Наставление

...Учителя има едно тефтерче, личен бележник от 1899 год. От страница 5 до страница 7 е изписал свое Наставление, съдържащо съвети, за които казва, че трябва да се помнят. Не казва, че трябва свято да се пазят, а да се помнят...
...свято се пази Стар завет - предхристиянската част от Библията, свято - и Нов завет - християнските книги от Библията...но до колко се помнят евангелия, деяния и послания на апостолите, откровение, независимо от многократното им повторение...
...Висарион написа и Последен завет, но не знам каква част от него е свята и доколко трябва да се помни до предпоследния ни ден.
...Наставление на Учителя е изписано във възможно най-кратка форма, три плътно изписани странички, но съдържаща се в него святост се помни, като завет, нито стар, нов и последен, а като вечен съвет към лутащите ни се души.

Наставление

     Никога не излизайте от границите на възможното. Не искай за себе си, нито за другите това, което не знаеш дали ще е полезно или вредно. Не настоявай за това, което веднъж ти е отказано. От где знаеш, може би в него се крие твоето добро. Никога и никъде не упорствай против Истината. Никога и никъде не се колебай в Добродетелта. От човек двуличен се пази, от твърдоглав, упорит, горделив и щестлавен стой настрани. Първото ви впечатление, първия съвет на твоя ангел хранител пази. Това, което ти каже за другите, дръж го за истинско мерило. От първия глас на съвестта си се не дели. Не принуждавай душата си в това, което й е по начало противно. Не работи против собствената природа на своя дух, защото ще пострадаш. Вълка овца да направиш не се труди, защото е вън от границите на твоите възможности. Овцата в устата на вълка не давай. Не изменяй убеждението си за хубавия изглед на нещата, защото в тях се крие змийска отрова. Когато ти говори някой за любов, попитай го какво иска, дали кожата ти или душата ти. Ако се оправдава, помни, че и двете ще завлече. Правило на живота си дръж: че всеки човек, който се старае да се оправдае, е виноват, защото правият по сърце няма нужда от подобна защита. Всеки, който ти се подмазва, знай, че иска да подкопава. Всеки, който се показва, че е повече от това, което виждаш, знай, че иска да те възсяда. И всеки, който се вдига повече от тебе, знай, че мисли да те управлява. На превзет човек съвет не давай, на хитър услуга не прави, а на зъл дума не казвай. Знай, че качествата на нещата винаги си остават, каквито са си. Злото в добро не можеш да превърнеш, но можеш да го заместиш. Затова в борбата с него не мисли, че ще го унищожиш, защото е невъзможно. Свободен ако искаш да си в добродетелта, знай, че тя ще ти е щит неразрушим. В нейната крепост ще си защитен винаги. Помни сега това, което ти казвам, и ще си блажен.

...има връзка между Наставление на Учителя и братската песен На Учителя, написана е тази песен като благодарност към завет оставен от миналото, който свято се е пази и се помни, като се живее.

Завет

...птиците... стоят на морския бряг... на скалите... вятърът, той там не стихва, само сменя посоката си, обдухва ги от времето, когато са се научили да летят. Веднъж научени да летят не спират да го правят. Поспират за малко, тогава  си правят завет от вятъра - с притиснали тела долавят ударите на сърцата си, навярно това е най - волният им полет, един завет, в който се зачева живот на безсмъртните птици.

Снимка: Полидоброто

...мислил съм си /не че ще го измисля/  дали птиците се страхуват от височината на скалите,  страхът е съмнение в силата , която те повдига и носи в небесната шир...затова и не можем да летим, съмнението разтопява нашата решителност.

... Псалом 91, молитва -  разговор с Бога,  получава се усещането, че ако повярваме ще полетим, силата на крилете ни е вярата в Бога...а полетът на нашата душа е полет към небесната шир, както при птиците.
... Псалом 91 съдържа Завет от Бога, за този Завет  полагаме любовта си към Бога , а той ни показва спасение...от страха, че сме смъртни.

