Черни връх

...в неделя ходих на Черни връх и видях, че снегът плаче. От скалите, отрупани с безброй кристали,се ронеха парчета, падаха с лек шум  и оставяха следи - "драскотини по снега". Бях седнал при "моята" скала и гледах как от кристалите се стичаха тънки струйки по черния мъх на камъка - слънцето топеше снега. От мокрия камък се издигаше нагоре съвсем лек, като дъх, нежен воден дим. Сякаш камъкът дишаше - пиеше топлина, а аз си мислех, че вече няма да е толкова студен, а за да не и тъжен му нарисувах в снега мартеничка - кокиче и сърце...Мои следи, че обичам...