Есенна гора

...и пак закъснял вятър търси листа по голите клони, а те отдавна всичките са слезли и сякаш притихнали бавно се стопяват и потъват в земята,пречистени, смирени, бавно гаснещи огнени багри... крехки листа шумят под грубите ни обувки, вълните на познат морски шум се повдига към мъглата, бавно се върти и отмерва протяжно плахите ни стъпки, подхваща няколко капки и ги събира в премрежените ни очи, сякаш някой се моли, събужда се от нашето преминаване през гората и иска да ни спре поне за миг, иска да ни разказва, как все още болезнено още му се живее, знае, че и слънцето си отива, но все още не му се иска да повярва, че има край... гора, есенна гора и тихо преминаващи хора през нея...