Лек

...днес една възрастна жена вървеше срещу мен, тя е баба на едно дете - Борис, случайна среща, но сякаш ме "чакаше",...разказа ми за болки в стомаха, тежест, проблем с целия тракт,... бледа, очите хлътнали, разходки правеше, почти не ме познава, само знае, че аз се занимавах с Борис, учех го на буквите, и аз спрях, поговорихме... и с думите "бъркам" ...вътре, тя стои, не вярва, че може още да живее, ...казах й доста примери..
....след обед отидох до тях, носех формула от Учителя, но преди това дъщеря й ме посрещна с думите: майка каза, че те е срещнала и сега прави както си й казал /виж думите какво правят/, после възрастната жената излезе, усмихната, някак променена, дадох й формулата - думи, но от Учителя:

Щом като усетиш тежест в стомаха си, стани прав, сложи ръцете на корема, дясната ръка върху лявата, с палците един срещу друг и кажи: „Всичките ми работи са уредени!“

 ... стоеше жената и ме гледаше с хей такива очи, с хей такива...сам миг ми се видя, само миг, но толкова исках да направя нещо, не че мога, но се срамувам, че толкова искам...
...и с тебе искам, мой слушателю, толкова искам, че също се срамувам, че се взех на сериозно, че мога... да помогна да се измъкнем и да искаме да живеем...ако не на земята то поне в астрала...



“Човекът е разполовено същество, което се стреми към своята цялост.
Любовта във физическия свят е стремеж към единение на телата; в астралния – стремеж към единение на сърцата; в духовния – на душите, а в Божествения – на духовете.
Едва когато извърви целия Път и се завърне у Бога, човекът ще възстанови своето Единство!”
                                                   (по Учителя от книга на Петра)

...та  всичко, което избираме да се случи в живота ни, е това, което първо трябва да почувстваме със сърцето си, така сякаш то вече се е случило...казано е и тук: Лек


13.02.2014 г.