Радио Любов: Пак "За" пролетта и кокичето

...въздухът не се вижда, но издишваме без страх, защото вярваме, че ще го има пак и пак.

...ако правиш добро, също трябва да си невидим и само ти да знаеш, че помагаш, защото ако се афишираш изместваш Бога, а той Бог помага чрез теб, ти само стоиш и си представяш как човекът вдига глава нагоре, за да благодари и ти става хубаво.

...и пак бе Задушница, и пак се събрахме, и пак бащите ги нямаше и доста други, и пак бяхме ние си, и всичко сякаш бе пак същото, както и преди, но не съвсем...синът ми направи жест, който впечатли майка ми, а тя доста е видяла, но случилото я развълнува и дълго, след като си отидохме, тя продължила да си се радва, днес ми го прочете, подготвила да изпраща във вестник и аз влязох в ролята на редактор, не го отхвърлих цялото описателно изложение, само казах, че трябва да се пише за това, което виждаш, но все едно "пак за първи път", тогава е най- силно...и красиво, естествено красиво.

...децата бяха малки и тя ни учеше, че децата се целуват само докато спят, така я учила нейната майка...това съм го преживял, да се събудиш с усещането, че някой те е целунал, стоиш като замаян и не знаеш от какво, все едно да получиш помощ, а да не знаеш от кого е дошла.

...това припомних на моята майка, за това пиши, й казах, че сега на стари години си разбрала, чрез своя внук, как те е учила твоята майка, да целунеш човек, но да останеш скрит...оправдах се с житния режим, че съм малко замаян и не се изразявам ясно, но тя разбра, остана да си го дописва....а вече от автобусната спирка, докато чаках, се обадих по телефона и предложих за край да напише следното:

...и сега като си мисля за това, което направи моя внук ми става хубаво, минава малко време и пак си мисля за случилото се, и пак ми става хубаво, и така всеки път, пак и пак...то е както кокичета напролет, пак ни радват, както и преди, и все така при всяка пролет ни става хубаво пак, и пак от кокичета или от децата ни, разлика няма.

Кокичето се усмихваше пак накрая на зимата за това, че вече бе успяло да пробие белия сняг и да покаже на хората бяло-зеленото си костюмче, с което щеше пак да посреща вече деня... "Март-е-никна", свенливо пак им обясняваше бялото цвете. Неговата усмивка през март хората са нарекли мартеничка, с която посрещат пролетта. Затова белият цвят на мартеницата е от кокичето, а червеният от измръзналите бузки на децата, които са станали рано сутрин, за да видят пак костюмчето на смелото цвете...

...това съм го писал преди време, сега пак го написах, не за нас, написах го пак за кокичето.
Защо го написах ли? Защото кокичето винаги е "За" пролетта. И още никой не го пита, но то промушва острото си връхче през есенни листа и казва, "Аз съм За пролетта!". Ние, ранобудните, все закъсняваме, но то стои и чака, поклаща белите си камбанки за да се събудим и също да гласуваме на този референдум за времето. И тези, които сме "За" пролетта ЗАкичваме всяка година пак мартеничка...така си ходим ЗАкичени с мартеничка, за да се знае, че сме гласували пак за пролетта със "За".