Бонжур

...вчера започна да се пълни луната, а през целия ден стоеше си празно... почти цял ден, от сутринта започна с лошо - ред срещи, които не се осъществиха, сякаш някой някъде е написал точно какво да стане и то се изпълнява, колкото и на нас да не ни се иска да се изпълни... даже си мисля, че тези думи ги видях написани на ламарината на синята будка за закуски на спирката на Ситняково на автобус 120, с големи разкривени черни букви някой бе написал: КУР ЗА ЛЮБОВТА. Не трябваше да ги чета, просто трябваше през деня да не бързам толкова... ето, днес ще отида на спирката и бавно с голям син флумастер ще допиша на ламарината: БОНЖУР ЗА ЛЮБОВТА...

Думите са дим - сбирай моите писма,
но не ги чети - идвам вместо тях.
Огън от любов ще запаля аз сама -
и да изгоря - не ме е страх.

Огън от любов - най-щастливият пожар;
и в единствен миг, щом изпепели,
ще се прероди в нежност и във красота.
Докосни ме ти - думите са дим.

И без думи нека винаги във нас
клетвеният шепот нежно да звучи,
любовта да бъде съдница и власт,
слънчев миг във нашите очи.
Думите са дим.

Огън от любов - най-щастливият пожар;
и в единствен миг, щом изпепели,
ще се прероди в нежност и във красота.
Докосни ме ти - думите са дим.

И без думи нека винаги във нас
клетвеният шепот нежно да звучи,
любовта да бъде съдница и власт,
слънчев миг във нашите очи.

Огън от любов - най-щастливият пожар;
и в единствен миг, щом изпепели,
ще се прероди в нежност и във красота.
Докосни ме ти - думите са дим.