  Псалом 91 (по Слав. 90)
Който живее под покрива на Всевишнаго, ще пребивае под сянката на Всемогущаго.
Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя. Бог мой, на Него ще се надея.
Защото Той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор.
С перата Си ще те покрива и под крилата Му ще имаш прибежище: Неговата Истина е щит и всеоръжие.
Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене,
от мор, който ходи в тъмнина, от погибел, която запустява всред пладнина.
Тисяща ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти; но при тебе няма да се приближи.
Само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите.
Понеже ти си направил Господа своего упование, вишнаго свое прибежище,
няма да ти се случи никакво зло и язва няма да се приближи при жилището ти.
Защото ще заповяда на ангелите си за тебе да те пазят във всите твои пътища:
на ръце ще те подигат да не би да препънеш о камик ногата си.
Ще настъпиш лъв и аспид: ще стъпчеш млад лъв и ламя.
Понеже положи в Мене любовта си, за то ще го избавя: ще го туря в безопасност, защото позна Името Ми.
Ще ме призове, и ще го послушам: с него ще съм, когато е в скърб: ще го избавя и ще го прославя.
Ще го наситя с дългоденствие и ще му покажа спасението Си.

...два завета с една цел: криле, за да се лети.

Благовещение

...Благовещение...

...блага вест - зора!

Сън

...шум от пера - сънят тихо диша.


...Даниела Горчева завършва своя "сън" ето така:


"Стихотворението е огледално, то е като отражение във водата.

Помислих си, че в това има особена символика. Така, както лайденските поетични стени се отразиха в София и после обратно в Лайден, така както сънищата на живеещите в чужбина българи пътуват все към България, а и България навярно сънува своите пръснати по света деца, точно така дъждът, езерото и вятърът сънуват красотата на спящия лебед, а той в унеса си се плъзга по водната повърхност на езерото и сънува ... всичко това.

В тишината на лайденската улица се чува как шумолят перата на един сънуващ лебед. Усещането идва от изписания с по-едър шрифт стих: ″Шумоляха перата му.”

Когато срещнеш нещо...

Ако не можеш да го разбереш -

измисли си го.

И то ще ти даде най-силния си смисъл.

Убягва ли от погледа ти -

представи си го.

И ще видиш образа му най-истински.

Преди да го докоснеш -

усети го.

И всеки допир ще остане вече

груб и недостатъчен.

Когато срещнеш нещо,

срещни го със себе си -

и ще се срещнеш с него.

Данила Стоянова

Копнеж

...във филма  “Мъжки времена”  Григор Вачков -Гришата  /Николай Хайтов/ казва: “Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш..” Има и друго значение за случващото се. Едно е да ти разкажат, друго е да видиш, трето е да напишеш, а четвърто и пето е да разбереш какво действително е станало. Така че невинаги разбираме какво се е случило и дали това, че циганите крадат е лошо. Ето  една  действителна история: Циганин открадва въдица.

                                                     Въдица

            Ние не знаем. Докато се учим и умираме. Учим се да умираме, да умираме по различни начини - в своите очи, в очите на близките хора до нас. Агресията ни заслепява, тя е ярка светлина, която не свети, а пали и изгаря. Тя ни води защото не знаем, че около нас нещата говорят, но ние нямаме сетива за тях и не вярваме, ако не видим, не чуем, не усетим като мирис, като допир, като нещо с вкус на истина, но по нататък какво е, ние не знаем. Сетивата са като пръстите на една ръка - пет. Но това, което кара ръката да гали или да удря то къде е?

Те бяха петима мъже и ритаха. Ритаха с големи рибарски ботуши. Риташе и той, риташе падналия циганин и повтаряше:"На ти, на ти..." Яростта му пречеше да остане на ти със себе си. Циганите крадат, това което е извън нас и което често ни е излишно. Този циганин бе откраднал една въдица от мъжете с гумените ботуши и това бе начин да си плати. Но ако само за миг тази светлина, тази ярост се изключи и се попита простичко, хей така на ти: "А синът ти, този дето е в къщи сам и очаква твоята ръка да го погали, колко дълго да те чака, всяка събота, неделя и през седмицата сам..."

Той не знае, аз също не знам.

..но знам, че нищо не може да замени копнеж на една душа към топлината за общуване с друга, и той е от вечни времена.

Светофар

На сина ми

...Боян Боев в "Пентограмът", негови записки по беседи на Учителя, е написал:

"Учителят казва: “Проявата на любовта е вече служене на Бога. Щом проявиш любовта си, ти служиш на Бога.”
Обаче, коя е най-високата форма на служене на Бог? Коя е най-високата проява на любовта? Ето коя: да показваш на другите пътя към Бога; да помагаш за пробуждането на тяхното съзнание, за да познаят Бога; да печелиш души за Бога.
Пита се: По кое се познава, че си спечелил някого за Бога? Учителят казва: “Смята се, че действително човек е спечелен за Бога, ако и той от своя страна (да) почне да печели души за Бога.”


