Здравей Христо,
Честито Рождество Христово,
Честит Имен Ден, Ице!
Да си жив и здрав заедно с всички хора около теб!
...преди време децата казваха на детската стая - децка, ние все ги поправяхме, че правилно е да се казва детска, сега си мисля, че въобще не е важно как ще казваш, а е важно да има на кого да казваш, все едно е да се чудиш, защо никога не си питал майка си дали те обича, просто, защото си чувал в името си вместо "т" и "с" - "ц" и това ти е достатъчно, за да не питаш, защото уж си голям, а все това име чуваш - Ицко.
Поздрави, Михаил
сряда, 25 декември 2013 г.
сряда, 18 декември 2013 г.
Отче наш
...обичам Витоша и винаги съм мечтал да мога да я гледам през деня, с мечтите, особено изказаните, трябва да се внимава - сбъдват се... вече повече от 10 години мога да гледам всеки ден Витоша, стои си пред мен почти на една ръка разстояние и дълго я обхождам с поглед, по обедно време излизаме за обедните молитви за хляба наш насъщни и дълго й се любувам... веднъж валеше силен дъжд, но ние пак излязохме, като се сгушихме под един огромен чадър, случайно с нас бе външен човек, той също излиза, за да се разхожда в незастроеното все още поле, но обикновено го прави сам, този път бяхме го поканили с нас... защо съм запомнил този ден ли, заради Господната молитва, този човек, казва се Цветан, там под чадъра, под силния дъжд и капещата отвсякъде вода притаи дъх и каза молитвата Отче наш, каза я по такъв начин, който ме смая, с мек приглушен глас, вглъбен в себе си, сякаш ни нямаше и той разговаряше с баща си, топло, както само един син може да разговаря, бяхме притихнали, защото пред нас се извършваше изповед на една страдаща душа, търсеща Бога, сега си мисля, че тогава усетих вибрацията на истинската молитва, тази вибрация, която те свързва със света около теб... и ставаш капката, която се носи в океана Любов...
...тази година на 22 септември на последната за годината Паневритмия над Симеоново се направи обща молитва за здравето на брат Радослав (тогава той бе в тежко състояние след падане от висок балкон, а наскоро разбрах, че е значително по-добре), един брат преди това разказа за силата на молитвата Отче наш, днес тази опитност се появи пред мен случайно. Първо във фейса се появи клипът за свързващата сила на вибрацията, а веднага след това отворих Словото и прочетох следното, беседа "Принуждава ни" (не се казва, че вибрацията ни принуждава, но то си е ясно) от 24 март 1932 г.
"Ще ви кажа един случай: преди петнадесет години един брат от Видин, който обичаше да се занимава със спиритизъм, ме заведе на един свой сеанс. Били много успешни сеансите му, та ме заведе и аз да се радвам. Отидох. В една къща бяха събрани толкова хора, колкото и тук. Наредиха се на голяма верига. Събрани бяха хора с разни възгледи – вярващи и невярващи, смеят се. Един от учителите се смее и казва: „Празна работа.” Една сестра се обсеби от един дух, а те се смеят, тя удря с ръка и изпада в несвяст – беше обсебена от един дух, българин. Искат да го пращат на училище, но той не излиза; вече става 12 ч. полунощ, но той не излиза. Моят приятел идва при мен и ми казва: „Какво да правим, язък за учителката!” Аз казвам: „Сега да направим втори сеанс: наредете се всички, коленичете и четете „Отче наш” – ще четете „Отче наш” така, както никога не сте я чели!” Всички бяха заинтересовани и повдигнати. Братът държи учителката за ръката и когато казахме думите „Защото е Твое царството и силата, и славата во веки веков. Амин!”, тя се събуди и дойде на себе си. Братът се убеди, че това не е внушение, а има външна сила. Така духът го пратиха най-после да се учи. Който не разбира законите, ще каже: „Защо ни трябват такива сеанси, ще подлудее човек”, а всъщност целият свят сега е подлудял. Тези убийства, тези кражби, които стават, се дължат все на такива „напреднали” същества, които обсебват хората и прекарват живота си в празни работи. Хората сега трябва да се научат на Правия път, на Божествения път, трябва да дойдат до истинския Път, който осмисля Живота."
...мисля си, че в този ритъм, сякаш повтарящ вибрацията на Отче - Наш е скрита силата на молитвата, както при Цветан, при брата във Видин, "две думи,които крият в себе си магията на живота", казва Учителя в беседа "Отче наш" 22.9.1938 г. С тази беседа днес завърших том "Лъчи на живота" - Съборно слово 1937-1938.
"Отче наш". Това са две думи, които крият в себе си магията на живота. При думите „Отче наш" всичко е възможно. Без тези думи нещата са непостижими. Дръжте в себе си тия думи като магическа пръчица, с която да разрешавате всичко. Кажете "Отче наш" и вярвайте във възможностите на живота. И аз казвам „Отче наш" и ви желая да постигнете всичко, към което душата ви се стреми."
...в такива моменти, като днес, ме изпълва тихата радост от вибрацията наречена живо Слово.
...тази година на 22 септември на последната за годината Паневритмия над Симеоново се направи обща молитва за здравето на брат Радослав (тогава той бе в тежко състояние след падане от висок балкон, а наскоро разбрах, че е значително по-добре), един брат преди това разказа за силата на молитвата Отче наш, днес тази опитност се появи пред мен случайно. Първо във фейса се появи клипът за свързващата сила на вибрацията, а веднага след това отворих Словото и прочетох следното, беседа "Принуждава ни" (не се казва, че вибрацията ни принуждава, но то си е ясно) от 24 март 1932 г.
