Череши

Днес  беше последният ден от моето „дежурство” при възрастния човек  бай Киро. Занесох му храна и седнах на масата срещу него. Не го питах нищо. Стоях и чаках какво ще ми каже. Той не говори много, разказа ми как е играел Паневритмия и как Учителя го е погалил и му е казал „Така, хубаво играеш Кирчо”. Учителя е знаел имената на всички от Изгрева... После продължи: Знаеш ли, светът се променя, стана толкова различен от преди, но сега аз съм накрая и разбрах, че през целия си живот не съм видял нищо по-добро от Учението на Петър Дънов. Казах му: „Бай Киро, днес се разделяме, идва си твоят син и аз няма да идвам”. Той стана, подадохме си ръце и  ми каза: „Аз никога, никога няма да забравя това, което направи за мен”. Нещо ми стисна гърлото и побързах да си тръгна. Обърнах се като затварях вратата на двора. Той стоеше на ъгъла на къщата и ми махна за сбогом, за да не забравя никога, че докоснатите от Учителя светят до края.

Тръгнах към първата спирка на автобус 120 от зоопарка. На спирката през оградата на зоопарка от много отдавна си разговарям с една череша. Преди, когато беше малка, не я забелязвах. Стоеше си скрита зад оградата, но с годините порасна, показа се над оградата, сигурно за да зърне дърветата от планината/ така казва поетът Славимир Генчев за дърветата зад панелните блокове/. Клоните й се надвесиха над оградата, спуснаха се над спирката и все се закачат с чакащите. Всяка година черешата се отрупва с плодове, хората дори не дочакват да узреят и набързо ги обират. Остават череши само на най-високата част на дървото. Там стоят свраките и всичко наблюдават. Има и за тях череши. Череши има за всички, но хората все гледат да достигнат някой по-горен клон и така го чупят. Други направо безцеремонно си отчупват цели клони, за да оберат черешите по-бързо. Въобще, изобщо,както се казва, нямам думи. Казвам й на черешата да внимава и да не се отрупва с толкова череши, но тя не ме чува. Днес видях, че вече няма череши. Казах й "Видя ли, като не ме слушаш пак ти изпочупиха клоните". Тя зашумя с безбройните си листа, те са като перцата от шарените вятърни колелца на децата , които идват в зоопарка и все едно ми каза: „Ами ти видя ли?”.

И тогава видях надписа, изписан на оградата пред черешата. Този надпис съм виждал стотици пъти, преди не знаех какво означава, по- късно разбрах, че е реклама на фирма за шофьорски курсове. Сега  черешата сякаш ми отваряше очите. Все едно виждах надписа за първи път- там пишеше на латиница 

 "У – mariya.com".

"Череша, Мария, Учител"  - същото събрано в едно видях в снимка от Мърчаево в двора на брат Темелко, където е живял Учителя през 1944 година.

                                                                 Снимка: Петра

 На снимката черешата "докосва" притихнала, седнала възрастна жена с очила - Мария,  тя бе дошла за първи път в двора на Учителя в края на месец май, за да види къщата на Учителя, а и за нещо друго...

 Познавам тази жена, познавам я от преди  доста време, преди да реши да напише своя Буквар за деца като Вени, момчето, което винаги посреща в къщата на Учителя в Мърчаево... Мария доста се страхуваше дали ще успее да предаде  на децата това, което иска. Днес разгледах този Буквар, на първата страница на него с правилни учителски букви е написано: "На моя син Мишо за вдъхнатата увереност в силите ми!", януари 1980 година. Това беше нейната  благодарност към мен...

На снимката от Мърчаево е запечетана   благодарност и от Учителя. Учителя говори и днес. Той казва:

 "Благодаря, Мария, ЧЕ РЕШИ да напишеш този Буквар за начало на Словото за Вени."

Череши, драги слушатели, обикновени череши, но в двора на Учителя. 

...преди "срещата" на Мария с Учителя в Мърчаево, веднъж й разказвах късно вечерта по телефона за Мърчаево, как съм чул за първи път там една братска песен - На Учителя, споделих, че съм "онемял" щом съм я чул..Мария веднага каза, ми изпей ми я, потърсих песента в мрежата и не след дълго я намерих....На Учителя...на края на песента тя, с тих глас, сякаш унесена в мислите си, въздъхна и промълви в слушалката на телефона, колко е ХУбаво...

На Учителя покорен

аз ще служа до конца.

Той за мен е път отворен,

що ме води към Отца.

Господи, Ти мой Учител,

в стъпките си ме води,

и кат мощен покровител

всякога към мен бъди.

Дай ми Твойта Мъдрост свята

и Божествена Любов –

за любов към всички братя

винаги да съм готов.

И във дни на изпитание

Ти бъди ми канара –

тъй за Тебе ще живея

и за Тебе ще умра*.

И когато стана жител

на невидимия свят,

о, любими мой Учител,

дай ми Твойта благодат!