...възможно ли е да се промени един човек, и то от вън, да успее да види светлината в мрачни дни, като водеща за него бяла светлина  сред хиляди мигащи, премигващи и ярко светещи светофарни уредби, сочещи безкрайно много примамливи посоки.

...мисля си, че е изключително трудна задача да разбереш не само своята мисия, но и мисията на друг човек, освен това е необходимо време, безкрайно дълго време, понякога не стига и цял един живот.
...Добрата молитва на Учителя ни спаси живота,  при автомобилна катастрофа камионът, който ни удари отзад, спря до задната седалка, на която , случайно поставена, бе папка с един обикновен лист с  Добрата молитва...след това бяхме ние, готови за невидимия свят, но Добрата молитва ни върна от там.
От тогава разказвам за нейната сила и подавам  обикновения лист с Добрата молитва на хора, които тихо ми кажат, моля те, дай ми я и на мен...Затова казвам, че е възможно да промениш един човек, ако успееш да му дадеш Добрата молитва и той след това, от своя страна, успее да я даде на друг човек...като светлина по пътя му  към Бога.

...това ли означава да печелиш души за Бога?

...един от първите, на които съм дал Добрата молитва, е моят син, знам, че е с него без да сме разговаряли.. Те и които са с Бога не разговарят за това...те пускат своите книжни лодки дори и  в най-тъмното време и вярват, че бялата светлина на Бога ще ги води.

...късно привечер говорихме със сина ми, сподели, че ще напуска своята работа, програмист е в хазарта и не иска да продължава, независимо от високото заплащане....беше твърде мрачен, говореше приглушено, почти не му разбирах. Навиках го, като баща, нали имам право, да говори по-разбрано, но той беше казал всичко, което трябваше : не искам в хазарта...
...сега, след като навиках сина си, разбрах защо моя позната каза веднъж, да знаеш, че синът ти е напред, преди тебе...
...пиша сега и ми е някак приповдигнато, и пак нещо светло витае и премрежва очите ми.

Имаше един клип с едно трамвайче, веднъж дълго го търсих, но не го намерих, сега, след като синът ми излезе, пак го потърсих и трамвайчето веднага се появи, все едно бе видяло бялата светлина от светофара на сина ми в неговата  посока...
.

В първия ден на пролетта с Учителя

...седях на една пейка в гората до Телевизионната кула в София, бе първият ден на пролетта  и много хора бяха дошли да го посрещнат, въртяха се в един огромен кръг, промушваха се през дърветата, също като лъчите на слънцето, някакво топло течение се носеше покрай мен, бях в средата на този поток от преминаващи хора, те рисуваха с ръцете си различни движения, играеха  Паневритмията  дадена от Учителя, протегнатите им длани почти ме докосваха, навярно водата в едно езеро така се унася от ласките на вятъра, безмълвна се унася и сякаш всичко замира. Странна е тази безмълвност на притихнало езеро в ръце на вятъра и ние потопени  затваряме очи, а само трепване на ресниците ни  издава, че вътре в нас нещо дълбоко се случва, душата ни чува странен глас, той ни води към себе си и едва, едва се чува ...ела.

...след Пеневритмията всички се устремиха към центъра, към музикантите, за да продължат да се "движат" с песните на Учителя.
...много хора са, споделих с Душо, повече от 400 са, уточни той и продължи, а в целия свят вече са над милиони, така и пише във вестник Стандарт , прочети там, в началото е,... каква е тази сила и какво е това, което е при Учителя, Душо, попитах го аз, но повече въпросът бе към мен самия. Душо каза, знаеш ли журналиста Георги Гълов, този който написа много хубава книга за Петър Дънов, как отговаря на този въпрос, той казва, всичко това, което е около нас, е Учителя.
...не съм мислил как с една дума може да се изрази Учителя, странно е когато ние търсим тази изразност, а той се опитал да ни помогне, като сам е отговорил: Странник съм в този свят,  безмълвен странник

Снимка: архив Бяло братство


..сам с Бога, както и ние стигаме до него, когато се почувстваме странно сами, притваряме очи и чуваме тихия глас... ела.

Елате да живеем в Любовта чудесна


... виждал съм такива хора, които живеят с любовта чудесна и не е случайно, че те носят и нейното име - Любов, след Паневритмия съм ги виждал как изглеждат, притворили очи, усмихнати, сякаш със затворени очи продължават да виждат  странник от този и от невидимия свят, на когото казват УЧИТЕЛЯ.
...както и не е случайно, че когато  УЧИ ТЕ ЛЮБОВТА как да живееш, притваряш очи и търсиш този странник, който познава БОГА, обръщаш се към него с тихото УЧИТЕЛЮ....