"Ще ви кажа един случай: преди петнадесет години един брат от Видин, който обичаше да се занимава със спиритизъм, ме заведе на един свой сеанс. Били много успешни сеансите му, та ме заведе и аз да се радвам. Отидох. В една къща бяха събрани толкова хора, колкото и тук. Наредиха се на голяма верига. Събрани бяха хора с разни възгледи – вярващи и невярващи, смеят се. Един от учителите се смее и казва: „Празна работа.” Една сестра се обсеби от един дух, а те се смеят, тя удря с ръка и изпада в несвяст – беше обсебена от един дух, българин. Искат да го пращат на училище, но той не излиза; вече става 12 ч. полунощ, но той не излиза. Моят приятел идва при мен и ми казва: „Какво да правим, язък за учителката!” Аз казвам: „Сега да направим втори сеанс: наредете се всички, коленичете и четете „Отче наш” – ще четете „Отче наш” така, както никога не сте я чели!” Всички бяха заинтересовани и повдигнати. Братът държи учителката за ръката и когато казахме думите „Защото е Твое царството и силата, и славата во веки веков. Амин!”, тя се събуди и дойде на себе си. Братът се убеди, че това не е внушение, а има външна сила. Така духът го пратиха най-после да се учи. Който не разбира законите, ще каже: „Защо ни трябват такива сеанси, ще подлудее човек”, а всъщност целият свят сега е подлудял. Тези убийства, тези кражби, които стават, се дължат все на такива „напреднали” същества, които обсебват хората и прекарват живота си в празни работи. Хората сега трябва да се научат на Правия път, на Божествения път, трябва да дойдат до истинския Път, който осмисля Живота."
...мисля си, че в този ритъм, сякаш повтарящ вибрацията на Отче - Наш е скрита силата на молитвата, както при Цветан, при брата във Видин, "две думи,които крият в себе си магията на живота", казва Учителя в беседа "Отче наш" 22.9.1938 г. С тази беседа днес завърших том "Лъчи на живота" - Съборно слово 1937-1938.
"Отче наш". Това са две думи, които крият в себе си магията на живота. При думите „Отче наш" всичко е възможно. Без тези думи нещата са непостижими. Дръжте в себе си тия думи като магическа пръчица, с която да разрешавате всичко. Кажете "Отче наш" и вярвайте във възможностите на живота. И аз казвам „Отче наш" и ви желая да постигнете всичко, към което душата ви се стреми."
...в такива моменти, като днес, ме изпълва тихата радост от вибрацията наречена живо Слово.
изпълнение на хор "Св. Роман Сладкопевец"
Господня молитва
(Евангелие от Матея 6: 9-13, Лука 11: 2-4)
И когато Той беше на едно място и се молеше,
след като свърши молитвата, един от неговите ученици Mу рече:
Господи, нaучи ни да се молим, както и Йоан научи учениците си.
А Той им рече: Когато се молите, казвайте:
Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин.
Господня молитва
(Евангелие от Матея 6: 9-13, Лука 11: 2-4)
И когато Той беше на едно място и се молеше,
след като свърши молитвата, един от неговите ученици Mу рече:
Господи, нaучи ни да се молим, както и Йоан научи учениците си.
А Той им рече: Когато се молите, казвайте:
Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята;
насъщния ни хляб дай ни днес,
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия;
защото Твое е царството,
и силата, и славата вовеки.
Амин.
понеделник, 16 декември 2013 г.
Топло
...сутрин рано в тъмното протягам ръка, пижамата ми още спи - изостава по пътя, но става топло, ако леко подръпнат ръкавчето й.
Сън сънувах
Сън сънувах, моя обич,
мой ясен ден.
В сън наведе ти лице до мен,
все ръцете си повдигах,
все не можех да те стигна.
Сън сънувах, моя обич, мое сърце,
вятър как ме вдигна на ръце.
Над Родопа ме понесе
и със песен ме унесе.
Припев:
Ех, любов, любов,
ти кажи, защо
все за теб една земя не стига,
ни един живот.
Черни очи, като угар небранена,
устни, като слънце в ранина,
вежди - свилени гайтани
от зографи начертани.
Песен силна, като вино прекипнало,
чиста като утро сипнало,
чиста песен притаила,
твойта обич, твойта сила.
Припев...
Сън сънувах, моя обич,
мой ясен ден.
В сън наведе ти лице до мен,
все ръцете си повдигах,
все не можех да те стигна.
Сън сънувах, моя обич, мое сърце,
вятър как ме вдигна на ръце.
Над Родопа ме понесе
и със песен ме унесе.
Припев:
Ех, любов, любов,
ти кажи, защо
все за теб една земя не стига,
ни един живот.
Черни очи, като угар небранена,
устни, като слънце в ранина,
вежди - свилени гайтани
от зографи начертани.
Песен силна, като вино прекипнало,
чиста като утро сипнало,
чиста песен притаила,
твойта обич, твойта сила.
Припев...
Трепет
...обичам да ходя по планината, не знам защо, но обичам, наскоро ми изпратиха снимка на планината при Урвич, интересна снимка, сякаш мощното тяло на природно красива жена е полегнало пред обектива, но това е в края на есента, интересно как ли ще изглежда този пейзаж през пролетта... така е и при хората, казал го е поетът, "всяка възраст добра е, стига трепет да има"... към красотата на природата - природно красивата жена при Урвич.
неделя, 15 декември 2013 г.
Катя
...Катя е млада, слабичка жена, с остра къса черна коса, говори високо и прямо. Има дълги ръце, с които често ръкомаха и не се вписва в спокойната атмосфера на притихнали хора. Виждал съм я няколко пъти в братски среди, ходи насам-натам, шумно коментира и гледа някак "живота под вежди, и строго". Разказвам за една среща с нея в Мърчаево...
...Чета Словото на Учителя. Излишно е да казвам, че се появяват съвпадения от живота около нас. Предполагам, че доста отдавна се знае. Обичам да наблюдавам играещите Паневритмия. Паневритмията също е Слово. Говори за хората, които я играят. Видях, преди време в Мърчаево, че единствена Катя на Церова поляна обърна внимание на увреденото от болестта на Даун момче - Вени. Всички "нормални" си бяха по двойки, а Вени седеше от страни и беше сам. Катя го хвана и заведе в кръга на Паневритмията. Вени се мъчеше, подкрепен от ръкомаханията на Катя, да хване ритъма на движенията. Е, вярно, не успяваше съвсем, но опитваше. Баща му стоеше отстрани, но не опитваше. Каза ми, че от неговата къща само той и синът му са с Учителя. А искаме Мърчаево да светне...
Тази Катя е интересна. Учителя е казал, щом Господ търпи такива хора и аз ще ги търпя. И още – кой е готов да заеме нейното място? Тя може би е отдушник, за да премине през нея нашето недоволство. Направи ми впечатление, че тя направи, преди Паневритмията на поляната, няколко много уместни бележки в къщата на Учителя...
