебаем дали има смисъл в този живот, всичките тези роли и болки по кръстове, толкова много тъга - дъга в разпятие...
...в този театър има светлина и небе, безкрайно море, наша земя,... и болка -




дупка от куршум във витрината на подредения свят, през която Любовта ни търси висините...

...той е и един миг, в който Любовта те озарява, но докато се усмихнеш, сериозните викат: "Завеси..".


Снимка: Любовтасити


Всичко се обръща и виждаш бавно застъпващите се ивици на стихиите въздух
в безкрайността, огън и безкрайната светлина, вода - безкрайното море и притискащите те шепи земя, а всичко "твое" само като прелитащи кадри върху плътни, накрая, завеси.

...накрая на дните си Учителя казва: "Една малка работа се завърши напълно добре...", знам, че с това се усмихва  и не казва : Завеси!
...малка роля - живот, но пълно едно влюбване към висините.

...обърни /се/ и виж, аз и ти - две птици летят заедно на разсъмване:



...малка работа - напълно добре!





Няма коментари:

Публикуване на коментар