Жажда за живот - скръб

...днес погребват Кольо...

...за този човек написах  преди време есе "Трите вафли".... Малко преди да почине с него е разговарял по телефона най-добрият му приятел - Гаро, за да го разбере как е. Разговаряли са, така както могат да разговарят само хора, които са си истински...едни непрекъсващи закачки, шеги и всичко с една топлина в общуването, от която ти се иска да полетиш... ще ме закърпят, казал Кольо от болницата, и ще съм добре, а ти какво правиш попитал на свой ред той, при гълъбите ли си, да, отговорил Гаро, седя си при тях на пейката, а кафе пийваш ли в момента, да, бе, казал му пак Гаро, нали ти казах - пълен релакс....и Кольо: ей, завиждам ти, да знаеш...това надвечер, а през нощта е починал, навярно, все така завиждайки или по-точно, че е красиво когато си с гълъбите - своите приятели...

...на сутринта, все още не знаех, че Кольо е починал през нощта, погледнах към небето, високо горе летяха гълъби, правиха  огромни кръгове и внезапни пируети, между тях се открояваше един бял гълъб, слънцето пречупваше светлината си в него и светлината ставаше видима...завиждам на птиците, които могат да летят, завиждам, както Кольо...

...тъжно е когато си отиват хора с жажда за живот, сякаш нещо се пречупва, но и виждаш колко е било красиво, че ги е имало и въпреки, че сълзите тръгват и не може да ги спреш на сутринта, разбирайки, че те са си отишли, вдигаш очи към летящите гълъби в небето и търсиш белия гълъб, защото с него е някак по-светло, както денят с приятел.


Трите вафли
на Кольо


...в Словото на Учителя / не съм си записал точно в коя беседа/ има следната мисъл:

„Повече от три основни мисли никой не може да носи. Те са следните: любов към Бога, обич към ближния и почит към себе си.”

От скоро работя близо до Южния парк. Вчера на обед седнах на една пейка, поставена на най-високата част в парка зад мола. От пейката се вижда като на длан света, който бързаше традиционно по обед. Гълъбите също обядваха, кълвяха настървено тревата и семенцата от земята и на малки ята, може би така живеят- колективно, обикаляха навред. Има какво да се кълве в късната есен. Така и човек в своята есен остава само да наблюдава и ако може да поеме малко красота от живота, която ще е негова тиха радост преди зимата да вземе  дните му...
В главата ми имаше повече от три основни мисли и разсеяно влязох в магазина "Ена" срещу трамвайната спирка. Купих си три вафли - бяха обещали след обед да ми донесат кафе и аз реших, че ще дам едната вафла на човека, който ще ми донесе кафето. Другата вафла бях определил за себе си. Много обичам горчиво кафе със сладка вафла. Тъй като не бях решил какво да правя третата вафла, може би и затова я забравих на касата.” Господине, Господине,” провикна се момичето от касата след мен,” забравихте си вафлата”. Върнах се, благодарих и смутено набутах третата вафла при другите две в чантата си.
Стана така, както си мислих за кафето. Дадох едната, а другата вафла схрусках набързо, посръбвайки си от горчивото кафе. В чантата ми остана сама третата вафла. Интересно ми е дали тя бе същата, която забравих на касата. Сигурен съм, че бе тя, та нали и момичето извика, че тя е на ГОСПОДина.
Денят продължи бързо да се изнизва, не му се чакаше да види какво ще стане с третата вафла.
Късно след обед при нас влезе един човек, приятел на колегата, с когото работех. Човекът беше с високо чело, меки очи и топъл глас. Каза „здравейте” и докато се обърна донесе три кафета. Едното даде на мен и аз го попитах „какво е това  кафе?”. Три в едно, каза човекът и се усмихна.
Това е същото както за трите мисли, които носим в живота си, търсейки топлината по пътя, която се нарича Любов.
 „Имам за Вас вафла”, казах аз, скочих, отворих чантата си и му я подадох. Той я взе и понечи да я раздели на три. Казах му „тя е за Вас, ние също ядохме преди малко”.
С този ГОСПОДин  ми стана някак топло , сигурно бе от кафетата...

П.П. Преди два дни при нас влезе друг човек, познат на колегата, с когото работех. Човекът беше с подпухнало лице, носеше очила и очите му бяха неспокойни. Носеше две кафета, едното задържа в ръката си, а другото подаде на колегата. „Искате ли и на вас да донеса?”, попита ме той. „Не, благодаря”, казах и си помислих - не пия кафе без вафли.
Сега вече бих допълнил, без трите вафли.