                                                           сестра  Любов

...след Паневритмия
Снимка: Петра

Запоо - чест!

...щом отидох на  Черни връх, Витоша,беше през лятото на 2008 година, по стар навик на офицер казах на безразборно натрупаните камъни: "Да не се командва и аз съм бил млад офицер!", но забравих преди това да кажа: "Свободно!", камъните замръзнаха от тогава с вдигната ръка за поздрав. Зиме, лете все с вдигната ръка и все "изпълняват " команда "Запоо чест". Сега  да отида и да им кажа, "Свободно!", вече е късно, те са застинали в очакване, което ги  е променило, както хората променя очакването. 

...с времето хората все чакат и те нещо да се случи, колкото повече чакат, толкова по застиват, превръщат се в хора с каменни сърца, после още по-късно в каменни тела - планини от очакване...рядко те намират сили за да избухнат във вулкан от жива лава, гореща страст от преминали в очакване години, но бързо всичко приключва щом топлината напусне вулкана , той бързо се променя и не след дълго се превръща в натрупана планина от спомени за живот.

...дори и през зимата на 2014 година остават да стърчат по високите части по един, два камъка с вдигната ръка за поздрав  към преминаващите хора - безмълвен израз на желанието им ЗА ПО-ЧЕСТО  хората да намират сили, ако не да избухват във вулкан, то поне, да  идват при камъните, за да си разказват за топлината на вулканите.   

Снимка: Пламененмен - лято 2008 год.

Снимка: Полидоброто -  зима 2014 год.

Близо и далеч

...близо, на една ръка разстояние е половината свят , само протягаш ръка и е твой, ако пред теб е човек, когото обичаш, но и също толкова далеч, ако след време душите ви се разделят.
...душите не се виждат, но има чувство, което ни разкрива, какво се случва с тях на една ръка разстояние, става изведнъж, спираш за малко, поемаш си дъх и не смееш да издишаш, за да не смутиш тяхната плаха нежност, случва се обикновено напролет, тогава цветята тихо разказват за всичко това без думи, на езика на Любовта.

...на цветята е лесно, те всички са влюбени в Слънцето, при хората е по-сложно, ръцете им са различни, дълги, мънички, къси, силно придърпващи,още по-силно отблъскващи. Колко близо и колко далеч един от друг да следваме пътя на Любовта...

Беседа на Учителя "Близо и далеч", Съборни беседи 1939 год.
"Желая ви да следвате пътя на Любовта. Вие следвате пътя на Любовта, но по крив начин. В какво седи кривото? – Кривото седи в това, че като обичате някого, приближавате го към себе си по-близо, отколкото трябва. Ако не го обичате, отдалечавате го от себе си повече, отколкото трябва. Аз бих ви съветвал да мислите, да чувствате и да постъпвате така, както Бог мисли, чувства и постъпва чрез вас. Дойдете ли до проявите на любовта, поставяйте хората нито много близо, нито много далече от себе си. Дойдете ли до преценка на нещата, нито се укорявайте, нито се хвалете едни други. Разстоянието, на което хората трябва да стоят един от друг, се определя от нуждите им. Срещат се двама души: единият е жаден, носи чаша за вода, а другият носи стомна с вода. Единият подава чашата, другият я пълни. Каквото е разстоянието между проточената ръка на жадния и на този, който налива водата, такова трябва да бъде разстоянието на онези, които се обичат. Спазват ли това разстояние, отношенията им ще бъдат добри. Ръката е мярка за разстоянието между хората. Когато двама души си подават ръка, те сами определят разстоянието, на което Бог ги е поставил."

..

Стон

...и днес, по-точно късно през нощта, антените на среднощното радио прихванаха стон на Човек от мрежата, да, същият стон от цигулката от двора на Опълченска 66 днес, резониращ в ефира на радио Любов:

"...  Да се завърнеш в бащината къща , когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща да приласкае скръбни и нещастни . ......

Да те посрещне старата на прага и сложил чело на безсилно рамо

да чезнеш в нейната усмивка блага и дълго да повтаряш : мамо , мамо .....

Как ми се иска да си почина , да имам малко покой , да спре това надбягване с времето и да намеря сигурност и топлина . Но нещата край мен така шеметно бързо вървят , сякаш , че съм във водите на буйна река и аха да се удавя , но все за нещо се хващам . Не потъвам .