Чета и томовете „Изгревът...” на Вергилий Кръстев. Не го познавам лично, положил е огромен труд. На последния организиран от него концерт в съботата, преди празника в Мърчаево, си е позволил грубо отношение към Катя. Само това го издава, че не разбира Учителя. Това е толкова дребно, че може и да не се забележи, но то и граховото зърно е малко, но на хората с принципи (принцесите) им убива. Интересно се получава щом потърсим семантичното в думите.
Харесва ми да се търси този вътрешен смисъл. Понякога е доста объркано, като конекрадец и конспиратор - един спира, друг краде коне, но мисля, че често се открива в думите скрит смисъл, който ни изумява. Така е и с името на човека. Истинското име (това на душата) е тайна. То е IP адресът и ако е известен, човек може да бъде управляван навярно много лесно. Кирил Христов казва, че името му прочетено обратно говори какъв човек е – лирик. На Явор Гърдев, дето ни изцапа с филма си „Дзифт”, името му прочетено обратно е РОВЯ. Той затова се зарови в миналото и изрови истории, които ме е срам да гледам. Ако се върне и стигне до Учителя и 30-те години на миналия век ще се изчерви от срам с какво занимава света и каква България разнася по фестивалите...
Та името на Катя, прочетено обратно, е ятак. На кого ли е ятак? В неделя на празника в Мърчаево носеше една огромна чанта. Бяхме седнали в заслона на голямата маса и тя ме помоли да й подам чантата, която си беше оставила в ъгъла на пейките. Подадох й чантата, но не се сетих да я попитам какво толкова носи, не знаех, че е ятак. Сега си мисля за нея и какво ли би ми казала, че носи. Дали не е пълна с принципи, които ние все още нямаме, но истинските принцеси имат. Като този да обръщаш внимание на всеки човек, защото Божият дух е в сърцата на всеки от нас. И това е истина, защото е от Словото.
Катя едва ли ще напише 26 тома като Вергилий за живота на братството, но съм сигурен, че след време, само заради отношението си към Вени може да се открие там, където са душите, правели в живота си добро...
Преди време, на една среща в Бялата къща Катя изрецитира стихотворение на Вапцаров с голям патос. Правеше много интересни вмъквания, където в стихотворението има местоимението "аз" тя казваше "Вапцаров". Може би, за да не си помислим, че се опитва да си препише чужди мисли....
(Каква огромна разлика между Катя и военния министър на Германия, който бе принуден да подаде оставка, защото го обвиниха в плагиатство в докторската му работа.)
Не бойте се, деца
Работиме много,
работим от сутрин до здрач.
Но хлеба е малко.
Но хлеба не стига, деца.
И ваште лица
са сгърчени вече от плач.
И ваште очи
са сухи и неми –
такива големи,
мъчително тъжни очи...
И в тех е стаен
ужас свиреп:
Хлеб!
Хлеб!
Послушайте, малки,
послушайте, мънички мои, –
така е днес,
наверно било е и вчера.
И аз, понеже нямам храна,
понеже нямам с какво,
ето на:
ще ви нахраня със вера. –
Ще дойдат години
и ний ще ги стигнем водите
ще впрегнем в бетонен ръкав.
Не ще ги изпуснем, нали?
Ще ги впримчиме здраво.
Ще им кажем:
"Така ще вървите!"
И те ще тръгнат така!
Ще имаме хлеб тогава.
Ще имаме хлеб!
И радост в очите ще имате,
мънички мои.
Имам ли аз,
то значи да има за теб,
имаш ли ти,
то значи да има безброя.
И толкова хубав ще бъде
тогава живота.
И днешната плесен
ще бъде безкрайно далеко.
Ще пееме всички.
Ще пеем, когато работим,
но радостни песни,
които ще славят човека.
И, ако случайно
и аз остарея, тогава
ще гледам от своя прозорец
далечния път,
ще гледам как вие се връщате,
бодри и здрави,
и тихо ще шепна:
"О, колко е хубав светът!"
Така и ще бъде!
А днеска оскъден е хлеба.
На вашите майки
гърдите са сухи сега.
Да хленчим – не ще ни помогнат
и хленч не ни трябва.
Но мен ме притиска
жестока, дълбока тъга. –
За вашто "сега"
е горест стаена във мен.
Ала
не бойте се, деца,
за утрешния
ден.
Работиме много,
работим от сутрин до здрач.
Но хлеба е малко.
Но хлеба не стига, деца.
И ваште лица
са сгърчени вече от плач.
И ваште очи
са сухи и неми –
такива големи,
мъчително тъжни очи...
И в тех е стаен
ужас свиреп:
Хлеб!
Хлеб!
Послушайте, малки,
послушайте, мънички мои, –
така е днес,
наверно било е и вчера.
И аз, понеже нямам храна,
понеже нямам с какво,
ето на:
ще ви нахраня със вера. –
Ще дойдат години
и ний ще ги стигнем водите
ще впрегнем в бетонен ръкав.
Не ще ги изпуснем, нали?
Ще ги впримчиме здраво.
Ще им кажем:
"Така ще вървите!"
И те ще тръгнат така!
Ще имаме хлеб тогава.
Ще имаме хлеб!
И радост в очите ще имате,
мънички мои.
Имам ли аз,
то значи да има за теб,
имаш ли ти,
то значи да има безброя.
И толкова хубав ще бъде
тогава живота.
И днешната плесен
ще бъде безкрайно далеко.
Ще пееме всички.
Ще пеем, когато работим,
но радостни песни,
които ще славят човека.
И, ако случайно
и аз остарея, тогава
ще гледам от своя прозорец
далечния път,
ще гледам как вие се връщате,
бодри и здрави,
и тихо ще шепна:
"О, колко е хубав светът!"
Така и ще бъде!
А днеска оскъден е хлеба.
На вашите майки
гърдите са сухи сега.
Да хленчим – не ще ни помогнат
и хленч не ни трябва.
Но мен ме притиска
жестока, дълбока тъга. –
За вашто "сега"
е горест стаена във мен.
Ала
не бойте се, деца,
за утрешния
ден.
четвъртък, 12 декември 2013 г.
