Мушмули

Преди хижа Коман групата се разпиля, едни вляво, други вдясно... едни за шипки, други за круши, ние ...около една мушмула, за първи път виждах жива мушмула отрупана с 1000 и повече жълтокафяви, застинали в очакване на зимата, плодове... казват, че за мушмулата трябвало да се чака, накрая ставала сладка... то и при човека е така, ако нямаш търпение и избързаш да преценяваш какъв в действителност е той, може да ти се стори, че е малко тра-ла-ла, или да си кажеш, че той е излъгал и още да намериш 1000 и повече причини да му кажеш... я, сбогом... да, мисля си за една жена, вечерта говореше възторжено до нас за своите си проекти, излъчваше красота, погалих я по главата и казах на жена си, виж каква хубава жена, като човек е... преди това през деня малко над мушмулата тя ни разказа как за пореден 1000 и повече пъти е спасила своя си Пламен от неочакван алергичен пристъп и отново е запалила пламъка на живота за него... след като свърши разказа, приближих до Пламен и казах за неговата спасителка, това е твоя ангел, той се  усмихна - разбрах, че отдавна го знаеше... същото както и за мушмулата, че трябва да се чака, накрая става най-сладко...