ЛистО

...видях жълтото листО в антрето сутринта, стоеше си на топло, вмъкнало се бе от вечерта, мислило си е, че с мен ще може дълго да си пътува, бе се залепило за моята обувка и чакаше... повдигнах листОто, то много се учуди, навярно не бе очаквало моето внимание , а и аз не очаквах, че жълто листО може да има очи, позавъртях листОто в ръка, а то не преставаше да се учудва и да върти очи... дълго мислих какво да го правя, не очаквах тази среща... все едно да имаш гост, който само да върти очи и нищо да не може да каже от учудването на случващото се... а и ти да не знаеш какво да правиш...

...излязох на терасата, навън духаше силен вятър, повдигнах високо жълтото листО и изведнъж видях, че очите му са сини, то сякаш гледаше към и от небето, трептеше от поривите на вятъра и се радваше на мига... реших да го снимам за сбогом...

...вятърът духаше листОто силно и отнесе фокуса, то едва успя да му каже, "идвам с тебе и не си мисли, че съм най-обикновено листО", пуснах листОто и вятърът го грабна, понесоха се на юг, добре е, че ги снимах, никой нямаше да ми повярва, че има жълти листа със сини очи, които си говорят и летят с вятъра - търсят топлина в късната есен, малко преди зимата...

...щом има необикновени листа, защо да не може и ние понякога да летим.