Извор на Доброто
...преди време, в края на лятото, във фейса се появи снимка на Извора на Доброто в Мърчаево, обещах да я препратя, сега я изпращам с надеждата, че изворът се е напълнил с... добро... Мърчаево е дълга тема,... на дъното на извора водата се скрила, за да могат сенките на клоните да рисуват... да напишат писмо от невидимия свят.
сряда, 11 декември 2013 г.
Глухарче
...има едно глухарче, което иска да не го забравя, но не знам дали да пиша..., разказвал съм за него и то започна да се появява често в нета и то на неочаквани места... страхувам се, че ако напиша за него може да стане лошо..., защо да е лошо, то не е измислено, а се случи...и аз го видях, но първо Мърчаево чака емисия на радио Любов...
Анка
...продължавам да си пиша за случващото се около нас. Значимостта на отминаващите дни го заслужава. Имах един колега, който казваше, че годините си приличат и се преливат една в друга. Запомняш годината, ако си видял нещо различно и си посетил нови места. Според мен всеки ден е различен и неповторим, но сетивата се уморяват и бързо забравяме случилото се. Препускаме със следващите дни и затова е казано, че писаното слово остава, а ненаписаното със сигурност се забравя. Поне за нас. С предишни писма за Мърчаево имаме шанс да станем безсмъртни. Ще обезсмъртим и хората, с които имах възможност да се запозная. Казват, че архангел Михаил вземал душите на хората на края на живота им. Какво ли може да им даде пишещият Михаил докато са живи?
Разказвал съм за Мърчаево на различни хора... Слушат внимателно, но не разбират, че и Учителя е бил с нас. Той е винаги с нас, но ние не винаги сме с него. Независимо на колко години сме. Като при Анка – цигуларката в Мърчаево. В станалата вече известна неделя преди три години (писах за нея в Концерт), вървях дълго с Анка към Церова поляна. Беше сама и не знаеше пътя. Съмняваше се дали и аз го знам. Цигулката й беше заминала напред, носеха я хора, искащи с нещо да помогнат на възрастната жена. Анка вървеше бавно с мен. Обичам такива хора, докоснали се до Учителя. Говореше за него с някаква благост и засияваше, щом разказваше за Изгрева. Попита ме на колко съм години и сравни нейните 87 с моите 53 години. Усещах, че ще назрее спор. Бях решил да й помогна да стигне до поляната и внимавах да не изразходва много сили в излишни приказки. Това се оказа невъзможно.
В разказа й присъстваха лоши съседи, любими кучета и отново лоши хора. Не можеше да се примири, че защитавам хората, защото според нея имало много лоши българи, а кучетата били по-добри. „Какво знаеш ти на твоите години, българите само философстват, а трябва да прилагат”, отсече Анка и раздразнено ме отпрати да вървя нагоре. В този момент пред нас в пътя зейна дълбока дупка и Анка нямаше как да премине, ако не бях й подал ръка. Сега на свой ред й отговорих: „Виждаш ли, че имаш нужда от мен, а ти ме гониш?” Тя хитро се засмя и каза „Може пък Учителя да те е изпратил.” Учителя е с нас, драга Анке, винаги, но ние не винаги сме с него. И ако бързаш да свириш за Паневритмия и по пътя не спираш да се оплакваш от хората, дори и цигулката да не е чула твоите приказки, щом засвириш от пръстите ти ще изтече твоето недоволство.
За да разсея напрежението, помолих да запеем „Фир фюр фен” - любимата ми песен от Учителя. Тя запя леко и много вярно. Хубаво ми стана с тази песен, Анка също се усмихна и каза „хайде, давай да не закъснем”.
Не бяхме закъснели. Паневритмията започна навреме и Анка взе своята цигулка и засвири. Хората поеха мелодията и плавно пристъпиха в първия ден на пролетта.
Мина доста време, бяхме седнали близо до играещите и тихо пригласяхме на песните. Познавах някои от играещите и когато Дора от Плевен се откъсна от кръга и се чудеше къде да седне й предложих да седне до нас. Тя изглеждаше някак уморена и каза, че не може да играе, защото чувствала някаква дисхармония в музиката. Интересна е тази Дора. В Белоградчик сподели, че много харесва мелодичността на прекрасния български език. Каза го след като чу за легендите за Белоградчишките скали. Сега на Церова поляна може би бе усетила предишния наш спор с Анка като дисхармония в музиката и може би искаше да ми помогне, подсказвайки ми, че езикът е добър, защото и хората са добри в България. Та нали по езика се познаваме в големия свят. Не може да има добър език без добри хора, както не може да има и добра музика без добри хора. И както казва Учителя, обикновена музика минава и заминава, а окултната те прави да се замислиш, какво добро да направиш. Защото тази хармония в музиката, която не те откъсва от Паневритмията, те прави по-добър. Има приложимост. Но за да свириш по този начин, трябва да си с Учителя и да обичаш както той нас обича въпреки несъвършенството ни. Нали затова е и Паневритмията в България - доказателство, че хора, музика и език, могат да са в единство, правещо ни по-добри. И за да усетиш тази хармония никога не е късно, дори и на 87 години...
Разказвал съм за Мърчаево на различни хора... Слушат внимателно, но не разбират, че и Учителя е бил с нас. Той е винаги с нас, но ние не винаги сме с него. Независимо на колко години сме. Като при Анка – цигуларката в Мърчаево. В станалата вече известна неделя преди три години (писах за нея в Концерт), вървях дълго с Анка към Церова поляна. Беше сама и не знаеше пътя. Съмняваше се дали и аз го знам. Цигулката й беше заминала напред, носеха я хора, искащи с нещо да помогнат на възрастната жена. Анка вървеше бавно с мен. Обичам такива хора, докоснали се до Учителя. Говореше за него с някаква благост и засияваше, щом разказваше за Изгрева. Попита ме на колко съм години и сравни нейните 87 с моите 53 години. Усещах, че ще назрее спор. Бях решил да й помогна да стигне до поляната и внимавах да не изразходва много сили в излишни приказки. Това се оказа невъзможно.
