Някой

...дълга нощ и луната през облаци плахо наднича - незаспало око се е взряло към мен от небето... чета,търся си стари писма... стари мелодии в джаза...

...моя приятелка пише в своята книга "Опити за ..." всеки от нас  е "ваятел на собствената си душа" и  извлича камък за своята си "скулптура"...

...вее хлад от това всеки от нас, всеки сам... и на кого ще  е нужна тази моя "творба":

...ето пак луната изгря с бял ореол от сребро - отстрани бели, дълги криле, сякаш нежни ръце за нощта се протягат към нас... вее хлад,... а от НЯКОЙ джаз - приглушена за нас топлина.

Стих на Яан Каплински на български (в превод на Здравко Кисьов) от "Поезия върху стена" в София, ул. "Сердика" 5

Аз нямам душа. Аз съм обаче душата
на камък сив, тук дълбоко заспал,
докато НЯКОЙ, с чук и длето ме събуди,
отнемайки търпеливо и зорко от мен
всичко излишно, което не беше душа.
Но аз не съм още напълно завършен.
Това мое аз е нещо средно все още
между скалата и няколко думи,
а думите – нещо средно и те
между мен и безсловесните мисли
в сърцето на сивата скала,
където времето няма място
а мястото няма име.