...щом отидох на Черни връх, Витоша,беше през лятото на 2008 година, по стар навик на офицер казах на безразборно натрупаните камъни: "Да не се командва и аз съм бил млад офицер!", но забравих преди това да кажа: "Свободно!", камъните замръзнаха от тогава с вдигната ръка за поздрав. Зиме, лете все с вдигната ръка и все "изпълняват " команда "Запоо чест". Сега да отида и да им кажа, "Свободно!", вече е късно, те са застинали в очакване, което ги е променило, както хората променя очакването.
...с времето хората все чакат и те нещо да се случи, колкото повече чакат, толкова по застиват, превръщат се в хора с каменни сърца, после още по-късно в каменни тела - планини от очакване...рядко те намират сили за да избухнат във вулкан от жива лава, гореща страст от преминали в очакване години, но бързо всичко приключва щом топлината напусне вулкана , той бързо се променя и не след дълго се превръща в натрупана планина от спомени за живот.
...дори и през зимата на 2014 година остават да стърчат по високите части по един, два камъка с вдигната ръка за поздрав към преминаващите хора - безмълвен израз на желанието им ЗА ПО-ЧЕСТО хората да намират сили, ако не да избухват във вулкан, то поне, да идват при камъните, за да си разказват за топлината на вулканите.
Снимка: Пламененмен - лято 2008 год.
Снимка: Полидоброто - зима 2014 год.
Няма коментари:
Публикуване на коментар