"... Да се завърнеш в бащината къща , когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни . ......
Да те посрещне старата на прага и сложил чело на безсилно рамо
да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш : мамо , мамо .....
Как ми се иска да си почина , да имам малко покой , да спре това надбягване с времето и да намеря сигурност и топлина . Но нещата край мен така шеметно бързо вървят , сякаш , че съм във водите на буйна река и аха да се удавя , но все за нещо се хващам . Не потъвам .
Днес на мястото на Учителя усетих такъв покой . Слънцето така приятно ме грееше и ние с Любов седяхме на пейката . Любовта я има в тази приятелка - Люба. Прощавай , приятелю... ! Пусни хубава музика в радио Любов , моля те ! "
/ Стон, светлината се пречупва- бои, а пък друг Човек, щом видя картината, веднага написа как тя му звучи:
"харесва ми. и клоните, и жената са обърнати към светлото и въпреки коренищата, които изглежда, че ти препречват пътя, сякаш друг път няма освен напред, към светлината. дрехата й е с цвят на есен насред пролетта наоколо, но това е избор, който не е направен, избрана е пролетта. на мен обаче ми е топло в предния план, в охрено-червената смълчана земя, нямаше да подмина и щях да гледам дълго корените, по които се е изкачило зеленото от земята до листата"
А Любовтасити, също Човек, събуди цигулка:
Няма коментари:
Публикуване на коментар