В разказа й присъстваха лоши съседи, любими кучета и отново лоши хора. Не можеше да се примири, че защитавам хората, защото според нея имало много лоши българи, а кучетата били по-добри. „Какво знаеш ти на твоите години, българите само философстват, а трябва да прилагат”, отсече Анка и раздразнено ме отпрати да вървя нагоре. В този момент пред нас в пътя зейна дълбока дупка и Анка нямаше как да премине, ако не бях й подал ръка. Сега на свой ред й отговорих: „Виждаш ли, че имаш нужда от мен, а ти ме гониш?” Тя хитро се засмя и каза „Може пък Учителя да те е изпратил.” Учителя е с нас, драга Анке, винаги, но ние не винаги сме с него. И ако бързаш да свириш за Паневритмия и по пътя не спираш да се оплакваш от хората, дори и цигулката да не е чула твоите приказки, щом засвириш от пръстите ти ще изтече твоето недоволство.
За да разсея напрежението, помолих да запеем „Фир фюр фен” - любимата ми песен от Учителя. Тя запя леко и много вярно. Хубаво ми стана с тази песен, Анка също се усмихна и каза „хайде, давай да не закъснем”.
Не бяхме закъснели. Паневритмията започна навреме и Анка взе своята цигулка и засвири. Хората поеха мелодията и плавно пристъпиха в първия ден на пролетта.
Мина доста време, бяхме седнали близо до играещите и тихо пригласяхме на песните. Познавах някои от играещите и когато Дора от Плевен се откъсна от кръга и се чудеше къде да седне й предложих да седне до нас. Тя изглеждаше някак уморена и каза, че не може да играе, защото чувствала някаква дисхармония в музиката. Интересна е тази Дора. В Белоградчик сподели, че много харесва мелодичността на прекрасния български език. Каза го след като чу за легендите за Белоградчишките скали. Сега на Церова поляна може би бе усетила предишния наш спор с Анка като дисхармония в музиката и може би искаше да ми помогне, подсказвайки ми, че езикът е добър, защото и хората са добри в България. Та нали по езика се познаваме в големия свят. Не може да има добър език без добри хора, както не може да има и добра музика без добри хора. И както казва Учителя, обикновена музика минава и заминава, а окултната те прави да се замислиш, какво добро да направиш. Защото тази хармония в музиката, която не те откъсва от Паневритмията, те прави по-добър. Има приложимост. Но за да свириш по този начин, трябва да си с Учителя и да обичаш както той нас обича въпреки несъвършенството ни. Нали затова е и Паневритмията в България - доказателство, че хора, музика и език, могат да са в единство, правещо ни по-добри. И за да усетиш тази хармония никога не е късно, дори и на 87 години...
Концерт - Светлина в Мърчаево
Заповядайте на 12 декември от 18:30 ч.
в Съюза на българските архитекти - София, ул. "Кракра" 11
на благотворителен концерт "Словото Му е Живот".
През 2014 г. се навършват 100 години от първата публична неделна беседа "Ето човекът" и 150 години от рождението на Учителя. Издателство Бяло Братство започва кампания за набиране на средства за превод и отпечатване на Словото на Учителя по случай годишнината.
Преди няколко години чух за първи път гласа на Пламена, рано сутринта в Мърчаево преди нея пееха славеите, след това прозвуча нейното "ла" в четвърта октава и се оказа, че е звученето е едно и също - Божествено красиво... По-късно се опитах да разкажа за преживяното, за светлината на Мърчаево. Ето как:
Светлина в Мърчаево
Ходих на срещата в Мърчаево на 30 май. Сега никой не ме моли да изпратя своите впечатления, но си мисля, че всички, които бяхме там, сме длъжни да кажем простичката дума „благодаря” на хората от Мърчаево, на софиянеца Петър от Мърчаево, на Блогой Митрев от Бояна, на Пепа Гиргинова и групата играещи Паневритмия от Южния парк в София и на всички, които със своята съпричастност към деня успяха да направят тази среща незабравима.
Мисля си, че където и да отида на среща с хората от Бялото братство се срещам със славеи. Така беше и в Белоградчик, така беше и в Мърчаево на тази среща. Чух ги славеите рано в градината на брат Темелко. Бяха пристигнали преди нас и пееха заедно с цигулката на брат Богомил. Той и Богомил се въртеше във всички посоки на терасата на къщата на брат Темелко, поздравяваше пристигащите и се опитваше да приглася на птиците. Дворът пред къщата бързо се напълни с ранобудни хора, а щом започна нарядът заваля. Мърчаево сякаш не искаше да се събуди в неделното утро, притъмня, а уж утрото напредваше. И за да не си помислите, че само ние бяхме будни в този ранен час, някъде близо до нас се обади моторът на резачка на дърва. Славеите се смълчаха, може би шумът ги бе стреснал или секачите бяха попаднали на тяхно дърво. Стана още по-мрачно и дъждът се усили. Но всичко това не трая дълго. След като мина нарядът и с приятния тембър на брат Андрей Грива се понесе Словото на Учителя, видях как облаците започнаха да се отместват и да отстъпват на светлината на деня. Тази светлина, която Учителя казва, че трябва да е в нашите мисли и чистота в нашите сърца.
Видях и чух тази чистота в Мърчаево щом запя нашият славей - студентката от консерваторията Пламена Гиргинова. Тя запя някак тихо и леко, така по-късно ми каза сестра Анка, че е говорил Учителя, но запя с такава любов, която има само в чистите сърца. Всичко сякаш замря. Стояхме и слушахме с притаен дъх. Даже бяхме забравили да стискаме палци, както ни посъветва ръкомахайки непрестанно сестра Катя. И тогава изведнъж чух нежните трели на славея в гласа на пеещото момиче. Същите звуци, същата радост от деня и щастие от красотата на Божия свят. Излишно е да ви казвам, че резачката вече никой не чуваше, защото пееше Любовта. И какво може една обикновена резачка? Най-много да уплаши някой славей, но в Мърчаево и това не можа да стане, защото щом чуха гласа на Пламена, славеите запяха отново. И тогава стана по-светло въпреки облаците, които тромаво и с неохота се отместваха, и въпреки резачката, която продължаваше да им вика да се върнат и да запазят името на селото, което все още сутрин дълго тъмнее.
Сега вече разбирам защо същите тези хора, които разчистиха Церова поляна от трънливите храсти, за да може да се играе там Паневритмията на Учителя, искат да преименуват селото Мърчаево на Светляево. Те вярват, че славеите са по-силни от резачките и искат и хората от Мърчаево вече да повярват в това.
