Катя

...Катя е млада, слабичка жена, с остра къса черна коса, говори високо и прямо. Има дълги ръце, с които често ръкомаха и не се вписва в спокойната атмосфера на притихнали хора. Виждал съм я няколко пъти в братски среди, ходи насам-натам, шумно коментира и гледа някак "живота под вежди, и строго". Разказвам за една среща с нея в Мърчаево...

...Чета Словото на Учителя. Излишно е да казвам, че се появяват съвпадения от живота около нас. Предполагам, че доста отдавна се знае. Обичам да наблюдавам играещите Паневритмия. Паневритмията също е Слово. Говори за хората, които я играят. Видях, преди време в Мърчаево, че единствена Катя на Церова поляна обърна внимание на увреденото от болестта на Даун момче - Вени. Всички "нормални" си бяха по двойки, а Вени седеше от страни и беше сам. Катя го хвана и заведе в кръга на Паневритмията. Вени се мъчеше, подкрепен от ръкомаханията на Катя, да хване ритъма на движенията. Е, вярно, не успяваше съвсем, но опитваше. Баща му стоеше отстрани, но не опитваше. Каза ми, че от неговата къща само той и синът му са с Учителя. А искаме Мърчаево да светне...

Тази Катя е интересна. Учителя е казал, щом Господ търпи такива хора и аз ще ги търпя. И още – кой е готов да заеме нейното място? Тя може би е отдушник, за да премине през нея нашето недоволство. Направи ми впечатление, че тя направи, преди Паневритмията на поляната, няколко много уместни бележки в къщата на Учителя...

Чета и томовете „Изгревът...” на Вергилий Кръстев. Не го познавам лично, положил е огромен труд. На последния организиран от него концерт в съботата, преди празника в Мърчаево, си е позволил грубо отношение към Катя. Само това го издава, че не разбира Учителя. Това е толкова дребно, че може и да не се забележи, но то и граховото зърно е малко, но на хората с принципи (принцесите) им убива. Интересно се получава щом потърсим семантичното в думите.

Харесва ми да се търси този вътрешен смисъл. Понякога е доста объркано, като конекрадец и конспиратор - един спира, друг краде коне, но мисля, че често се открива в думите скрит смисъл, който ни изумява. Така е и с името на човека. Истинското име (това на душата) е тайна. То е IP адресът и ако е известен, човек може да бъде управляван навярно много лесно. Кирил Христов казва, че името му прочетено обратно говори какъв човек е – лирик. На Явор Гърдев, дето ни изцапа с филма си „Дзифт”, името му прочетено обратно е РОВЯ. Той затова се зарови в миналото и изрови истории, които ме е срам да гледам. Ако се върне и стигне до Учителя и 30-те години на миналия век ще се изчерви от срам с какво занимава света и каква България разнася по фестивалите...

Та името на Катя, прочетено обратно, е ятак. На кого ли е ятак? В неделя на празника в Мърчаево носеше една огромна чанта. Бяхме седнали в заслона на голямата маса и тя ме помоли да й подам чантата, която си беше оставила в ъгъла на пейките. Подадох й чантата, но не се сетих да я попитам какво толкова носи, не знаех, че е ятак. Сега си мисля за нея и какво ли би ми казала, че носи. Дали не е пълна с принципи, които ние все още нямаме, но истинските принцеси имат. Като този да обръщаш внимание на всеки човек, защото Божият дух е в сърцата на всеки от нас. И това е истина, защото е от Словото.

Катя едва ли ще напише 26 тома като Вергилий за живота на братството, но съм сигурен, че след време, само заради отношението си към Вени може да се открие там, където са душите, правели в живота си добро...

Преди време, на една среща в Бялата къща Катя изрецитира стихотворение на Вапцаров с голям патос. Правеше много интересни вмъквания, където в стихотворението има местоимението "аз" тя казваше "Вапцаров". Може би, за да не си помислим, че се опитва да си препише чужди мисли....

(Каква огромна разлика между Катя и военния министър на Германия, който бе принуден да подаде оставка, защото го обвиниха в плагиатство в докторската му работа.)

Не бойте се, деца

Работиме много,
работим от сутрин до здрач.
Но хлеба е малко.
Но хлеба не стига, деца.
И ваште лица
са сгърчени вече от плач.
И ваште очи
са сухи и неми –
такива големи,
мъчително тъжни очи...
И в тех е стаен
ужас свиреп:
Хлеб!
Хлеб!

Послушайте, малки,
послушайте, мънички мои, –
така е днес,
наверно било е и вчера.
И аз, понеже нямам храна,
понеже нямам с какво,
ето на:
ще ви нахраня със вера. –

Ще дойдат години
и ний ще ги стигнем водите
ще впрегнем в бетонен ръкав.
Не ще ги изпуснем, нали?
Ще ги впримчиме здраво.
Ще им кажем:
"Така ще вървите!"
И те ще тръгнат така!

Ще имаме хлеб тогава.
Ще имаме хлеб!
И радост в очите ще имате,
мънички мои.
Имам ли аз,
то значи да има за теб,
имаш ли ти,
то значи да има безброя.

И толкова хубав ще бъде
тогава живота.
И днешната плесен
ще бъде безкрайно далеко.
Ще пееме всички.
Ще пеем, когато работим,
но радостни песни,
които ще славят човека.

И, ако случайно
и аз остарея, тогава
ще гледам от своя прозорец
далечния път,
ще гледам как вие се връщате,
бодри и здрави,
и тихо ще шепна:
"О, колко е хубав светът!"

Така и ще бъде!
А днеска оскъден е хлеба.
На вашите майки
гърдите са сухи сега.
Да хленчим – не ще ни помогнат
и хленч не ни трябва.
Но мен ме притиска
жестока, дълбока тъга. –
За вашто "сега"
е горест стаена във мен.
Ала
не бойте се, деца,
за утрешния
ден.