Здравка

Реших да ти напиша за сестра Здравка Баръмова. „Срещнах” се с нея една година след като си е заминала от белия свят. Помогнаха ми за тази среща нейните приятели – братя и сестри, които лично са я познавали. Съжалявам, че не съм успял докато е била жива да се запозная с нея, но преди това благодаря, че все пак стигна до мен нейната светлина. Как стана ли?

В събота, 16 март 2013 година, в Националния музей „Земята и хората” в памет на Здравка Баръмова изнесоха концерт нейни колеги и приятели. Отидох на този концерт за да се „срещна” със Здравка, макар да знаех, че съм закъснял, но пък се надявах да разбера, защо всички, които са я познавали са я обичали...

На входа ме посрещна нейна малка стихосбирка и диск с музикален филм „Сила жива – Учителят”. До тях бе изложбата с фотографиите на Пепа Гиргинова „Ше я помним така”.

Държах малката стихосбирка и не ми се искаше да я отворя, стигаха ми само думите- посвещение на Здравка Баръмова красиво, ръкописно написани на корицата на книжката:
"На всички, които обичат – с любов!
На всички, които вярват- с вяра!
На всички, които виждат красотата въпреки всичко..."

Не случайно и концерта започна с тези нейни думи, за да ни въведе в светоусещането на нежната поетична душа и талантлива цигуларка. Започна с неподражаемите изпълнения на младото сопрано Пламена Гиргинова, които ни понесоха в света на славеите песни, продължи с музиката на Учителя и с най-романтичния композитор Шопен и много други, музикални творби изпълнени от колеги и приятели на Здравка Баръмова със завидно майсторство и съпреживяване.

Между музикалните изпълнения прочетоха мисли от Учителя, подбрани изключително подходящо... Стори ми се, че все едно Учителя е сред нас и се мъчи да ни отвори очите за случващото се... "и при раждане и при смърт, не трябват сълзи, а трябва да се радваме, че започва нов живот." Здравка е започнала нов живот, все едно казваше Учителя, и се радва нейните приятели, които не са я забравили и полагат усилия, и до други да стигне нейната светлина...

Всеки нов живот започва със сълзи, спонтанни сълзи, които не могат да се спрат. И така е при раждането, а също и в края. Сълзите на приятелите на Здравка са от взиране в небето за да я зърнат, като една от звездите....И Здравка го казва в първото си стихотворение "Прозрение": "идвам и отивам към звездите винаги една - Аз съм светлина."

Затворих тази първа страница на стихосбирката и не можех да разбера как така винаги - една.

Та нима тя не се е променяла и винаги е една светлина, любов, пролет, младост, красота, както пише че е... не, не е това "една". Мислех си, че има нещо недописано, но какво може да е това една. Не знаех...

Вечерта бе студено в залата... вееше хлад. Погледнах към все още светещия от последния светъл час на деня стъклен таван на залата - старата печатница. Стори ме се, че сме захлупени с капак на огромен ковчег...

След малко притъмня и светлината от стъкленият покрив се изгуби, и изведнъж покривът се превърна в дъно на една огромна лодка. Дъговидните подпори на тавана допълваха това впечатление доста категорично - огромна обърната лодка и ние, заедно с кристалните друзи, затиснати от нахлуващите неспокойни мисли... Една огромна лодка се е обърнала, братя и сестри, пълна лодка със светлина, любов, пролет, радост, младост... една здрава лодка, лодката на Здравка Баръмова...

Мисля си, че затова Здравка казва, че е Една, вече знам една лодка,която чува "люлчената песен" на звездите и затова пише: "любовта люля ме в скута си небесен".

Тази вечер за да попътуват със Здравка бяха дошли много хора. Мисля си, че съвсем малко ни трябваше заедно да погледнем нагоре, да обърнем огромната лодка и да тръгнем към звездите, там където ни чака Здравка със своята цигулка - при извора на ръцете, които дават... сила жива.

По времето на Учителя на 7-те езерата на Рила е имало една лодка и братята са ходили за вода с нея до "Извора на ръцете, които дават"... вече знам, че има и хора, от ръцете на които извира сила жива и тя се нарича... Любов.

Преди концерта се чудих защо сестра Пепа Гиргинова е нарекла фотографската си изложба посветена на Здравка Баръмова "Ше я помним така". "Как така" си повтарях репликата от едноименния разказ на Йордан Радичков и разглеждах снимките. Сестра Пепа е успяла да запечати много незабравими мигове от живота на Здравка в братството, майсторските снимки са напълно достатъчни за да се разбере какъв човек е била Здравка Баръмова - слънчев човек с усмивка на дете, първата снимка от изложбата. А последната снимка от изложбата Пепа Гиргинова е нарекла "Ще я помним така" и не се нуждае от обяснение, както не се обяснява и за кокичето, че има такова нежно цвете, любимо на всички - млади и стари, то се показва в края на зимата, защото първо "вижда красотата" на настъпващата пролет "въпреки всичко..."