в Съюза на българските архитекти - София, ул. "Кракра" 11
на благотворителен концерт "Словото Му е Живот".
През 2014 г. се навършват 100 години от първата публична неделна беседа "Ето човекът" и 150 години от рождението на Учителя. Издателство Бяло Братство започва кампания за набиране на средства за превод и отпечатване на Словото на Учителя по случай годишнината.
Преди няколко години чух за първи път гласа на Пламена, рано сутринта в Мърчаево преди нея пееха славеите, след това прозвуча нейното "ла" в четвърта октава и се оказа, че е звученето е едно и също - Божествено красиво... По-късно се опитах да разкажа за преживяното, за светлината на Мърчаево. Ето как:
Светлина в Мърчаево
Ходих на срещата в Мърчаево на 30 май. Сега никой не ме моли да изпратя своите впечатления, но си мисля, че всички, които бяхме там, сме длъжни да кажем простичката дума „благодаря” на хората от Мърчаево, на софиянеца Петър от Мърчаево, на Блогой Митрев от Бояна, на Пепа Гиргинова и групата играещи Паневритмия от Южния парк в София и на всички, които със своята съпричастност към деня успяха да направят тази среща незабравима.
Мисля си, че където и да отида на среща с хората от Бялото братство се срещам със славеи. Така беше и в Белоградчик, така беше и в Мърчаево на тази среща. Чух ги славеите рано в градината на брат Темелко. Бяха пристигнали преди нас и пееха заедно с цигулката на брат Богомил. Той и Богомил се въртеше във всички посоки на терасата на къщата на брат Темелко, поздравяваше пристигащите и се опитваше да приглася на птиците. Дворът пред къщата бързо се напълни с ранобудни хора, а щом започна нарядът заваля. Мърчаево сякаш не искаше да се събуди в неделното утро, притъмня, а уж утрото напредваше. И за да не си помислите, че само ние бяхме будни в този ранен час, някъде близо до нас се обади моторът на резачка на дърва. Славеите се смълчаха, може би шумът ги бе стреснал или секачите бяха попаднали на тяхно дърво. Стана още по-мрачно и дъждът се усили. Но всичко това не трая дълго. След като мина нарядът и с приятния тембър на брат Андрей Грива се понесе Словото на Учителя, видях как облаците започнаха да се отместват и да отстъпват на светлината на деня. Тази светлина, която Учителя казва, че трябва да е в нашите мисли и чистота в нашите сърца.
Видях и чух тази чистота в Мърчаево щом запя нашият славей - студентката от консерваторията Пламена Гиргинова. Тя запя някак тихо и леко, така по-късно ми каза сестра Анка, че е говорил Учителя, но запя с такава любов, която има само в чистите сърца. Всичко сякаш замря. Стояхме и слушахме с притаен дъх. Даже бяхме забравили да стискаме палци, както ни посъветва ръкомахайки непрестанно сестра Катя. И тогава изведнъж чух нежните трели на славея в гласа на пеещото момиче. Същите звуци, същата радост от деня и щастие от красотата на Божия свят. Излишно е да ви казвам, че резачката вече никой не чуваше, защото пееше Любовта. И какво може една обикновена резачка? Най-много да уплаши някой славей, но в Мърчаево и това не можа да стане, защото щом чуха гласа на Пламена, славеите запяха отново. И тогава стана по-светло въпреки облаците, които тромаво и с неохота се отместваха, и въпреки резачката, която продължаваше да им вика да се върнат и да запазят името на селото, което все още сутрин дълго тъмнее.
Сега вече разбирам защо същите тези хора, които разчистиха Церова поляна от трънливите храсти, за да може да се играе там Паневритмията на Учителя, искат да преименуват селото Мърчаево на Светляево. Те вярват, че славеите са по-силни от резачките и искат и хората от Мърчаево вече да повярват в това.
Горе на Церова поляна, след като се махнаха трънливите храсти от тревата, се показаха теменужки. Същите теменужки, за които е говорил Учителя и на които е искал да приличат с живота си неговите ученици. Нежни, някак незабележими в тревата, но така омайно ухаещи, че който веднъж усети техния аромат, остава омаян за цял живот и винаги ги търси. Мисля си, че теменужките от Церова поляна и славеите от градината на къщата на брат Темелко ще се съгласят със хората, че е дошло времето на Светляево. Та нали тези хора разчистиха теменужките от трънливите храсти и запяха заедно с птиците ”Благославяй, душе моя, Господа.”
Затова Ви пиша - да се знае, че в Мърчаево ухае на теменужки и славеите пеят рано, като се мъчат да събудят всички нас за изгрева. А изгрев означава светлина – светлина, проява на Божията Любов. Същата светлина, която е и в Словото на Учителя.
1 юни, 2010 година
Песента Фир-фюр-фен – Благославяй
Фир-фюр-фен Тао Би Аумен,
Тао Би Аумен, Тао Би Аумен,
Фир-фюр-фен Тао Би Аумен,
Фир-фюр-фен Тао Би Аумен,
Фир-фюр-фен Тао Би Аумен,
Благославяй, душе моя Господа;
Благославяй и не забравяй.
Благославяй, благославяй,
Благославяй и не забравяй.
Фир-фюр-фен Тао Би Аумен,
Тао Би Аумен, Тао Би Аумен,
Фир-фюр-фен Тао Би Аумен,
Фир-фюр-фен Тао Би Аумен,
Фир-фюр-фен Тао Би Аумен,
Благославяй, душе моя Господа;
Благославяй и не забравяй.
Благославяй, благославяй,
Благославяй и не забравяй.
:)
ОтговорИзтриване