P.S. Дъщеря ти, Ана

...гледах в Армията пиесата на Яна Добрева - "P.S. Дъщеря ти, Ана"...

...имам текста на пиесата, преди време Яна ми го изпрати, преписах финала, и дописах за Щъкащите хора...

...и сега като се понаревах да понапиша задължителната благодарност...

"Нещата не се променят... Променяме само погледа си към тях... очите, с които ги виждаме... И когато външните ни очи ни изневерят и спрат да четат надписите, остават вътрешните ни очи... Като се замисля... сега, малко преди да тръгна към оградата и да премина зад нея... като се замисля... виждам, че е хубаво около теб да има живи същества... Не е лошо да има (Щъкащи) хора наоколо... Близки хора... Дори най-голямата ми болка - че не бях талантлив диригент, колкото исках да бъда, сега не ми изглежда болка... Сега ми е добре. По-добре ми е от всякога... Напълно спокойно ще тръгна към оградата..."

...вървях по Оборище и (видях в тъмното катеричката и я показах на две момичета, те се засмяха, помислиха си, че се шегувам, а аз ...) плачех... за Щъкащите хора... още в салона му ревнах, но все пак имаше доста хора, които ме притесняваха, да не вземат да ме попитат защо плача, не че някой ме попита, но не знаех какво точно да отговоря... много тъжно, казах, взимайки нещата си от гардероба, а си помислих, но и толкова хубаво, като живота ни...

...всеки некролог е един Послепис, убеден съм, че всеки ще си прочете своя, но няма да може да отговори на добрите думи, винаги написани за него с много любов... ако можеше тази любов да е сред хората докато са живи... а и защо да не може да е... след като около теб има живи същества, именно в тях, във всяко едно от тях е стаена обич...

...вървях по тротоара и си мислех, как не съм проумял досега, че красотата на света е в хората, да, в щъкащите хора около нас, независимо как ни изглеждат - добри или лоши, те са самият живот, който е невероятно хубав чрез хората...

...плачех си за Щъкащите хора, но ми беше добре, защото плачех, че ги има...

P. S. ДЪЩЕРЯ ТИ, АНА (цък)
от Яна Добрева
постановка: Георги Михалков
сценография и костюми: Виолета Радкова
музика: Иван Драголов

музиката се изпълнява от оркестър в състав:
ВЕНЦИСЛАВ БЛАГОЕВ – тромпет
ТОДОР МОМЧЕВ - саксофон
СТОЯН ЯНКУЛОВ (СТУНДЖИ) - перкусии
ВЕСКО КОЙЧЕВ - китара
КОСТАДИН НЕНОВ - тамбура

Участват:
РАЛИЦА КОНСТАНТИНОВА
МАРИАНА КРУМОВА
ЛЮБОМИР КЪНЕВ
ИЛИЯ ДЕВЕДЖИЕВ – гост
ЙОВКО КЪНЕВ
ЯСЕНА ГОСПОДИНОВА
ДИНА ШОШЕВА

P. S. ДЪЩЕРЯ ТИ, АНА е нова пиеса на известния драматург Яна Добрева, чиято предишна нейна творба „Драскотини от дъжда" бе поставена в Русенския драматичен театър през 2007г.

Отново в новата й пиеса темата е съвременността и съществуването на българина сред нейните проблеми, конфликтни ситуации и драматични сюжети. Героите са изправени пред мъчителния размисъл за стойността на живота им, за нравствеността, която притежават или завинаги са изгубили. Една изключително болезнена равносметка, която в края на краищата ги довежда до катарзис и нравствено просветление в името на една нова, възстановена хармония в душите им.

" Много рядко си задаваме въпроса какво стои зад банално-пикантните историйки в жълтите хроники на вестниците. Много лесно удовлетворяваме любопитството си с шокиращи заглавия и фрапантна фактология, които остават някак встрани от "реалния" живот. Съдбата и избора на Медея са класическа трагедия. Една майка и задушеното от самата нея дете, са потресаваща, но по-скоро потресаващо любопитна история, която твърде лесно намира лицеприятно обяснение в медицинската терминология. Цивилизацията лесно си придава компетентен вид определяйки параметрите на "нормалното", и още по-лесно се справя с всеки парадокс, като го слага го в графата "ненормално".

Яна Добрева се фокусира върху документалното и дори клинично битие на нашата собствена, родна, местна, съвременна цивилизация. Пиесата търси онези малки капки, които рано или късно преливат бента на подреденото битие, онези крила на пеперуда, които предизвикват опустошителните лични тайфуни. Ерозията, усещането за загуба, загубване, излиняване, което навлиза в живота ни твърде рано, усещането за старост, която не носи спокойствие и мъдрост, а горчивина и опустошение. В „Послепис: дъщеря ти Ана" баналната, жълта злободневност придобива дълбочината на древногръцка трагедия, а обикновеното, дребно, дистанцирано и цивилизовано любопитство получава своя шанс да се доближи до онова, което Аристотел беше нарекъл катарзис.

Материал от арсенала на вестник "Шоу"... Материал от арсенала на Еврипид и Софокъл. Материал от ежедневието. Пиесата не поставя диагноза, не предписва лечение. Тя прави разрез. И колкото и да е невероятно – предлага изход. Труден, болезнен, изход отвъд разрухата и отчаянието, отвъд логиката и провидението... Изход."

Георги Михалков

P.S. Дъщеря ти, Ана - театър, който разтърсва сетивата (цък)