Днес на мястото на Учителя усетих такъв покой . Слънцето така приятно ме грееше и ние с Любов седяхме на пейката . Любовта я има в тази приятелка - Люба. Прощавай , приятелю... ! Пусни хубава музика в радио Любов , моля те !  "

Картина: Тамара
/ Стон, светлината се пречупва- бои, а пък друг Човек, щом видя картината, веднага написа как тя му звучи:
"харесва ми. и клоните, и жената са обърнати към светлото и въпреки коренищата, които изглежда, че ти препречват пътя, сякаш друг път няма освен напред, към светлината. дрехата й е с цвят на есен насред пролетта наоколо, но това е избор, който не е направен, избрана е пролетта. на мен обаче ми е топло в предния план, в охрено-червената смълчана земя, нямаше да подмина и щях да гледам дълго корените, по които се е изкачило зеленото от земята до листата"
 А Любовтасити, също Човек, събуди цигулка:

Стенограма

...днес се навършват 100 години от първата стенографирана беседа на Учителя - "Ето човекът!", държана на 16  март 1914 година в София, бях днес на улица "Опълченска" 66,

 сутринта слънцето проби сивите облаци и влезе в двора на къщата на семейство Гумнерови - нямаше кой да стенографира, освен светлината.
 Преди това там бе влязъл един охлюв и ТОЙ се бе покатерил през стъпалата и, аха да влезе в стаята на Учителя, бе застинал на средата на нивото на ключалката на вратата, искаше да ни отключва, стоеше и чакаше да го забележим, видях вечната спирала с вечния живот - най-обикновен ОХЛЮВ, вечен стон - ОХ, вечен ключ сол към живот с име ЛЮБОВ......
...освен за беседата светлината бе дошла  и за нея, ТЯ стоеше притисната до старата къща, възможно най-долу, между плочките и ъгъла на къщата при стъпалата - теменужка, и независимо, че слънцето едва пробиваше, тя помахваше някак особено весело с бяло- синьо байраче, както и преди 100 години, на всички дошли тогава при Учителя, имащи нужда  от нежност.
...и не по сценария, малко преди да започне беседата, ТОЙ, като най-обикновен човек, просто помоли, ако може, като лекарство, да прочете беседата той, имаше нужда човека и каза, като лекарство да прочета "Ето човекът", не му разрешиха и по сценария било вече късно ... и ТОЙ хукна навън превито, от болка, захвърлил бе всичко, дори своята малка цигулка, ТЯ остана на пейката в двора  и тихичък стон около нея кръжеше.

...след всичко това, вече обърнал гръб на събраните хора, дочувах как юбилейна беседа някой четеше, търсих с очи, охлювът беше изчезнал, само черна следа на стена, пукнатина до вратата, черна, неравна черта или някой бе задраскал с ръка, всичко стеногрфирано днес от Слънцето и светлината.

...знам, че чакаш Учителю, както преди 100 години, охлювче, теменужка, цигулка, ...всеки човек да обичаме, както Бога обича - да обичаме всеки човек.

Живот

...животът бил театър, написан сценарий, който се изпълнява, а ние актьори - хора под прикритие, а душите ни - в разпятие, дали да следват ролята или да търсят висините. И все се колебаем дали има смисъл в този живот, всичките тези роли и болки по кръстове, толкова много тъга - дъга в разпятие...
...в този театър има светлина и небе, безкрайно море, наша земя,... и болка -

дупка от куршум във витрината на подредения свят, през която Любовта ни търси висините...

...той е и един миг, в който Любовта те озарява, но докато се усмихнеш, сериозните викат: "Завеси..".

Снимка: Любовтасити


Всичко се обръща и виждаш бавно застъпващите се ивици на стихиите въздух
в безкрайността, огън и безкрайната светлина, вода - безкрайното море и притискащите те шепи земя, а всичко "твое" само като прелитащи кадри върху плътни, накрая, завеси.

...накрая на дните си Учителя казва: "Една малка работа се завърши напълно добре...", знам, че с това се усмихва  и не казва : Завеси!
...малка роля - живот, но пълно едно влюбване към висините.

...обърни /се/ и виж, аз и ти - две птици летят заедно на разсъмване:

...малка работа - напълно добре!

...има лек.

