Избрах си едно дърво от теста, хареса ми, красиво е и много прилича на живо дърво, то живото дърво по това се познава, че е живо, ако е красиво. Може с годините да е поокастрено и да не е много поизправено, но все обича да се закача с птици, с вятъра, дори и с хората. Сега, през зимата, ги замеря с клечки, няма листа и се чуди как да изпроси малко внимание от забързаните странници, които препускат около него. Знам, че дърветата обичат да ги галиш, то кой ли не обича, та затова си мисля, че и те обичат. Сутринта, нищо че бе толкова смръщена и мразовита, излязох да погаля дърветата, галя ги с поглед и те разбират от очи, които ги търсят. И гледам, въпреки че секачите в събота изпорязаха толкова много клони, дървото отсреща ми маха с една вейчица, останала високо, красива вейчица, стои усмихнато красиво над всичкото студено, което се мъчи да ни вледени... хей, вейчице, познах те, ти си от моето дърво, дървото от теста с №7...
Няма коментари:
Публикуване на коментар