Бързолет

...ходих в НДК на честването на 80-тия  рожден ден на поетесата Станка Пенчева. 

Станка стоеше трудно, но с достойнство пред паното в зала 7. Дълго гледах паното с Людмила Живкова и разпятието на българския дух. Шарих неспокойно с очите и търсих някакво цвете за утеха върху паното. Само в ръцете на Ванга има някакъв нежен филиз, но не ми стана ясно какво е... Накрая се уморих да търся и случайно погледнах надясно към края на реда от седящите до мен хора. Всеки беше вперил очи от възхита към поетесата на любовта, но освен хора имаше и един..... слънчоглед, който също гледаше с не по-малка възхита. Гледай го ти хитреца, как бе се измъкнал от паното и се беше подредил в залата така, че да може да гледа Станка в очите. Сетих се защо: в залата няма слънце и той е чакал Станка, за да види слънцето - любовта в очите й...

Станка Пенчева е доста напред по пътя. Не съм запознат в подробности с нейното творчество, но малко трябва за да се убеди човек, че освен години е натрупала мъдрост, която може би си я носи още от Сливен. Само като чух как рецитираше своите стихове помагайки си нежно с ръка и рисуваше картини от звук и движение разбрах, че е усетила колко е крехко това нещо, наречено живот, и че  трябва всеки божи ден да не го забравяме. И не само това, а да му се радваме, на мига, на ненаписаните стихотворения...:

Навярно най-истинските ми стихове

са били онези, ненаписаните,

незнаещи що е анапест и метафора,    /така се целувахме без да знаем как/

изречени само в ухото на вятъра ,      /не казвахме обичам от срам/

преминали като сенки

над горещата равнина.       /това е лятото и ваканциите/.

Те бяха мои – и не мои,

нещо в мен -

но и навсякъде другаде,

нищо неискащо -

и обсебило ме от глава да пети...    /нарича се от пети до глава влюбване/

Тези стихове не биха оцелели,

опипвани от чужди очи.             /в тъмнината на срещите затова няма очи/

Затова си останаха там,

в горещата равнина -                / на спомена/

може би прашец по крачетата на пчелите

може би – гласове в чуждо сънуване,

може би...                /Не може би, а със сигурност стихове като мед от любов/

         Позволих си да дообясня в скобите как биха подсказвали "слънчогледи" какво представлява поезията на Станка Пенчева......Та така.

       С мой приятел, който живее в  Щатите, бяхме на срещата с нея в НДК. Той също видя слънчогледа, паното и достойно вписващата се в него поетеса. В изказванията за живота и творчеството на Станка Пенчева бе споменато, че тя е родена на една и съща дата с Иван Вазов и че носила подобна жизнена енергия. Мисля, че това не е случайно съвпадение. Казах това на моя приятел и го заведох по късно да прочете една благодарност към Александър Фол, написана на една метална плоча и поставена в градинката зад НХГ. На плочата пише: ”..За това , че ни научи, че интелектуалната енергия е безсмъртна..” 

Тази безсмъртност е в поезията и на Станка Пенчева. Подсказа я и птицата, която влетя в зала 7 на НДК.

Птицата сигурно знаеше от ефира, че днес Станка ще е в зала 7. Аз също бях научил от ефира на програма Христо Ботев за тази среща. Влетя малко закъсняла . В залата тъкмо бяха прочели едно от последните стихотворения в което се казваше, че когато тя - смъртта, най-после дойде, Станка ще я изпревари и ще се е превърнала в малко семенце от мак. Хареса ми това дяволито надхитряне с края на живота. Но какво ще стане с поезията, попита влетялата птица. Дали пък тази птица не беше самата поезия и това да я бе разтревожило и затова влетя, за да попита... Птицата така бързо летеше в голямата зала, че освен бързолет друга птица не можеше да бъде. Тя и хубавата поезия така бързо лети между хората, като времето на младите години. Чувал съм, че бързолетите са били най-бързата поща едно време и днес може би този бързолет носеше и за нас някакво писмо. Следях с очи неговия полет, но от пируетите във въздуха не разчитах  никакво послание. Дълго кръжа птицата над главите на хората, между стъклените сфери на полилеите, накрая се умори, превъртя се и падна в краката на един мъж.

Сигурно сърцето й не издържа от това бързане, си помислих веднага. Мъжът хвана птицата с двете си ръце и я изнесе навън. Помислих си, ето го и краят на песента за птицата, така и не се разбра какво ще стане с поезията... В залата за да поздравят Станка две малки деца запяха народна песен. Въпреки старанието си запяха доста фалшиво, но ние така бързо забравихме птицата, че и не заслужавахме повече. Обърнах се към своя приятел, за да му кажа защо децата пеят фалшиво и видях да се връща мъжът, който изнесе птицата. Внимателно го проследих до мястото, което бе напуснал. Преди да седне обясни с ръце как е подхвърлил птицата нагоре и тя е ПОЛЕТЯЛА отново. Сега чак разбрах, че щом едно време е имало бързолети  и сега щом има значи са безсмъртни, както поезията. Даже знам къде е отишъл този бързолет, след като ни разказа за това безсмъртие в НДК. Отишъл е “Не на морета, не на реки, а на извор, до който няма пътека, известен само на животни и ПТИЦИ”, там ще чака Станка като се прероди в невидим дух на водите да не е сама, но ще пази тишина, тя така иска, написала го е в стихотворение “ Прераждане”.

...хареса ли ти за  за птицата. Ако срещна някога Станка ще й разкажа за слънчогледа, който я гледаше в очите, търсейки топлина в НДК.  Ще я попитам дали го е забелязала между другите цветя, които е получила. Ще й кажа, че той не е цвете, а е дете на слънцето, ако не знае... Ще й кажа й за птицата, че е жива, както и нейната поезия. Ще й кажа, защото то показва, че нейната поезия е истинска....