Горе на Церова поляна, след като се махнаха трънливите храсти от тревата, се показаха теменужки. Същите теменужки, за които е говорил Учителя и на които е искал да приличат с живота си неговите ученици. Нежни, някак незабележими в тревата, но така омайно ухаещи, че който веднъж усети техния аромат, остава омаян за цял живот и винаги ги търси. Мисля си, че теменужките от Церова поляна и славеите от градината на къщата на брат Темелко ще се съгласят със хората, че е дошло времето на Светляево. Та нали тези хора разчистиха теменужките от трънливите храсти и запяха заедно с птиците ”Благославяй, душе моя, Господа.”
Затова Ви пиша - да се знае, че в Мърчаево ухае на теменужки и славеите пеят рано, като се мъчат да събудят всички нас за изгрева. А изгрев означава светлина – светлина, проява на Божията Любов. Същата светлина, която е и в Словото на Учителя.
1 юни, 2010 година
в Съюза на българските архитекти - София, ул. "Кракра" 11
на благотворителен концерт "Словото Му е Живот".
През 2014 г. се навършват 100 години от първата публична неделна беседа "Ето човекът" и 150 години от рождението на Учителя. Издателство Бяло Братство започва кампания за набиране на средства за превод и отпечатване на Словото на Учителя по случай годишнината.
Преди няколко години чух за първи път гласа на Пламена, рано сутринта в Мърчаево преди нея пееха славеите, след това прозвуча нейното "ла" в четвърта октава и се оказа, че е звученето е едно и също - Божествено красиво... По-късно се опитах да разкажа за преживяното, за светлината на Мърчаево. Ето как:
Светлина в Мърчаево
Ходих на срещата в Мърчаево на 30 май. Сега никой не ме моли да изпратя своите впечатления, но си мисля, че всички, които бяхме там, сме длъжни да кажем простичката дума „благодаря” на хората от Мърчаево, на софиянеца Петър от Мърчаево, на Блогой Митрев от Бояна, на Пепа Гиргинова и групата играещи Паневритмия от Южния парк в София и на всички, които със своята съпричастност към деня успяха да направят тази среща незабравима.
Мисля си, че където и да отида на среща с хората от Бялото братство се срещам със славеи. Така беше и в Белоградчик, така беше и в Мърчаево на тази среща. Чух ги славеите рано в градината на брат Темелко. Бяха пристигнали преди нас и пееха заедно с цигулката на брат Богомил. Той и Богомил се въртеше във всички посоки на терасата на къщата на брат Темелко, поздравяваше пристигащите и се опитваше да приглася на птиците. Дворът пред къщата бързо се напълни с ранобудни хора, а щом започна нарядът заваля. Мърчаево сякаш не искаше да се събуди в неделното утро, притъмня, а уж утрото напредваше. И за да не си помислите, че само ние бяхме будни в този ранен час, някъде близо до нас се обади моторът на резачка на дърва. Славеите се смълчаха, може би шумът ги бе стреснал или секачите бяха попаднали на тяхно дърво. Стана още по-мрачно и дъждът се усили. Но всичко това не трая дълго. След като мина нарядът и с приятния тембър на брат Андрей Грива се понесе Словото на Учителя, видях как облаците започнаха да се отместват и да отстъпват на светлината на деня. Тази светлина, която Учителя казва, че трябва да е в нашите мисли и чистота в нашите сърца.
Видях и чух тази чистота в Мърчаево щом запя нашият славей - студентката от консерваторията Пламена Гиргинова. Тя запя някак тихо и леко, така по-късно ми каза сестра Анка, че е говорил Учителя, но запя с такава любов, която има само в чистите сърца. Всичко сякаш замря. Стояхме и слушахме с притаен дъх. Даже бяхме забравили да стискаме палци, както ни посъветва ръкомахайки непрестанно сестра Катя. И тогава изведнъж чух нежните трели на славея в гласа на пеещото момиче. Същите звуци, същата радост от деня и щастие от красотата на Божия свят. Излишно е да ви казвам, че резачката вече никой не чуваше, защото пееше Любовта. И какво може една обикновена резачка? Най-много да уплаши някой славей, но в Мърчаево и това не можа да стане, защото щом чуха гласа на Пламена, славеите запяха отново. И тогава стана по-светло въпреки облаците, които тромаво и с неохота се отместваха, и въпреки резачката, която продължаваше да им вика да се върнат и да запазят името на селото, което все още сутрин дълго тъмнее.
Сега вече разбирам защо същите тези хора, които разчистиха Церова поляна от трънливите храсти, за да може да се играе там Паневритмията на Учителя, искат да преименуват селото Мърчаево на Светляево. Те вярват, че славеите са по-силни от резачките и искат и хората от Мърчаево вече да повярват в това.
Горе на Церова поляна, след като се махнаха трънливите храсти от тревата, се показаха теменужки. Същите теменужки, за които е говорил Учителя и на които е искал да приличат с живота си неговите ученици. Нежни, някак незабележими в тревата, но така омайно ухаещи, че който веднъж усети техния аромат, остава омаян за цял живот и винаги ги търси. Мисля си, че теменужките от Церова поляна и славеите от градината на къщата на брат Темелко ще се съгласят със хората, че е дошло времето на Светляево. Та нали тези хора разчистиха теменужките от трънливите храсти и запяха заедно с птиците ”Благославяй, душе моя, Господа.”
Затова Ви пиша - да се знае, че в Мърчаево ухае на теменужки и славеите пеят рано, като се мъчат да събудят всички нас за изгрева. А изгрев означава светлина – светлина, проява на Божията Любов. Същата светлина, която е и в Словото на Учителя.
1 юни, 2010 година
Песента Фир-фюр-фен – Благославяй
Фир-фюр-фен Тао Би Аумен,
Тао Би Аумен, Тао Би Аумен,
Фир-фюр-фен Тао Би Аумен,
Фир-фюр-фен Тао Би Аумен,
Фир-фюр-фен Тао Би Аумен,
Благославяй, душе моя Господа;
Благославяй и не забравяй.
Благославяй, благославяй,
Благославяй и не забравяй.
Фир-фюр-фен Тао Би Аумен,
Тао Би Аумен, Тао Би Аумен,
Фир-фюр-фен Тао Би Аумен,
Фир-фюр-фен Тао Би Аумен,
Фир-фюр-фен Тао Би Аумен,
Благославяй, душе моя Господа;
Благославяй и не забравяй.
