сутринта слънцето проби сивите облаци и влезе в двора на къщата на семейство Гумнерови - нямаше кой да стенографира, освен светлината.
Преди това там бе влязъл един охлюв и ТОЙ се бе покатерил през стъпалата и, аха да влезе в стаята на Учителя, бе застинал на средата на нивото на ключалката на вратата, искаше да ни отключва, стоеше и чакаше да го забележим, видях вечната спирала с вечния живот - най-обикновен ОХЛЮВ, вечен стон - ОХ, вечен ключ сол към живот с име ЛЮБОВ......
...освен за беседата светлината бе дошла и за нея, ТЯ стоеше притисната до старата къща, възможно най-долу, между плочките и ъгъла на къщата при стъпалата - теменужка, и независимо, че слънцето едва пробиваше, тя помахваше някак особено весело с бяло- синьо байраче, както и преди 100 години, на всички дошли тогава при Учителя, имащи нужда от нежност.
...и не по сценария, малко преди да започне беседата, ТОЙ, като най-обикновен човек, просто помоли, ако може, като лекарство, да прочете беседата той, имаше нужда човека и каза, като лекарство да прочета "Ето човекът", не му разрешиха и по сценария било вече късно ... и ТОЙ хукна навън превито, от болка, захвърлил бе всичко, дори своята малка цигулка, ТЯ остана на пейката в двора и тихичък стон около нея кръжеше.
...след всичко това, вече обърнал гръб на събраните хора, дочувах как юбилейна беседа някой четеше, търсих с очи, охлювът беше изчезнал, само черна следа на стена, пукнатина до вратата, черна, неравна черта или някой бе задраскал с ръка, всичко стеногрфирано днес от Слънцето и светлината.
...знам, че чакаш Учителю, както преди 100 години, охлювче, теменужка, цигулка, ...всеки човек да обичаме, както Бога обича - да обичаме всеки човек.
Няма коментари:
Публикуване на коментар