Първи сняг

Ето от фейса едно писмо от телефона на притихналата планина, която чака зимата (без редакция)

Бяхме в планината, и тук Родопа планина е много красива... Дърветата все още са в пъстроцветна премяна, Слънцето закачливо се подаваше зад бели пухкави облачета, сокол се рееше волно в простора... Горският път, по който вървяхме, се вие живописно над реката, която напява своят нежен бълбукащ рефрен... Приказно!... По пътя тук-там има детелинки... намерих четирилистна детелинка... за теб... В мига, в който си помислих за теб тя се появи, красива четирилистна детелинка... Малко след детелинката се пояиви и човек по пътя... вървеше сам, нарамил лопат крачеше уверено. Изчакахме го, поздравихме и го заговорихме... Бай Марчо от село Дебрен, така се представи...

Има усмихнати топли очи и сияйна блага усмивка, Бай Марчо веднага заговори, не спираше, занарежда различни негови житейски истории. Разказа, че е направил повече от 40 чешми, но болката му е, че няма кой да ги поддържа... Беше тръгнал да наобиколи част от тях... Докато вървяхме по пътя прескачахме локвички, останали от вчерашния дъжд... Имаше участъци, където водата беше много, трудно преминавахме... Бай Марчо умело прокопаваше с лопатата каналче към ската. за да отводни пътя... Да могат да вървят хората, така ни каза..., а благата усмивка не слизаше от лицето му. Разказа ни, че е има 76 години и има 4 деца - три дъщери и един син, две от дъщерите са женени в далечни села, но другите. деца са при него, много работа, каза, гледат 40 овце и 8 крави...

Стигнахме до първата чешма, не беше негова, на една жена е, направи я за сина си, пострада с крака,... Галеше коритото на чешмата, нежно го почисти от нападалата шума... Заведе ни и до неговата чешма, по- надолу по пътя,. Очите му сияеха, беше много специална среща... Разказа ни как водата е била хваната там,в дерето, но. той я. преместил и направил чешмата,..Тук, на пътя, да могат хората да я видят и да пият сладка вода,.. Водата наистина е сладка,..

Оставихме бай Марчо да си разтъжи с чешмата си и продължихме. След около час, на връщане отново срещнахме нашият нов познат, беше поел към другите чешми... Не ви попитах вие от къде сте, каза той, от София, отвръщаме, а лицето на бай Данчо, винаги усмихнато, внезапно помръкна... Много е зле в София, много лошо се живее там - ние тука сме свободни, но вие там... Имам внук в София, той живее от 20 години там, болен е, артрит... Мен ме обраха в София, продължи бай Марчо, взеха ми ей така портмонето от джоба. Бях при малката дъщеря, беше 40 дни в кома след раждане, от 3 януари та чак на 12 февруари отвори очинки да ме погледне... И очите на бай Марчо се напълниха със сълзи...

Мъдреца, той живее в София, днес отговори на писмото от планината така:
..първи сняг, сиво небе рони скреж, лек ветрец носи точици сняг - ето я зимата, идва точно на време, всичко живяно случва се пак... всяка точка е малко добро в сълза, чака топъл дъх, за да стане събрана в шепа вода... после търси... чешма, за да разказва какъв е света, ето и Марчо плаче с тези сълзи, че той животът му вече изтича, но продължава все да наднича по пътя какви са останали хора, чака ги тези срещи - продължава да вярва, че любовта е безсмъртието на доброто...

Учителя "каза" за Марчо... беседа "Трудни задачи”
"Добър човек е този, който чувства нещата. Когото срещне, той влиза в положението му, за всичко му съчувства. Като чувства и своите, и чуждите болки и страдания, човек се облагородява и избягва да причинява страдания както на себе си, така и на своите ближни."...

...Добър човек си и ти, виж и снегът спря да послуша...