сряда, 18 декември 2013 г.

Отче наш

...обичам Витоша и винаги съм мечтал да мога да я гледам през деня, с мечтите, особено изказаните, трябва да се внимава - сбъдват се... вече повече от 10 години мога да гледам всеки ден Витоша, стои си пред мен почти на една ръка разстояние и дълго я обхождам с поглед, по обедно време излизаме за обедните молитви за хляба наш насъщни и дълго й се любувам... веднъж валеше силен дъжд, но ние пак излязохме, като се сгушихме под един огромен чадър, случайно с нас бе външен човек, той също излиза, за да се разхожда в незастроеното все още поле, но обикновено го прави сам, този път бяхме го поканили с нас... защо съм запомнил този ден ли, заради Господната молитва, този човек, казва се Цветан, там под чадъра, под силния дъжд и капещата отвсякъде вода притаи дъх и каза молитвата Отче наш, каза я по такъв начин, който ме смая, с мек приглушен глас, вглъбен в себе си, сякаш ни нямаше и той разговаряше с баща си, топло, както само един син може да разговаря, бяхме притихнали, защото пред нас се извършваше изповед на една страдаща душа, търсеща Бога, сега си мисля, че тогава усетих вибрацията на истинската молитва, тази вибрация, която те свързва със света около теб... и ставаш капката, която се носи в океана Любов...

...тази година на 22 септември на последната за годината Паневритмия над Симеоново се направи обща молитва за здравето на брат Радослав (тогава той бе в тежко състояние след падане от висок балкон, а наскоро разбрах, че е значително по-добре), един брат преди това разказа за силата на молитвата Отче наш, днес тази опитност се появи пред мен случайно. Първо във фейса се появи клипът за свързващата сила на вибрацията, а веднага след това отворих Словото и прочетох следното, беседа "Принуждава ни" (не се казва, че вибрацията ни принуждава, но то си е ясно) от 24 март 1932 г.

"Ще ви кажа един случай: преди петнадесет години един брат от Видин, който обичаше да се занимава със спиритизъм, ме заведе на един свой сеанс. Били много успешни сеансите му, та ме заведе и аз да се радвам. Отидох. В една къща бяха събрани толкова хора, колкото и тук. Наредиха се на голяма верига. Събрани бяха хора с разни възгледи – вярващи и невярващи, смеят се. Един от учителите се смее и казва: „Празна работа.” Една сестра се обсеби от един дух, а те се смеят, тя удря с ръка и изпада в несвяст – беше обсебена от един дух, българин. Искат да го пращат на училище, но той не излиза; вече става 12 ч. полунощ, но той не излиза. Моят приятел идва при мен и ми казва: „Какво да правим, язък за учителката!” Аз казвам: „Сега да направим втори сеанс: наредете се всички, коленичете и четете „Отче наш” – ще четете „Отче наш” така, както никога не сте я чели!” Всички бяха заинтересовани и повдигнати. Братът държи учителката за ръката и когато казахме думите „Защото е Твое царството и силата, и славата во веки веков. Амин!”, тя се събуди и дойде на себе си. Братът се убеди, че това не е внушение, а има външна сила. Така духът го пратиха най-после да се учи. Който не разбира законите, ще каже: „Защо ни трябват такива сеанси, ще подлудее човек”, а всъщност целият свят сега е подлудял. Тези убийства, тези кражби, които стават, се дължат все на такива „напреднали” същества, които обсебват хората и прекарват живота си в празни работи. Хората сега трябва да се научат на Правия път, на Божествения път, трябва да дойдат до истинския Път, който осмисля Живота."


...мисля си, че в този ритъм, сякаш повтарящ вибрацията на Отче - Наш е скрита силата на молитвата, както при Цветан, при брата във Видин, "две думи,които крият в себе си магията на живота", казва Учителя в беседа "Отче наш" 22.9.1938 г. С тази беседа днес завърших том "Лъчи на живота" - Съборно слово 1937-1938.

"Отче наш". Това са две думи, които крият в себе си магията на живота. При думите „Отче наш" всичко е възможно. Без тези думи нещата са непостижими. Дръжте в себе си тия думи като магическа пръчица, с която да разрешавате всичко. Кажете "Отче наш" и вярвайте във възможностите на живота. И аз казвам „Отче наш" и ви желая да постигнете всичко, към което душата ви се стреми."

...в такива моменти, като днес, ме изпълва тихата радост от вибрацията наречена живо Слово.


изпълнение на хор "Св. Роман Сладкопевец"

Господня молитва

(Евангелие от Матея 6: 9-13, Лука 11: 2-4)
И когато Той беше на едно място и се молеше,
след като свърши молитвата, един от неговите ученици Mу рече:
Господи, нaучи ни да се молим, както и Йоан научи учениците си.
А Той им рече: Когато се молите, казвайте:

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.

Амин.

Няма коментари:

Публикуване на коментар