На сестра ми

...зимата бе дълга и дърветата все още не вярват, че топлото време е за тях. Стоят като замаяни и не смеят да се зарадват на погалващия ги лек вятър. Джанките са по-смели и аха, ще цъфнат, но сливите не - още спят. До тях, в края на градината има вековни дървета. Семейство дъб и дъбица. И децата им са около тях, по-малки, ококорени дървета - повдигат се на пръсти и търсят в далечината големия град. Застанах до стария вековен дъб, подпрях се с ръце, грубата му кора се отпечата на дланите ми - дървото пишеше. Спомних си, преди много години само с пръсти се мъчих да откъртя дъбова кора, дълго се мъчих, но все пак успях - отчупих няколко парчета и бързо ги занесох за лек на моята сестра. Не знам дали това й помогна или моето желание да оздравее, но от тогава обичам дъба, но преди него обичам сестра си. Вярно, понякога е малко грубичка, като кората на здравото дърво, но сърцето й е отворено за нас и това ми стига, като лек за душата ми.
До Германския манастир днес видях цветя по-смели от дърветата, даже и от тревата. Жълти минзухари са промушили своите красиви чашки през клечките на сухата трева и греят - пълни са със светлина. Сякаш някой огнен сеяч е разхвърлял този пламък навред...свещи излязли от храма за Бога и носещи лек за душите ни, сякаш говорят:... и след дългата зима има сестрички любов, има живот...

Снимка: Полидоброто

Пак "За" пролетта и кокичето

...въздухът не се вижда, но издишваме без страх, защото вярваме, че ще го има пак и пак.

   ...ако правиш добро, също трябва да си невидим  и  само ти да знаеш, че помагаш, защото ако се афишираш изместваш Бога, а той Бог помага чрез теб, ти само стоиш и си представяш как човекът вдига глава нагоре, за да благодари  и ти  става хубаво.

   ...и пак бе Задушница, и пак се събрахме, и пак бащите ги нямаше и доста други,  и пак бяхме ние си, и всичко сякаш бе пак същото, както и преди, но не съвсем...синът ми направи жест, който впечатли майка ми, а тя доста е видяла, но случилото  я развълнува и дълго, след като си отидохме, тя продължила да си се радва, днес ми го прочете, подготвила да изпраща във вестник и аз влязох в ролята на редактор, не го отхвърлих цялото описателно изложение, само казах, че трябва да се пише за това, което виждаш, но все едно "пак за първи път", тогава е най- силно...и красиво, естествено красиво.

   ...децата бяха малки и тя ни учеше, че децата се целуват само докато спят, така я учила нейната майка...това съм го преживял, да се събудиш с усещането, че някой те е целунал, стоиш като замаян и не знаеш от какво, все едно да получиш помощ, а да не знаеш от кого е дошла.

   ...това припомних на моята майка, за това пиши, й казах, че сега на стари години си разбрала, чрез своя внук, как те е учила твоята майка, да целунеш човек, но да останеш скрит...оправдах се с житния режим, че съм малко замаян и не се изразявам ясно, но тя разбра, остана да си го дописва....а вече от автобусната спирка, докато чаках, се обадих по телефона и  предложих за край да напише следното:

   ...и сега като си мисля за това, което направи моя внук ми става хубаво, минава малко време и пак си мисля за случилото се, и пак ми става хубаво, и така всеки път, пак и пак...то е както кокичета напролет, пак ни радват, както и преди, и все така при всяка пролет ни става хубаво пак, и пак от кокичета или от децата ни, разлика няма.

Кокичето се усмихваше пак накрая на зимата за това, че вече бе успяло да пробие белия сняг и да покаже на хората бяло-зеленото си костюмче, с което щеше пак да посреща вече деня... "Март-е-никна", свенливо пак им обясняваше бялото цвете. Неговата усмивка през март хората са нарекли мартеничка, с която посрещат пролетта. Затова белият цвят на мартеницата е от кокичето, а червеният от измръзналите бузки на децата, които са станали рано сутрин, за да видят пак костюмчето на смелото цвете...

...това съм го писал преди време, сега пак го написах, не за нас, написах го пак за кокичето.
Защо го написах ли? Защото кокичето винаги е "За" пролетта. И още никой не го пита, но то промушва острото си връхче през есенни листа и казва, "Аз съм За пролетта!". Ние, ранобудните, все закъсняваме, но то стои  и чака, поклаща белите си камбанки за да се събудим и също да гласуваме на този референдум за времето. И тези, които сме "За" пролетта ЗАкичваме всяка година пак мартеничка...така си ходим ЗАкичени с мартеничка, за да се знае, че сме гласували пак  за пролетта със "За".

Пролет пак на Ел Шадай, Витоша
Снимка: Петра