Благославяй, благославяй,
Благославяй и не забравяй.
понеделник, 9 декември 2013 г.
Тъжен блус
...дървото
се появи в клипа, за малко се появи в началото от 0:01 до 0:08...
Потъвам в мъглата под хълма с лудата трева. Изкачвам се и падам, но вървя. Да моля не умея - не се научих на това, с продрано гърло пея, но вървя. Бездомна дълга нощ без теб, без дъх и без сълзи. Препъвам се в любов - къде, къде си ти? Къде си ти? Повтаря тишината рефрен, научен наизуст, завърта се земята в тъжен блус. Все някога ще стигна върха и жълтата луна, на танц ще ме покани, навярно тя. Бездомна дълга нощ без теб, без дъх и без сълзи. Препъвам се в любов, къде, къде си ти? Къде си ти? Все някога ще стигна върха и жълтата луна и с нея ще танцувам над света. И с нея ще танцувам... над света.
се появи в клипа, за малко се появи в началото от 0:01 до 0:08...
Потъвам в мъглата под хълма с лудата трева. Изкачвам се и падам, но вървя. Да моля не умея - не се научих на това, с продрано гърло пея, но вървя. Бездомна дълга нощ без теб, без дъх и без сълзи. Препъвам се в любов - къде, къде си ти? Къде си ти? Повтаря тишината рефрен, научен наизуст, завърта се земята в тъжен блус. Все някога ще стигна върха и жълтата луна, на танц ще ме покани, навярно тя. Бездомна дълга нощ без теб, без дъх и без сълзи. Препъвам се в любов, къде, къде си ти? Къде си ти? Все някога ще стигна върха и жълтата луна и с нея ще танцувам над света. И с нея ще танцувам... над света.
събота, 7 декември 2013 г.
ЛистО
...видях жълтото листО в антрето сутринта, стоеше си на топло, вмъкнало се бе от вечерта, мислило си е, че с мен ще може дълго да си пътува, бе се залепило за моята обувка и чакаше... повдигнах листОто, то много се учуди, навярно не бе очаквало моето внимание , а и аз не очаквах, че жълто листО може да има очи, позавъртях листОто в ръка, а то не преставаше да се учудва и да върти очи... дълго мислих какво да го правя, не очаквах тази среща... все едно да имаш гост, който само да върти очи и нищо да не може да каже от учудването на случващото се... а и ти да не знаеш какво да правиш...
...излязох на терасата, навън духаше силен вятър, повдигнах високо жълтото листО и изведнъж видях, че очите му са сини, то сякаш гледаше към и от небето, трептеше от поривите на вятъра и се радваше на мига... реших да го снимам за сбогом...
...вятърът духаше листОто силно и отнесе фокуса, то едва успя да му каже, "идвам с тебе и не си мисли, че съм най-обикновено листО", пуснах листОто и вятърът го грабна, понесоха се на юг, добре е, че ги снимах, никой нямаше да ми повярва, че има жълти листа със сини очи, които си говорят и летят с вятъра - търсят топлина в късната есен, малко преди зимата...
...щом има необикновени листа, защо да не може и ние понякога да летим.
...излязох на терасата, навън духаше силен вятър, повдигнах високо жълтото листО и изведнъж видях, че очите му са сини, то сякаш гледаше към и от небето, трептеше от поривите на вятъра и се радваше на мига... реших да го снимам за сбогом...
...вятърът духаше листОто силно и отнесе фокуса, то едва успя да му каже, "идвам с тебе и не си мисли, че съм най-обикновено листО", пуснах листОто и вятърът го грабна, понесоха се на юг, добре е, че ги снимах, никой нямаше да ми повярва, че има жълти листа със сини очи, които си говорят и летят с вятъра - търсят топлина в късната есен, малко преди зимата...
...щом има необикновени листа, защо да не може и ние понякога да летим.
петък, 6 декември 2013 г.
Небе
Н...
Никулден
Небе...
...и във фейса снимка: небе и ... текст:
Не бе небе, да го опишеш. Небе не бе...
Мисля си, че това не е небе, а черга:
Не, бе, - светлината тъче небесната си черга, промушва лъчите си през голите клони и уж е зима, а всичко е в розово, казват, че и Бог бил в розово... от което ми става топло
...а на мястото на Учителя има дърво, необикновено дърво - пълно е с птици,... Бог е и топла стряха за птици
Никулден
Небе...
...и във фейса снимка: небе и ... текст:
Не бе небе, да го опишеш. Небе не бе...
Мисля си, че това не е небе, а черга:
Не, бе, - светлината тъче небесната си черга, промушва лъчите си през голите клони и уж е зима, а всичко е в розово, казват, че и Бог бил в розово... от което ми става топло
...а на мястото на Учителя има дърво, необикновено дърво - пълно е с птици,... Бог е и топла стряха за птици
Решение
...ето че се появи и решение как да се помогне на катеричката, за да може да стигне до мечтания орех през зимата, секачите отрязаха нейното дърво и за да стигне до ореха тя трябва да слезе на земята, това е твърде опасно, там дебне един котарак, той се разхожда много демонстративно по улицата, все едно е местния шериф и контролира непрекъснато своята територия, в клипа в 0:56 се вижда и решението - опънато въже по което минава една катеричка, ако поставим въже над опасната зона и нашата катеричка ще може да преминава до своя си орех, решението дойде от слушател на радио Любов и то не е случайно, както и не е случайно, че този слушател се казва Любовтасити... Благодарим за идеята.
сряда, 4 декември 2013 г.
Тайна
...а за Коледа украсих дървото си - №7 от теста с 1000 лампички, но не казвам откъде съм ги взел, за да е тайна ... (но на теб ще кажа - не мога да пазя тайни: през годината събирай мигове любов, те ще са твоите лампички за края на годините)
Бонжур
...вчера започна да се пълни луната, а през целия ден стоеше си празно... почти цял ден, от сутринта започна с лошо - ред срещи, които не се осъществиха, сякаш някой някъде е написал точно какво да стане и то се изпълнява, колкото и на нас да не ни се иска да се изпълни... даже си мисля, че тези думи ги видях написани на ламарината на синята будка за закуски на спирката на Ситняково на автобус 120, с големи разкривени черни букви някой бе написал: КУР ЗА ЛЮБОВТА. Не трябваше да ги чета, просто трябваше през деня да не бързам толкова... ето, днес ще отида на спирката и бавно с голям син флумастер ще допиша на ламарината: БОНЖУР ЗА ЛЮБОВТА...
