На Свободата
...имало едно време в Копривщица един човек, който ходил из града в "доста" неугледен вид, с неогладен панталон, попреносени дрехи, най-запомнящи били косата и брадата му, те стърчали на всички посоки, а и човечецът така си ходил - накъдето му скимне - натам, бил никому ненужен, като песента, навяваща ненужен спомен, но бил свободен, никой не го закачал за нищо, с никого не воювал, баща ми разказваше за него, казвали му Бабанака, не знам подробности за името, сигурно дядо му или баща му, той самият, са били едри хора и оттам е този прякор.
...и в младите ми години, доста отдавна, когато имах доста повече коса, баща ми често ме подканяше - да се подстригвам, за да не стана като Бабанака, и аз се подчинявах, отивах и ме подстригваха подобаващо, и в училище после, и в казармата с "братята по оръжие" бе същото, често ни "лъсваха" главите с тази цел, да не станем като... Бабанака... - свободни.
...мисля си, защо ли съм запомнил разказа за този неугледен, неуспял според представите ми човек, защото заради него съм се подстригвал често и с неохота ли, не, просто дълго съм завиждал като на всеки чужд успех, защото Бабанака е бил свободен да си е такъв, какъвто му се живее, първичен за нас, но изначален да е себе си в своя свят.
...а ние, които не станахме бабанаци, ние, често подстригваните, станахаме актьори и в някави чужди, измислени роли се правим на бабаити, а всъщност сме роби на илюзии до края на дните си.
...а защо си личи, че само се правим на бабаити ли, ами защото се вижда как преиграваме : наметнали ямурлуците, набучили чифте пищови, нахлупили рошави калпаци, досущ като Бабанака, но не съвсем свободни, нали сме "бизнесмени" и трябва да се бръснем всеки ден.
Няма коментари:
Публикуване на коментар