Думите са дим - сбирай моите писма,
но не ги чети - идвам вместо тях.
Огън от любов ще запаля аз сама -
и да изгоря - не ме е страх.
Огън от любов - най-щастливият пожар;
и в единствен миг, щом изпепели,
ще се прероди в нежност и във красота.
Докосни ме ти - думите са дим.
И без думи нека винаги във нас
клетвеният шепот нежно да звучи,
любовта да бъде съдница и власт,
слънчев миг във нашите очи.
Думите са дим.
Огън от любов - най-щастливият пожар;
и в единствен миг, щом изпепели,
ще се прероди в нежност и във красота.
Докосни ме ти - думите са дим.
И без думи нека винаги във нас
клетвеният шепот нежно да звучи,
любовта да бъде съдница и власт,
слънчев миг във нашите очи.
Огън от любов - най-щастливият пожар;
и в единствен миг, щом изпепели,
ще се прероди в нежност и във красота.
Докосни ме ти - думите са дим.
но не ги чети - идвам вместо тях.
Огън от любов ще запаля аз сама -
и да изгоря - не ме е страх.
Огън от любов - най-щастливият пожар;
и в единствен миг, щом изпепели,
ще се прероди в нежност и във красота.
Докосни ме ти - думите са дим.
И без думи нека винаги във нас
клетвеният шепот нежно да звучи,
любовта да бъде съдница и власт,
слънчев миг във нашите очи.
Думите са дим.
Огън от любов - най-щастливият пожар;
и в единствен миг, щом изпепели,
ще се прероди в нежност и във красота.
Докосни ме ти - думите са дим.
И без думи нека винаги във нас
клетвеният шепот нежно да звучи,
любовта да бъде съдница и власт,
слънчев миг във нашите очи.
Огън от любов - най-щастливият пожар;
и в единствен миг, щом изпепели,
ще се прероди в нежност и във красота.
Докосни ме ти - думите са дим.
понеделник, 2 декември 2013 г.
...светофар...
НЕКА БЪДА ТВОЯТА ЕСЕН - Ваня Костова
музика: Тончо Русев, текст: Станка Пенчева
Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека бъда твоята есен.
Нека бъда твоята есен,
ще тежа във ръцете ти златна и зряла,
ще се стича в сърцето ти моята сладост,
и кръвта ти ще стане вино- есенно младо.
Дрехата си, ще ти постилам,
като златна затоплена шума,
и укротена, и немилвана
аз до теб ще лежа безшумно.
Не можах да бъда твоята пролет -
друг окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда твоето лято
друг се къпа в реките горещи и бели.
Няма да има пролетни мълнии,
юлски горещници няма да има,
с кротка нежност ще те изпълня,
с ябълков дъх и нещо без име.
Не можах да бъда твоята пролет
Не можах да бъда твоето лято
Нека бъда твоята есен.
Не можах да бъда твоето лятo.
Нека бъда твоята есен.
музика: Тончо Русев, текст: Станка Пенчева
Не можах да бъда твоята пролет.
Не можах да бъда твоето лято.
Нека бъда твоята есен.
Нека бъда твоята есен,
ще тежа във ръцете ти златна и зряла,
ще се стича в сърцето ти моята сладост,
и кръвта ти ще стане вино- есенно младо.
Дрехата си, ще ти постилам,
като златна затоплена шума,
и укротена, и немилвана
аз до теб ще лежа безшумно.
Не можах да бъда твоята пролет -
друг окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда твоето лято
друг се къпа в реките горещи и бели.
Няма да има пролетни мълнии,
юлски горещници няма да има,
с кротка нежност ще те изпълня,
с ябълков дъх и нещо без име.
Не можах да бъда твоята пролет
Не можах да бъда твоето лято
Нека бъда твоята есен.
Не можах да бъда твоето лятo.
Нека бъда твоята есен.
неделя, 1 декември 2013 г.
Тест
Преди време попаднах на този
тест (цък)
Избрах си едно дърво от теста, хареса ми, красиво е и много прилича на живо дърво, то живото дърво по това се познава, че е живо, ако е красиво. Може с годините да е поокастрено и да не е много поизправено, но все обича да се закача с птици, с вятъра, дори и с хората. Сега, през зимата, ги замеря с клечки, няма листа и се чуди как да изпроси малко внимание от забързаните странници, които препускат около него. Знам, че дърветата обичат да ги галиш, то кой ли не обича, та затова си мисля, че и те обичат. Сутринта, нищо че бе толкова смръщена и мразовита, излязох да погаля дърветата, галя ги с поглед и те разбират от очи, които ги търсят. И гледам, въпреки че секачите в събота изпорязаха толкова много клони, дървото отсреща ми маха с една вейчица, останала високо, красива вейчица, стои усмихнато красиво над всичкото студено, което се мъчи да ни вледени... хей, вейчице, познах те, ти си от моето дърво, дървото от теста с №7...
Избрах си едно дърво от теста, хареса ми, красиво е и много прилича на живо дърво, то живото дърво по това се познава, че е живо, ако е красиво. Може с годините да е поокастрено и да не е много поизправено, но все обича да се закача с птици, с вятъра, дори и с хората. Сега, през зимата, ги замеря с клечки, няма листа и се чуди как да изпроси малко внимание от забързаните странници, които препускат около него. Знам, че дърветата обичат да ги галиш, то кой ли не обича, та затова си мисля, че и те обичат. Сутринта, нищо че бе толкова смръщена и мразовита, излязох да погаля дърветата, галя ги с поглед и те разбират от очи, които ги търсят. И гледам, въпреки че секачите в събота изпорязаха толкова много клони, дървото отсреща ми маха с една вейчица, останала високо, красива вейчица, стои усмихнато красиво над всичкото студено, което се мъчи да ни вледени... хей, вейчице, познах те, ти си от моето дърво, дървото от теста с №7...
Абонамент за:
Публикации (Atom)